Докато се занимава с хедж фондове в Лондон, Янко Христов събира дарения за малки фирми у нас

Грабнала го историята на бургаско училище, което се опитва да оцелее в кризата

Кампания за събиране на пари, с която да се закрепи най-дребният български бизнес след кризата инициира банкерът Янко Христов от Лондон. Преди няколко седмици той отваря сметка за набиране на средства през онлайн платформа, а идеята му идва, след като негов близък започва кампания, за да спаси бара, който притежава.

“Изчаках да видя какво отражение ще има върху бизнеса и какви мерки ще се предприемат за хората, засегнати от кризата. Реших, че колкото и малка да е сумата, можем да помогнем”, казва Христов.

Целта е да се съберат средства за най-малките бизнеси и да отидат директно за заплати без значение, че една фирма не упражнява дейността си в дните на извънредно положение. Заложената сума в кампанията е 10 000 паунда, но дори и да мине този размер, парите ще бъдат разпределени за нуждаещи се фирми.

27-годишният банкер се надява, че голяма част от помощта ще дойде от хора извън България - в началото предимно от приятели и познати. Вярва, че и българите ще се включват въпреки трудностите, пред които са изправени.

“Знам, че за да се възстанови една икономика по най-бързия начин,

трябва крайният

потребител да може

да купува продукти

В следващите няколко месеца или няма да може, или възможността ще е много намалена”, обяснява Христов.

Планът е с него да се свързват фирми от България, като от тях ще се изискват финансови отчети, които и към момента са публични. Те трябва да поискат конкретна сума и да обяснят защо я искат, а след като я получат, да докажат за какво са я използвали.

“Целта е да се види, че компанията е била в нормално състояние, преди да се въведе извънредното положение. Не е била близо до това да фалира. Искаме помощта да е насочена към тези, които са плащали заплатите навреме”, казва Христов.

С него вече са се свързали няколко фирми за помощ. Една от тях е отказала, след като са били поискани финансовите отчети. Включва се и училище от Бургас, което предоставя възможност освен за стандартното обучение и за алтернативно чрез уроци в природата, пътуване в страната и т.н.

Директорката работи от пет години по създаването на училището, като внимателно подбира екипа си. Изпраща на Христов документите, с които той се убеждава, че учебното заведение, макар и частно, не генерира печалба.

“Има около 20 деца, директорката иска да плаща заплатите на учителите за три месеца. Както и таксите за този период да бъдат намалени наполовина, за да запази децата. Освен това директорката е в майчинство в момента, има близнаци, цялата история ме грабна”, разказва Христов.

Това е един от примерите за какви каузи ще бъдат насочени усилията. Изчислява, че за да се подкрепи учебното заведение, ще са необходими 9000 лв.

Всички дарения ще

се обявяват публично

- във фейсбук, в линк към кампанията. Ще се описват всички пари и как са разпределени.

Във Великобритания онлайн даренията са много разпространени. Подкрепяни са и от корпорациите. Ако някой се включи да тича в маратон за дадена кауза и събере определена сума, то фирмата, в която работи, ще подкрепи кампанията със същата сума.

“Компаниите удвояват даренията, като имат специални бюджети за това. Без значение дали става въпрос за 20, или за 200 паунда. Аз не познавам човек тук, който не е дарявал или не е организирал такава кампания. Хората са свикнали и го правят много често”, разказва Христов.

Посочва, че практиката е толкова разпространена, че дори и двойки, които не могат да си позволят да отидат на меден месец, са подкрепяни от обществото.

Христов е от Бургас, но се мести да живее в Лондон преди 8 години, когато започва да учи “Счетоводство и мениджмънт”. Сега работи в банка, където се занимава с хедж фондове. Планът му е да се върне в България и да е по-близо до семейството си.

“Засега мерките, които виждам, не ми харесват. Има неща, които ме спират да се върна, но точно те ме накараха да започна кампанията си”, разказва той.

Определя първоначалната реакция на кризата в Англия като доста неправилна, но смята, че вече грешките са поправени.

“Това сега коства много и затова Великобритания има най-тежките цифри в пандемията от европейските страни. Сега се опрощават наеми, хазаите могат да не плащат ипотеките си, замразени са плащания за кредитни карти, овърдрафти и т.н. Бизнесите ще могат да получават директно пари от правителството. Парите, които се инвестират за маски, екипировки са доста”, казва той.

Сестра му отваря магазин за декорации в Париж преди повече от година, но в момента както всеки подобен тип обекти е затворен. Тя получава 1500 евро месечно от правителството като помощ за всеки бизнес, кредитът ѝ към банката е замразен, а наемът е намален. Пак по заповед на правителството комуналните сметки са замразени.

“Вземат се мигновени мерки, за да може да продължават хората по един или друг начин. Най-малко да разполагат с пари, за да могат да прекарат месеца”, казва Янко.

Не е съгласен с твърденията, че ако след два месеца извънредното положение бъде прекратено, то и икономиката ще заработи с нормалните си темпове.

“В следващата

година и половина

няма да има

нищо нормално,

което да правим. Знам, че е малко черногледо, но имайки предвид, че вирусът е опасен, хората няма да могат да се събират на толкова големи групи, ще са нужни ваксини и т.н. Не вярвам, че в обозримо бъдеще улиците ще изглеждат както преди – пълни с хора”, смята той.

Дава пример с Испания и Италия, които вече са обявили, че лятото ще имат само местни туристи.

“Аз смятам, че трябва да се въоръжим с търпение, защото ще ни отнеме доста време. И дисциплина, за да успеем да се възстановим, ще е необходима – както на лична основа, така и от страна на правителствата. Хората трябва да намалят разходите, доколкото могат, и да се отърват от ненужните неща, не е ясно колко време ще продължи това положение”, посочва той.

Според Христов кризата е времето, в което човек да мисли за предприемачество и идеи.

“Колкото и налудничаво да звучи, кризата създаде много възможности за хората, които са напористи, искат и правят нови неща. Ако погледнем исторически, всяка голяма криза създава много възможности. От гледна точка на държавата смятам, че без да се достави помощ на всеки човек в нужда, ще има катастрофален и дълготраен ефект”, казва финансисът.