Диагноза “доброволец” върна Любо във ВМА

Трябва да си безумец, за да не те е страх, казва пиар специалистът, който в момента помага при едни от най-рисковите случаи

Диагноза “доброволец” се поставя на човек със силен дух, на този, който е готов да жертва собственото си здраве в името на другия, на този, който е способен на добро, без да чака нищо в замяна.

Именно от “доброволец” се оказа болен и пиарът на КНСБ Любомир Методиев. А диагнозата го върна във ВМА, където изкара като пиар специалист няколко години.

Любо взел решението да стане доброволец още в първите дни, когато COVID-19 започва да върлува и у нас. Заедно с негови приятели се записват като кандидати да помагат, създават и фейсбук група, където да се организират. А съдбата си знае работата и първо му се обаждат от ВМА.

“Трябва да си безумец, за да не те е страх. Има едно потръпване, но когато минеш инструкциите и видиш работата на лекарите, забравяш за риска. Оставяш страха на прага на клиниката, влизаш и започваш да вършиш работата си и да изпълняваш поставените задачи, все е едно е нормална и рутинна работа, такава като във всяко предприятие”, разказва Любо.

А първата му задача е да мине дезинфекция и да облече предпазния костюм, да сложи шапка, очила и два чифта ръкавици. Отнема 15 минути, защото екипът на ВМА се грижи еднакво и за лекари, и за сестри, и за доброволци. Това е причината да е спокоен. Спазва всички препоръки на лекарите и не излиза безпричинно от вкъщи. Заради ситуацията

не се е виждал

с част от

семейството си

повече от месец

В първите дни мери температурата на влизащите през централния и задния вход. После го разпределят в спешното отделение. “Там работата беше по-натоварена, но на мен ми беше интересно, защото трябват бързи реакции, а срещаш различни хора, с различни заболявания, които имат нужда от помощ”, разказва Любо. През спешното и по време на коронакризата работата не спира, а вратите се отварят и за хора с травми, с високо кръвно, тежки заболявания, подпийнали. “Не можеш да сигурен, че някой от тях не е заразен, а и срещаш хора със симптоми. Но нямаш време да се замисляш”, разказва още той. Напред го води желанието му да помага и се радва, че вижда благодарност в очите, по-често я среща от лекарите, но тя блести и в очите на пациентите.

“Някои от хората не знаят, че са болни от коронавирус. Пристигат с други оплаквания, понякога дори не знаят, че имат температура”, казва Любо. В тези ситуации е важна реакцията.

Сега работи в бившата клиника по психиатрия, която е междинно звено – там се приемат пациенти с все още недоказани проби за COVID-19 или са в процес на доказване, както и пациенти в лека фаза на вируса, докато се уточнява тяхната диагноза. Екипът е страхотен, те са много благодарни за работата ни, а за нас е кеф, че помагаме, казва още той.

След дежурство в болницата продължава да работи от вкъщи, но този път да защитава правата на работещите. Дори със слушалка на ухото е готов и от болницата да присъства на онлайн оперативки. В началото започнали петима доброволци, но сега останали двама. Разбираме се много добре, сами си правим графика, за да можем да съвместяваме задачите, разказва още Любо.

Дори когато

свърши кризата,

ако имат нужда

от мен ще

съм там,

категоричен е Любо.

“Хората трябва да бъдат разумни, защото спазвайки предписанията на лекарите, на щаба и на хората, които се грижат COVID-19 да не се разраства, ние ще се отървем по-бързо и по-лесно от това, което се случва сега.

Допреди дни никой не си представяше, че ще пътува в автобус с трима души, че ще спазваме 3-5 м разстояние от другия, че с дни няма да виждаме най-близките си хора. Затова трябва да слушаме лекарите, за да може по-бързо да се върнем към нормалното си ежедневие”, казва е той.