Муслим Магомаев пее Bella ciao на "Златният Орфей" през 1972 година

Македонският кавър на италианската песен Bella Ciao стана за броени дни истински хит в интернет.

Парчето на актьора Драган Спасов-Дац и композитора Александър Митевски е направено за един ден, но “Корона чао” взриви социалните мрежи, а дори и българският премиер Бойко Борисов се идентифицира като фен на дуета.

Двамата автори признаха, че един куплет от песента е вдъхновен точно от Борисов, който прави забележка на репортерка, че кашля.

Кой е обаче оригиналът, вдъхновил македонците?

Със сигурност е документирано, че песента се е пеела от италианските партизани, които след 1943 г. се бият с окупиралите страната им нацисти. В края на 40-те години тя тръгва по целия свят и става нещо като антифашистки химн.

Авторът на музиката е неизвестен, затова е прието да се смята за народна. Има няколко версии за произхода ѝ. Ето по-популярните.

Гарибалдийска

версия

Битува мнение, че песента Bella Ciao е била създадена още по времето на италианския революционер и борец за национално обединение Джузепе Гарибалди. Трябва да се има предвид, че той умира през 1882 г.

Версията обаче се опровергава от повечето музикални историци, защото тя не е потвърдена с документи, а няма дори достоверни спомени на съвременници на Гарибалди, доказващи, че песента е изпълнявана по онова време.

Мондинска версия

Някои музикални изследователи смятат, че композицията се е появила на бял свят в началото на миналия век. Твърдението е, че с името Bella Ciao delle Mondine тя се е пеела на оризищата, където се скапвали от бачкане мондините. С тази дума в Италия са наричали работничките, които сеели ориз и изтръгвали плевелите.

През ХIХ век активистите за човешки права се опитват да подобрят условията на тежкия им труд, но чак през 1906 г. успяват да се преборят за осемчасов работен ден на мондините. Смята се, че тъкмо тогава неизвестен автор е съчинил Bella Ciao delle Mondine.

Най-разпространената версия на този вариант на песента е в изпълнение на Джована Дафини, която като млада също е била мондина.

През 2003 г. музикалният критик Франко Фабри публикува статия, в която настоява на партизанския генезис на Bella Ciao. По думите му още през 1965 г. някой си Васко Санзани пише в комунистическия орган “Унита”, че именно той е измислил “мондинския” вариант на песента, преработвайки партизанския. И именно той предложил композицията на Джована Дафини.

Американска версия

Изследователят Фаусто Джованарди открива мотиви от Bella Сiao в творчеството на американския музикант от украинско-еврейски произход Мишка Циганов. Те могат да бъдат чути на запис от 1919 г., където Мишка изпълнява на акордеон инструменталната композиция Koilen.

В записа на Морис Голдщайн от 1922 г. мелодията вече е оформена като песен на идиш (езика на европейските евреи) с името Dus Zekele mit Koilen (“Чувалчето с въглища”). На места музиката удивително напомня песента на композитора Самуил Покрас, известна и в България по времето на социализма, “Красная армия всех сильней”. Тя е написана през 1920 г., когато съветската власт в Крим е заплашена от войските на барон Врангел.

Партизанска версия

В днешни дни е прието да се смята, че Bella Ciao е съчинение на неизвестен партизанин - вероятно лекар или фелдшер, от Съпротивата, сражавал се с нацистите в моденските Апенини. Множество източници потвърждават, че партизаните наистина са пели тази песен. Факт е, че популярността ѝ е била ограничена само в районите, контролирани от така наречената партизанска република Монтефиорино.

В същото време обаче Роберто Баталия в изследването си “История на италианската съпротива” твърди, че истинският химн на гарибалдийските партизани е съвсем друг - Fischia il vento (“Вятърът фучи”), чийто текст се изпълнява с музиката на добре известната съветска “Катюша”.

Подкрепя го и друг бивш партизанин - Джорджо Бока: “За 20 години партизанска война никога не съм я чувал.” А журналистът Джампаоло Пенса смята, че песента изобщо няма отношение към партизанското движение.

Музика и текст

Мелодията на Bella Ciao прилича на няколко народни композиции. Смята се, че е взаимствана от детската песничка “Сънно биле” (според някои - “Танци със сънно биле”).

Отделно критиците посочват явно сходство с цитираната по-горе песничка на Мишка Циганов Dus Zekele Koilen.

Текстът на песента прилича на думите от известната народна песен Fior di Tomba (“Цвете на гроба”). Но в италианския фолклор има и други известни песни с подобен текст - “Чука се на вратата”, “Цветето на Розина”, “Цветето на Терезина”.

Вариациите имат разминавания, което обаче не са особено съществено. Най-често са в зависимост от пола на изпълняващия песента.

Световна слава

Международно популярна Bella Ciao става през 1947 г., когато в Прага се провежда първият Международен фестивал на младежта и студентите. По пътя към чешката столица във влака я пеят бивши партизани, а по-късно тя се превръща в неофициален химн на италианската делегация. След това покорява и всички гости на фестивала.

Скоро текстът е преведен от италиански на няколко езика и хесента тръгва по света. Започват да я пеят известни изпълнители - първи са италианската певица Милва и франузинът Ив Монтан. Много популярна е Bella Ciao по време на студентските вълнения в Западна Европа през 1968 г.

В Източна Европа основният популяризатор е съветският певец Муслим Магомаев. Той по принцип изпълнява много италиански песни, но тази му е бисерът в короната. Започна да я пее още през 1963 г. и го прави както на италиански, така и на руски. Обикновено подканя публиката да пее припева вместо него. Прави го и през 1972 г. в България, когато изнася едночасов концерт на “Златният Орфей”. Руският превод на текста е дело на Анатолий Горохов.

Магомаев беше голяма звезда на СССР по онова време”, разказва Дариана Генова, вдовица на вдъхновителя и организатор дълги година на конкурса Генко Генов.

“Аз, разбира се, тогава бях в миманса, Генко се занимаваше с всичко, но все пак си го спомням много добре, те двамата си говореха доста насаме. Магомаев имаше едно непривично аристократично излъчване, държеше се на дистанция, но без да обиди хората, с които общува. Самият факт, че беше изпратен на “Златният Орфей”, беше

жест от страна

на ръководството

на СССР,

защото при нас обикновено пращаха само най-големите си звезди”, допълва Дариана Генкова.

Самият Магомаев е учуден от успеха на партизанската песен и от това, че тя много се харесва на тогавашния генсек на КПСС Леонид Брежнев. В автобиографичната си книга “Живеят в мен спомени” Магомаев пише:

“Трябваше да изнасяме концерт в Берлин. Не помня какво точно пях тогава, но една песен беше задължителна - италианската партизанска Bella Ciao. За нея ме помолиха предварително. Тя много се харесваше на Брежнев. За първи път той я чу в кремълския Дворец на конгресите на концерт по повод издигането му за депутат във Върховния съвет на СССР. Аз пеех, а цялата зала пляскаше в такт, защото първи започна да го прави именно Леонид Илич, при това изключително заразително. Това му стана навик, та и в Берлин, когато обявиха Bella Ciao, видях как се наведе към Гейдар Алиев и със значи му показа, че сега ще трябва да се пляска на припева…”

Популярността на Bella Ciao се засилва и от югославските партизански филми, наричани ийстърни, най-известните от които са “Валтер брани Сараево”, “Партизанска ескадрила” и “По следите на тигъра” (“Мост”). В последния песента е основна тема във филма, а кадри от “Партизанска ескадрила” са използвани от испанския певец Ману Чао за кавър на песента. Когато в началото на 70-те години филмите излизат по екраните на Източна Европа, песента фиксира пик на популярността си.

Най-популярният американец по време на социализма - певецът Дийн Рийд, избрал да се ожени за източно германка и да живее в ГДР, също включва песента в репертоара си. В България той стана популярен с уестърна “Кръвни братя”, в който партнираше на Гойко Митич и се ожени за сестра му индианка.

Не минава без Bella Ciao и вероятно най-популярният кинаджия и музикант на Балканите - Горан Брегович. Тя звучи във филма Champagne for Gypsies (“Шампанско за цигани”), а концертите му по правило не минават без нея.

И през ХХI век Bella Ciao продължава да е химн на протеста - като се започне от акцията за окупация на Уолстрийт през 2011 г., протестите срещу Ердоган,

пеят я кюрдските

бунтовници, борците

за независимост

на Каталуня

и демонстрантите по чилийските площади.

През 2013 г. в Киев журналистката Олга Хуторянец изпълни кавърверсия по време на т.нар. Евромайдан със заглавие “О, Витя, чао”, посветена на тогавашния президент Виктор Янукович.

А последният преди сегашното македонско изпълнение изблик на популярност на песента дойде от филмовата интернет платформа Netflix. През 2017 г. там вървеше испанският сериал La Casa de Papel (“Хартиената къща”), разказващ за обира на испанския монетен двор, където се печатат банкнотите. В него двама от главните герои пеят именно Bella Ciao.