10-класничка със стихотворение заради статия на “24 часа”

Цветелина Веселинова пише от малка, вдъхновява се от Леда Милева

Цял клас от столичната френска гимназия “Алфонс дьо Ламартин” писа съчинения за стоенето под карантина, след като учителката им даде тази задача, вдъхновена от статия във в. “24 часа”. Сред учениците е и Цветелина Веселинова, която реши да напише стихотворение, а след това сподели творбата си и с любимия вестник.

Цвети не за първи път показва, че има талант в писането. Проявява го още от малка - 7-годишна съчинява история за любовта между две кучета - Виктор и Виктория. “Виктор се казваше ловното куче на баба Цвета (на която съм кръстена) - бретон шпаньол с характер, но много любвеобвилен, с който съм израснала и който много обичах. Затова го направих и герой на моята първа творба”, разказва Цвети. Две години по-късно пише и първите си три стихотворения. Прави ги, след като често препрочита книжката на Леда Милева с детски стихотворения “Лилава приказка”, подписана ѝ лично от голямата ни писателка.

Една вечер, докато я отваря за стотен път, момичето решава, че и то може да се пробва да съчини нещо в рими. Така се ражда първото ѝ стихотворение “Родина”:

Планини, езера, море

И какво ли още не.

Нашата държава е малка

по площ,

Но от миналото знаем, че е силна по мощ.

Плодородна и красива е

страната ни България,

Затова обичай я, уважавай я!

Покланяй ѝ се всеки ден,

Пиши за нея като мен!

Когато е в 7-и клас, Цветелина започва история със заглавие “Перфектен живот - а има ли такъв?” с по-философски разсъждения, но така и не го завършва. Миналата година захваща свой роман за романтична, но трудна любов. “Но той също е далеч от завършване”, разказва тя.

С опита, който сама трупа през годините, да напише съчинение за карантината, ѝ се струва интересна идея. Прави го, след като по време на един от онлайн часовете учителката ѝ показва на нея и класа ѝ статията от “24 часа” “Скука и смях: Как пресъздаваме великото изкуство у дома по време на карантината” и ги подтиква да се включват в описаната инициатива “Между изкуството и карантината”. И ето така се ражда “Стихотворение под карантина” - четвъртото в живота на Цвети Веселинова.

Повечето ѝ съученици пишат есета. Макар паралелката им още да не е профилирана, всички са с интереси в областта на литературата и историята, така че са добри в тези предмети и могат умно да изразяват и да подреждат мислите си в съчинения. “Разбиранията ни за карантината са като за нещо, което ограничава свободата ни, но ако не погледнем с чувство за хумор, ще ни бъде още по-трудно. Затова и в историите на съучениците ми имаше неща, които предизвикват смях.”

И за нея, и за съучениците ѝ не е никак лесен този живот в изолация заради пандемията от коронавируса. Но

успяват бързо

да свикнат с

училището онлайн

“Много повече внимаваме и сме по-активни в час, отколкото преди. Пишем си и по-старателно домашните. А и учителите полагат усилия да ни представят уроците по по-интересен начин”, разказва Цветелина. “Като че ли онлайн обучението ни спасява от скуката при седенето вкъщи. Но е и натоварващо. Липсва ни живият контакт. Друго си е да те замерят с хартиено топче по главата или да ти скрият чантата през междучасието, или да ти пратят бележка”, смее се Цветелина.

Сега, в условията на изолация, и тя има много повече време да общува с най-близките си. Често вечер всички вкъщи гледат стари филми или играят скрабъл. Определено Цветелина и родителите ѝ знаят как да съставят думи, защото и близките ѝ са хора на словото.

“Средата, в която човек израства, несъмнено оказва влияние върху развитието и оформянето му като личност. Сигурно няма да бъде голяма изненада, ако кажа, че и майка ми, и баба ми са журналистки”, разказва момичето. Бабата на Цвети е Цвета Иванова, която 20 години е работила в културния отдел на БТА, след това става част от екипа на в. “Континент”, където пак пише за култура. После е редактор на вестника на Съюза на ловците и риболовците “Наслука”, заради което става

единствената

жена - ловец и

журналист у нас

Майката на Цвети - Ваня Иванова, започва работа като журналист в радио “Витоша” в най-ранния му период, а след това 15 години е била в БТА. Сега е парламентарен сътрудник на депутата доц. д-р Джевдет Чакъров. Преди това - от 2005 до 2009 година, докато той е министър на екологията, Иванова е била негов пресаташе. “Имам весела случка от онова време. Аз не помня, била съм тригодишна, но баба ми разказа, че като съм си играела с децата по площадките, съм питала: “Моят министър се казва Джевдет Чакъров, а твоят как се казва?”, и съм оставала доста учудена защо не получавам отговор”, смее се Цвети. Баща ѝ в момента работи в МВР.

“Това да имаш двама професионалисти журналисти във фамилията и да се опитваш да останеш оригинален и различен, си е доста трудна задача”, казва Цветелина.

Покрай семейството ѝ идва и интересът към “24 часа”. Майката на Цвети чете вестника ни, откакто го има. Цвети също обича да чете “24 часа”, защото, както казва, той е политически неутрален, представя всички гледни точки, с интересни новини е, и то от всякакво естество. “Не натрапва позиции с назидание като последна инстанция - това мога да кажа за “24 часа”. Чета всякакви новини, макар че в последно време се натоварих от негативните, но пък екипът на вестника е помислил и за нас, оптимистите. Прекрасен пример за това е рубриката “Оживление”, от която получавам любопитна информация за известните хора по света и България.”

А там вече е и новината за нея и стихотворението ѝ за карантината. “Сега, като прегледах рубриката отново и като видях статията за себе си до имената на толкова по-талантливи и известни хора от мен, се развълнувах страшно. Определено не осъзнах на момента това, което ми се случи, когато излезе материалът за мен, и някак може би

не разбирах какво

значи да си описана

във вестник, но

знам, че по-щастлива

рядко съм била

Така че, “24 часа”, искам да ви благодаря, че не само информирате, но и радвате хората дори под карантина”, казва момичето.

Знае, че в бъдеще иска да се развива тук, както и да продължи с писането. Що се отнася до избора на професия, минава през различни идеи. Когато един ден баба ѝ я води в ателието на известния скулптор Георги Чапкънов, Цвети започва да рисува. Но осъзнава, че няма голям талант за това. “Единственото, което постигнах, е една картина, която сложихме в рамка.”

После ѝ се струва интересно да стане зъболекар, защото е силно впечатлена от работата на стоматолозите, които я лекуват. “Но не понасям кръв и няма как да уча медицинска специалност.” По едно време пише сценарии и режисира филми за Коледа, като разиграва сюжета с кукли сред изградени с детските ѝ играчки декори и заснема всичко с домашната камера. “После ги излъчвах на Бъдни вечер, когато всички близки се събираме у дома. С приятелките ми също заснемахме филмчета навън”, разказва тя.

Сега ѝ харесва правото, защото винаги е искала да учи нещо,

с което после

да бъде полезна

на хората

“Мисля, че всяка професия по един или друг начин помага на хората. Пожарникарите спасяват стотици животи. Това правят още лекарите, медицинските сестри, водните спасители. Но ако обхванем в по-широк план спасяването на животи, знанията, които получаваме от учителите, журналистите, писателите, също са животоспасяващи, защото знанието е живот. Следователно всяка професия е полезна.” Тя мечтае да стане юрист и да помага винаги да се стига до истината, без да бъдат оправдавани грешните хора.