Йосо Сърчаджиев по криволиците на живота

Големият актьор навърши 75 в къщата си в с. Кирчево, ще е там до септември

Съжалявам дълбоко, че днешните театрални зрители, особено обладаните от сцената, не могат да гледат Йосиф Сърчаджиев, принудително напуснал актьорлъка след инсулт.

Не говоря за драматичния му живот след 1990 г., който няма равен по атаки на съдбата и изумителна устойчивост на психиката и тялото му. Имам предвид неговите роли в Театър “Българска армия”, където Йосо беше част от трупата и любим актьор на Леон Даниел - “Напразни усилия на любовта” от Шекспир, “Господин Пунтила и неговият слуга Мати” от Брехт, “В очакване на Годо” от Бекет, сложила начало на проникването на абсурдния театър в България.

В тази броеница от великолепни роли се вмъкна “Животът е сън” от Калдерон на Иван Добчев. Спектакъл, който през 1981/ 1982 усети как ще приключи това десетилетие и в условията на свирепата диктатура на “реалния социализъм” показа бунтуващия се човек, опиянен от огъня на самия бунт, но без представа как да живее след победата.

През 1990 г. Йосо се присъединява към демократичните сили и заедно с приятеля и колегата Жоро Новаков обикалят селата и секциите, за да следят как върви гласуването за първите демократични избори на 10 юни. Един ден преди гласуването Йосо записва в дневника си:

“Утре ще се сбъднат

мечти и ще рухнат

съдби

Утре е денят на изборите! Първите свободни избори! Боже! Каква година! Не е за описване! Описва ли се това как се събужда от летаргия един народ! Как се рушат като че ли вековечни стереотипи. Как едно мироздание се заменя с друго! Пиянството на един народ!...”. Когато в изборното студио пред НДК се изсипват журналисти и тълпи хора, чакащи изборните резултати, Йосо се опитва да представи случаите на манипулации в полза на БСП в Пазарджишко. Обаче хората на БСП, доста по-печени в такава битка, му пречат и го подиграват. Актьорът се изнервя до краен предел и накрая се разплаква от безпомощност и несправедливост. Тази сцена се върти по телевизията през следващите дни и извадена от контекста е като подигравка спрямо Сърчаджиев. След изборите, спечелени от БСП, започват студентски демонстрации, протестни митинги, стачки. Йосо обикаля стачкуващите, изстрадва бездната между мечтите и прагматичната реалност, в която хората и лидерите на СДС изчакват, колебаят се, противоречат си.

У дома

Йосо и жена му Райна

правят планове за

емиграция

Но събитията ги изпреварват - подава оставка президентът на БСП Петър Младенов, основава се Градът на истината, пламва Партийният дом. През 1993 г. Йосо, Райна и синът им Пролетсин напускат столицата и се заселват в най-южния край на черноморския ни бряг, село Синеморец. С театъра е приключено. Днес Синеморец е завладян от хората с много пари, които не се интересуват от неприкосновеността на дюни и гори, пречещи им да уредят имота си.

Но когато Сърчаджиеви идват тук, цари уединеност и тишина, няма бетонни кооперации. Райна харесва мястото преди 1989-а, когато снима в Странджа филм за тъй наречената република на младостта, акция на комсомола за заселване на района с млади хора.

В този райски край Йосо става друг човек. Полека-лека превръща една барака в ресторантче, което назовава “Синьото лъвче”. Над наредените дълги маси пуска да расте и да хвърля сянка голяма асма. От гроздето сам прави вино и ракия. Наистина много вкусни. Всяка вечер в осем часа

сядат с Райна да

гледат новините

по БНТ и си наливат

по ракия

Салатата е от зеленчуците на собствената им градина, отгледана от Йосо. Той се превръща с удоволствие в майстор и сам прави всичко. Построяват няколко стаи на ръба на брега, така че, като се разгневи морето и захвърля вълните си към брега, водата удря големите френски прозорци на хола.

Йосо обаче не е там. Когато веднъж се отбих да го видя в Синеморец, той ми показа леговището си - голяма стая с инструменти, наречена “работилницата”, в която има от пиле мляко. Но при хубаво време актьорът обича да се изкатерва на покрива и остава дълго време там, вперил очи в безкрайното синьо на морето, като герой от английски романтичен тв филм със сюжет от ХІХ век.

Парите за строеж на

къщата идват

по приказен път

През 1996 г. в София пристига един американски евреин, сценарист, захранващ холивудските студиа. Търси идеи за филми и обикаля страните от Източна Европа. Оставят го да се рови в архивите на бившото студио за документални филми и той открива между харесаното филм на Райна за проблемните деца. Харесва нейния стил на разказа и веднага заминава за Синеморец, за да се срещне с нея. Тя го засипва с идеи за филми и той обещава да се върне. След три месеца пристига в Синеморец.

С парите от този пазар Сърчаджиеви построяват къщата с френските прозорци, спряла се над голяма скала на морския бряг. На влизане в Синеморец на отбивката на черния път към къщата на Йосо и Райна е забита голяма табела. На нея има надпис:

“Моля, тук никой да

не ме посещава

Тук съм избягал от хората.” Днес, когато и Синеморец се стопи в миналото, Йосо пренася навиците и уменията си в къщичката в село Кирчево, където избяга от притесненията на коронавируса. Типична селска къща със задължителната асма, от гроздето на която стопанинът прави божествена ракия и вино.

Когато търсят с Райна къща за бягство от София, актьорът има едно наум, близостта на язовир “Сопот”, пълен с шарани. Днес Йосо поддържа режима на българския селянин и само ниската масичка в стаята, която служи за хол и кухня, отрупана с пиеси и записки, издава, че тук се работи и друг вид труд.

В последните няколко години Йосо Сърчаджиев се справя доста добре с режисьорски ангажименти. Доказателство са спектакли, които са интелигентно направени, с отлична работа с актьорите и харесвани от зрителите - например “Г-ца Юлия” от Стриндберг в Театър 199 (с Йоана Буковска-Давидова и Калин Врачански ), “Криворазбраната цивилизация” в Старозагорския театър. Актьорът се върна към сцената за няколко години, след като в бургаския театър му предлагат да вземе роля в тяхна постановка. Той прави великолепна роля на крал Беранже в “Кралят умира” на Йонеско и пълната зала на Военния театър при гостуването на бургазлии става на крака и дълго, дълго му аплодира. Тази роля донесе на Йосо наградата “Аскеер” 1998. Режисьор на постановката е Борислав Чакринов, директор на театъра в Бургас. Неговата опека над Йосо е морален и социален акт, който помага на актьора да се вгради отново в обществото.

Йосо, който навърши 75 години на 2 май, се чувства комфортно в театъра и се съгласява да поеме главните роли в “Смъртта на търговския пътник” от Артър Милър и в “Бащата” от Стриндберг, режисирани от Чакринов. После Йосо опитва режисурата и вижда, че излиза качествена работа. Макар и сега затворен в къщата си в село Кирчево до септември заради разпространението на вируса в София, Йосо мисли за театър след карантината. Не му се прави комедия, навит е да мисли за драма. Хубава, дълбока драма. Като в живота.