Румен Христов от класацията на “Форбс” “30 под 30 за САЩ”, създаде там устройство да пази заразени с COVID-19 у дома

20 истории, подкрепени от Фондация "Америка за България" и разказани от "24 часа"

В този проект ви разказваме истории на българи, които събираме в Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.
Днес представяме Румен Христов, който, след като печели 3 златни медала от международни олимпиади по информатика, завършва МИТ. Там разработва устройство, което следи пациенти, включително и заразени с коронавирус, от дома им.

Машинката, която наподобява рутер, следи пулса и дишането на 4-ма болни в старчески дом в Америка

 Само една има в Европа и тя е при здравата баба на българина, която живее сама

Заразените с коронавирус пациенти, които не са в тежко състояние, се лекуват вкъщи, а проследяването им от медик понякога е трудно.

Един млад и умен българин - 26-годишният златен медалист от международни олимпиади по информатика Румен Христов, и екипът му в САЩ са разработили устройство, което може да помогне на болните у дома.

Румен сравнява устройството с Wi-Fi рутер – малък е, работи безжично и обхватът му достига в рамките на един апартамент. “Технологията позволява да се наблюдават хората от дома им, без да носят друго устройство. То ги следи дали вървят, или са седнали, толкова е чувствително, че

може да

засича

честотата

на дишане и пулса”,

обяснява софтуерният инженер. Завършил бакалавър и магистър в Масачузетския технологичен институт (МИТ) и останал в Бостън.

В университета се среща с професорка и студенти, с които по-късно основават компанията Emerald. Именно тя предлага устройството на пазара - на фармацевтични компании, които тестват нови лекарства, медицински изследователи или лекари. Устройството е много подходящо за хора с хронични заболявания, които рядко посещават лекаря си.

Повечето от фармацевтичните компании в САЩ имат изследователски офиси точно в Кеймбридж, на метри от МИТ. Още в началото те проявяват голям интерес към работата на екипа. Така той успява да получи малко финансиране за първите стъпки. Скоро след това сключва и много договори.

Работата със заразени с коронавирус е в начален стадий. В момента се следят четирима с положителни проби в старчески дом.

“Първата пациентка, която започнахме да наблюдаваме, тогава беше доста болна и с времето започна да се подобрява. Следихме 2-3 основни неща – честотата на дишане беше много по-висока в първите дни – 23-25 дъха в минута, а когато започна да се нормализира, паднаха до 18. За средностатистическия човек нормалното е до около 20. Можеше да видим и колко бързо върви – в началото беше много по-бавно”, разказва Христов. Екипът се надява в бъдеще устройството да разбира и дали човек кашля, което е основен симптом при COVID-19.

Главното предимство на Emerald е, че работи от разстояние.

“Има много устройства, които трябва да носиш или да сложиш сензори на няколко места, но проблемът при тях е, че или трябва да монтираш много неща, или да накараш човека да го носи. Това допълнително напомня на болните за проблемите им и особено по-възрастните отказват да го носят. Те са и по-неточни”, обяснява Румен.

Технологията е

като на радарите,

които засичат

самолетите в

небето

- устройството излъчва сигнал, той се отразява и се връща в него. Само че, когато това се случва в затворено пространство, е много по-сложно, тъй като сигналът може да се отрази в много повече неща.

Затова екипът използва machine learning алгоритми. По-голямата част от тях, чрез които може да се извлече информация конкретно за дишането например или да се различи един човек от друг, както и почти целият софтуер зад продукта са дело на Румен.

Българинът получава най-голямата награда в живота си – той и останалите съоснователи на Emerald са включени в списъка на “Форбс” “30 под 30 за Америка” в категорията здравеопазване за миналата година.

Съоснователите на компанията се надяват, че след време ще предлагат устройството си и в други страни. В момента в Европа се намира едно-единствено – в София в апартамента на бабата на Румен. Чрез него той ежедневно следи състоянието ѝ, тъй като тя живее сама.

Румен признава, че след години би се върнал да живее в България, но в момента се фокусира върху работата си в САЩ. Но има много приятели, които живеят тук, а работят за американски компании, и той е на мнение, че това ще става все по-нормално. “Сега

много компании

осъзнаха, че

служителите могат

да работят от вкъщи

и това има големи предимства. Може би ще стане нормално хората да работят половината седмица в офиса, а другата – от дома”, смята Христов.

Той вярва и че технологиите правят живота ни все по-добър – например тяхното приложение ни дава по-добро здраве.

В момента Румен замества олимпиадите по информатика с бягане.

Това е хобито му, но то засища и състезателния му дух. И успява да стане най-бързият българин на Нюйоркския маратон.

От Шумен до Бостън, или как златният медалист "спринтира" между състезанията, горд от BG школата

Той се занимава с програмиране от 5-и клас, когато се записва в школата по информатика А&Б в Шумен с ръководител Бисерка Йовчева.

“В 7-и клас осъзнах, че ако успея да взема златен медал на международна олимпиада, това може да ми отвори вратите към Америка. Това стана целта ми”, спомня си Румен. И я постига 5 пъти, като взема 3 златни и 2 сребърни медала. Това го изстрелва в Масачузетския технологичен институт (МИТ).

Преди състезания отделя около 80% от свободното си време в подготовка. Постоянно участва и в онлайн състезания.

“Имаше период от около 4 години, в които не бях изпуснал нито едно състезание навсякъде по света и се провеждаха 1-2 пъти в седмицата. Понякога в 4 ч сутринта или когато трябваше да съм на училище, но винаги намирах начин и бях пред компютъра”, разказва Румен.

В университета участва само веднъж на международни финали за студенти с отбора на МИТ, тъй като иска да се фокусира върху по-приложни неща. Въпреки това признава, че състезанията са направили живота му там доста по-лек.

“На повечето хора им е доста трудно, когато дойдат, защото е много натоварено. Аз бях подготвен за някои предмети, но и имах режима за учене. Освен това ми даде много добра подготовка по програмиране в детайли, мисля, че съм доста по-добър софтуерен инженер заради състезанията. На тях трябваше много бързо, за минути, да прегледам работата на няколко души и да намеря някаква малка грешка, което сега в компанията ми дава преимущество да виждам голямата картина и бързо да откривам проблеми”, категоричен е Румен.

Той обаче не се отказва от състезанията, но се включва по различен начин. В първите години след заминаването си Румен често разработва задачи за състезания. През 2015 година прави почти всички задачи за Балканската олимпиада по информатика в Русе.

Поддържа контакт с новите студенти в Америка и помага на тези в МИТ.

Румен се гордее, че България се отличава с добрата си подготовка в тези науки. В Америка е трудно да се намерят школи на високо ниво, а у нас те са десетки.

“Също така съществуват фондации като Американската фондация за България и Фондация “Америка за България”, които помагат на Сдружението на отборите. Ние дължим много на тези фондации, те спонсорират много от ходенията на международни олимпиади”, отчита програмистът.