"Мистерията на българските гласове" - узурпацията на една златна марка

Солистки от хора се обявиха против едноличното му притежание от диригентката Дора Христова

Това, което се представя за “Мистерията”, не е “Мистерията на българските гласове”! Това е подмяна!

С тези думи народната певица Олга Борисова повдигна нова дискусия за случващото се в световноизвестния ни ансамбъл. Тя ги написа в отворено писмо, с което се възмути от сегашното състояние на “Мистерията на българските гласове”, както и от това, че хорът, който е дългогодишен колективен труд, е станал “еднолично притежание на диригента Дора Христова”.

Според Борисова, откакто преди няколко години с менажирането на хора започва да се занимава музикалната фирма “Шуберт мюзик”, тръгват неговото падение и обезличаване.

Сменен е яркият

солистичен състав,

заличен е

класическият

репертоар

и хорът се превръща във фон на странни проекти. Тя цитира и американската музиколожка Лорен Броди, която казва, че е била шокирана от новата продукция на “Мистерията” и нейното ниско ниво.

“Мистерията на българските гласове” е общият многогодишен труд, творческата енергия и талант на много певци, музиканти, продуценти, композитори, диригенти, на обществените медии БНР и БНТ, където дълго бяхме на щат. Този хор не може да бъде повече еднолично притежание на един човек или фирма. Той принадлежи на България!”, казва Олга Борисова в писмото си.

Нейни колеги излязоха в подкрепа на тезата ѝ. Сред тях бе и проф. Елена Кутева, директорката на ансамбъл “Филип Кутев”. “Едноличното притежание и използването на колективен труд като “Мистерията на българските гласове” е несправедливо”, казва проф. Кутева. Тя твърди, че в поредицата на швейцарския продуцент Марсел Селие, която се казва “Мистерията на българските гласове” и впоследствие дава името на едноименния хор, са включени записи на няколко професионални хорови състава. Това са ансамблите на Българското радио и хорът при ансамбъл “Филип Кутев”, хор “Тракия”, хоровете при ансамбъл “Пирин” и ансамбъл “Толбухин”. “Формално те също биха имали право да изнасят концерти под това име, защото са неизменна част от създаването и утвърждаването му”, обясни проф. Кутева.

Тя призова двете обществени медии - БНР и БНТ, които са преки участници в историята на “Мистерията на българските гласове”, да започнат дискусия за името на хора.

“Твърдо заставам зад смелостта на Олга Борисова. Това не е частен хор, а колективен труд”, заяви народната певица Калина Згурова пред “24 часа”. Подобно на колежката си и тя е дългогодишна певица в женския хор, който по-късно става известен като Български държавен женски радиотелевизионен хор и като “Мистерията на българските гласове”.

Згурова напуска състава през 1997 г., но не спира да се интересува от случващото се в него. Така преди няколко години отива на концерт на “Мистерията” на “Аполония” и е неприятно изненадана от изпълнението на певиците. “Нямаше нищо общо с това, което беше. Идваше ми да потъна в земята от срам. Освен това мои приятели в Париж ми се обадиха и ми казаха същото - отишли на концерт на “Мистерията” там. Но нямало нищо от класическия репертоар, а събрано от кол и въже. Станали и си тръгнали възмутени”, разказва Калина Згурова.

Най-засегнатата от отвореното писмо на колежката ѝ Олга Борисова - дългогодишната диригентка на известния ни хор Дора Христова, предпочете да запази мълчание и да не отговаря на нападките. “Всичко съм написала в книгата си”, обясни пред “24 часа” Христова.

Как се стигна

дотук?

Историята на “Мистерията на българските гласове” започва много преди хорът да излиза на големите сцени с това име. През 1951 г. по идея на главния редактор на редакция “Народна музика” в БНР Георги Бояджиев се създава Ансамбъл за народни песни към радио “София”, в който влизат шест солистки, с диригент Коста Колев. Година по-късно хорът изпълнява на живо първата си радиопрограма.

Горе-долу по това време един швейцарски търговец започва своите пътувания из Югоизточна Европа. Марсел Селие и годеницата му, а след това и съпруга, Катрин обикалят от Лозана до Истанбул, а по пътя си ги пленява не друго, а магията на фолклорната музика. За първи път чуват български ритми, когато пресичат Югославия и пътуват за Гърция, на портативния радиоапарат в колата си. Марсел, от дете любител на хубавата музика, остава изумен от красотата, богатството, ритъма и мелодиите. Затова, щом спират някъде, той и Катрин издирват и купуват всички възможни плочи с фолклорна музика, които успяват да намерят по магазините.

Междувременно българският хор към радиото разгръща потенциала си - изнася концерти у нас и в чужбина, а от 60-те години започва голямото му разрастване под диригентството на Димитър Динев. Ако в началото той представлява секстет, малко след това след конкурс в него всяка година влизат едни от най-талантливите народни певици у нас. Така през 1964 г. в състава му вече са Надежда Хвойнева, Анастасия Костова, Кремена Станчева, Янка Рупкина, Василка Андонова, Олга Борисова, Калинка Вълчева.

Интересът на швейцареца Селие към българския фолклор се засилва все повече. Обикаля села у нас, в Румъния, Югославия и Гърция. Въоръжен с портативния си магнетофон “Награ”,

Селие записва

изпълнения на

автентичен фолклор

от момичета в района. После у дома прави и излъчва по радио “Лозана” записите в свое музикално предаване, което нарича “Мистерията на българските гласове”. “То продължаваше 30 минути на 3 или 4 седмици. Тези радиоемисии Марсел ги правеше между 1960 и 1990 г. приблизително”, разказа преди години съпругата му пред “24 часа”.

У нас Ансамбълът за народни песни записва и първата си грамофонна плоча на “Балкантон” през 1966 г., когато певиците в него са вече 20. От 1969 г. с дирижирането му се заема блестящият композитор Красимир Кюркчийски. Това е времето, когато се появяват “Калиманку, Денку” в изпълнение на Янка Рупкина, “Заблеяло ми агънце” на Калинка Вълчева, “Месечино льо” на Надежда Хвойнева. През 1971 г. хорът изнася концерти в Швейцария и Франция. Година по-късно в него влизат Калинка Згурова, Кера Ранчева, Мария Кондова, а Дора Христова става кодиригент на Красимир Кюркчийски.

Марсел Селие все повече навлиза във фолклорната ни музика и прави директна връзка с националното радио. “Там чухме голямо количество записи, тогава Георги Минчев ръководеше музикалния отдел, поискахме разрешение да презапишем някои от тях. Изслушахме много песни и направихме своя избор”, разказва Катрин Селие.

Записите Марсел пуска в своето радиопредаване, а не след дълго на бял свят се появява и първият му албум с нашия автентичен фолклор. Когато обмислят как да се казва, двамата с жена му са категорични - няма по-пленителна от мистерията на българските гласове. Затова дават това име на плочата, която пускат през 1975 г. Всички са категорични - подборът на песни е брилянтен, това е елитът от хоровата култура.

Това е само тласък към големия трумф на ансамбъла. За женския хор музика пишат едни от най-добрите български композитори като Николай Кауфман, Христо Тодоров, Филип Кутев, Петър Льондев, Стефан Мутафчиев. През 80-те години той вече е към Комитета за радио и телевизия, а диригент става Георги Генов.

Малко след това - през 1987 г., Марсел Селие издава втория си албум “Мистерията на българските гласове”. В него изпълнения има не само хорът към радиото и телевизията, а и ансамблите “Тракия”, “Пирин”, “Филип Кутев”. За подбора на песните на Селие помага редакторката от радиото Румяна Цинцарска.

Световна сензация - така западните медии наричат хора, щом вторият албум излиза на пазара. Само две години по-късно заради него Селие

печели

най-престижното

музикално отличие -

“Грами”,

за звукозаписна дейност.

През 1987 г. хорът изнася три концерта в Германия, единият от които записан на грамофонна плоча като катедралния концерт от Бремен. Следващата година пее в 14 града в Европа, а след това се отправя на голямо турне и в Америка - за още 14 изяви и там, като са под диригентството на Дора Христова.

Интересът към талантливите българки е толкова голям, че билетите за концерта им на черно в САЩ стигат до 100 долара. Така че не е учудващо, че ги канят за второ турне в Америка, което е в началото на 1990 г.

“През пролетта на същата година по време на второто американско турне на радиохора музикалният продуцент Марсел Селие лично обяви престижната награда (“Грами” - б.а.) и посочи радиохора за неин носител”, пише Дора Христова в книгата си “Мистерията на българските гласове”. Това се случва на 30 март 1990 г. в зала “Уинтър тиътър” в Лос Анджелис.

В книгата си Дора Христова твърди, че швейцарецът е разрешил хорът да изнася концерти под името “Мистерия на българските гласове”. Никъде обаче няма потвърждение, че Марсел Селие не е бил против да се регистрира самата марка от Дора Христова.

През 1991 г. излиза третият албум със същото име, в който записи наред с хора към радиото и телевизията имат ансамблите “Тракия”, “Родопи” и “Толбухин”.

Началото на 90-те е свързано с големите промени у нас. Тогава Комитетът за радио и телевизия е разформирован на две части, а

вокалният хор

остава под

ръководството на БНТ

Дотогава управлението на ансамбъла се прави от организацията “Телеримпекс”, която има “сключен договор с Марсел Селие за използване на името “Мистерията на българските гласове” с цел концертна и рекламна дейност”, обяснява Христова в книгата си.

Това става през 1988-1989 г., когато “Телеримпекс” се договаря с швейцареца да регистрира търговска марка и да използва името от албумите му за наименование и на хора. Регистрацията е подновена за срок от 10 години през 1992 г.

Но тогава Комитетът за радио и телевизия се разформирова, “Телеримпекс” се закрива, като дейността ѝ минава към търговския отдел на БНТ. Така и хорът се разделя на две - единият е с диригент Дора Христова, който остава на щат в телевизията до 1997 г., и друг - с останали в радиото певици. Впоследствие той се разпада.

Междувременно бившата мениджърка на хора прави свой ансамбъл, който тя представя като автентичния “Мистерията на българските гласове”. С това име изнасят концерти по света, издават и диск, в който включват изпълнения на певиците, които вече са на щат в телевизията. Тогава се намесва Марсел Селие, който в качеството си на продуцент ги осъжда.

Хорът на Дора Христова по това време работи по своя нов албум “Ритуал”, който е с коледни народни песни. Той излиза през 1992 г. в цяла Европа и Америка, а малко след това получава също номинация за “Грами”. В записите участва и певецът, водещ и продуцент в БНТ Даниел Спасов. Той е и сред солистите на “Мистерията”, с който пее в най-престижните концертни зали по света. Затова и е пряко свързан с историята и развитието на хора.

Като дипломиран юрист Даниел Спасов е категоричен, че

Дора Христова няма

самостоятелно право

на претенцията за

притежание

на марката

“Принципите за справедливост и цялата история на създаването и утвърждаването на името “Мистерията на българските гласове” не оправдават каквато и да е мотивация за индивидуална регистрация”, твърди той.

Спасов сам става свидетел на историята на регистрацията от Дора Христова. “През 2011 г. имаше опит за регистрация в патентното ведомство на търговска марка “Българските гласове”. Тогава Дора Христова направи опозиция на това и тази регистрация не беше осъществена. Това според мен е справедлив акт. Следващата ѝ стъпка беше, когато се свърза със семейство Селие и по думите ѝ е получила от тях разрешение да регистрира марката само за България и само за концерти. Но диригентката прави и втора регистрация - вече за европейска и международна марка. С днешна дата никой не може да потвърди, че Дора Христова е получила разрешение от швейцарския търговец за тази втора регистрация", казва той.

Певици, свързани с “Мистерията”, предават огорчението на Катрин, съпругата на Селие. Дамата била, меко казано, разочарована от международната регистрация, направена от Дора. Дори Катрин я нарекла лаконично “узурпация”.

Самата Христова публикува два документа в книгата си за това, че има разрешението на Селие да ползва името “Мистерията на българските гласове” в книгата си. Единият е от 14 юли 1993 г. и в него са записани думите на швейцареца: “Аз упълномощавам с настоящото хора на БНТ, ръководен от г-жа Дора Христова, да носи името “Мистерията на българските гласове”, което аз създадох през 1975 година.”

Вторият е от 20 април 2002 г. и в него пише:

“Като създател и притежател на търговската марка “Мистерията на българските гласове” с настоящото потвърждавам, че оторизирам единствено и изключително бившия радио-телевизионен хор, дирижиран от госпожа Дора Христова, да използва тази търговска марка като име на нейния хор.”

Селие дава правото на диригентката да използва, но не да прави регистрация на марката.

През годините регистрация и права върху търговската марка “Мистерията на българските гласове” са притежавали Марсел Селие, музикалната компания “Полиграм”, “Телеримпекс”. Сега индивидуална регистрация притежава еднолично Дора Христова, както показва справка в Патентното ведомство. С менажирането на “Мистерията на българските гласове” от 2015 г. се занимава продуцентската компания “Шуберт мюзик пъблишинг”, а с композициите - Петър Дундаков.

Те успяват да

привлекат световната

звезда Лиса Джерард

от австралийската група “Дед кен денс”, която да издаде общ албум с нашия хор. Така през 2018 г. на пазара излиза тавата “Бучимиш” (на името на известното българско хоро) - първият студиен запис на хора от почти 20 години насам. Но според Олга Борисова и Калина Згурова автентичният ни фолклор, с който “Мистерията” прослави страната ни, се губи в последните проекти на хора. “Може да се използват нови композиции, но тия “невиждани колаборации”, за които се говори сега, ние сме ги правили преди 30 г. по света. Няма определени правила какъв да е репертоарът на хора. Но от класическия репертоар, който е от прекрасните български народни песни, с които ние изправяхме света на крака, няма помен”, твърди Борисова.

Тази година “Мистерията” трябваше да изнесе няколко концерта у нас, но пандемията отложи провеждането им.