Жена от с. Любовка се разплаква, като вижда реставрирания стенопис на Богородица от Иван Юруков

Актьорът работи по него 12 дни заедно с художника Стоян Божкилов

Да създаваш изкуство, което да докосва другите чак до сълзи. Това успяват да направят актьорът Иван Юруков и художникът Стоян Божкилов, реставрирайки стенописа на Света Богородица Одигитрия в китното санданско село Любовка.

Един ден ги посетило цяло семейство. “Най-възрастната жена, която с умиление си спомни как е изглеждала тази икона от детството ѝ, се разчувства. За мен това беше много хубава емоция, защото, ако в театъра публиката аплодира видяното,

сълзите в очите на

тази жена бяха нещо

много по-силно

от това като емоция”, разказва актьорът, станал много популярен с ролята си на д-р Табаков от успешния лекарски сериал “Откраднат живот”. 

Всъщност с Божкилов създават два стенописа в храма “Света Неделя” в с. Любовка, при това само за 12 дни. “Единият не съществуваше - над входа на малката врата на църквата. Там изобразихме самата света Неделя Кириакия”, разказва актьорът. На основния вход на храма имало стенопис на Света Богородица Одигитрия, но заради изминалите години от създаването му бил в лошо състояние. “Ние освежихме тази вече съществуваща икона. Това не е реставрация на национална ценност и стенописите са правени от неизвестни майстори, не са толкова стари, колкото хората очакват, че са”, уточнява Юруков и подчертава, че именно затова двамата се захванали с работата. 

Още през септември Костадин Чочов, човекът, който се грижи за църквите в с. Любовка, се свързва с Юруков и Божкилов за стенописите. Двамата обаче тогава били много заети и решили да откликнат на поканата през лятото, когато са по-свободни. Пандемията ускорила плановете им. “В разговор с кмета на Сандански Атанас Стоянов споменахме, че ще рисуваме икони в Любовка. Той предложи да ни подкрепи и помогне, така че имахме съдействието му, за да обезпечи престоя ни там”, казва с признателност Юруков. 

Това не е първият подобен проект, по който работи с Божкилов. Двамата се познават от деца. “Ние сме израснали в един град, имаме еднакви интереси – и двамата рисуваме, и двамата свирим. Приятели сме и до ден днешен продължаваме по този начин”, обяснява Юруков. Всъщност те

започват заедно да

рисуват икони, когато

актьорът бил на 19 г.

“Един майстор иконописец ни покани да му помагаме, да бъдем негови ученици. В продължение на цяла година чиракувахме при него”, разказва Юруков. И макар че животът му го понася по съвсем друг път - този на актьорството, някак си остава традиция, когато има подобна възможност, двамата да рисуват.

“Мисля, че в момент на уединение или на изолация човек започва да се вглежда в духовните неща, да търси щастието не в материалното и да се концентрира в едно лично съзерцание. Като цяло ми се струва, че всеки го прави по свой начин. В нашия случай тази изолация, която ни принуди да намалим оборотите на всекидневния живот – това, което правим в театъра и изобщо в София, ни даде възможност да се занимаваме с неща, които обичаме и са свързани с едно мое съзерцание”, разказва Юруков.

В село Любовка може би живеят едва около 20-25 души и те показали изключителна гостоприемност. “Редовно идваха хора при нас. Имахме абсолютно всичко за ядене, бяхме приветствани от тамошните жители, имаше и къде да живеем. Беше много приятно”, казва актьорът. В селото има 5 църкви, а в момента се строи и шеста, която ще носи името “Свети Атанас”.

По време на почивките от рисуването заедно с Божкилов свирели - понякога кавъри на песни, а друг път сами измисляли различни мелодии. Все пак и двамата са част от групата “Терпентина”. Интересното е, че всички нейни членове са артисти и понякога си организират клубни участия.

Докато работили в Любовка, ги посетили приятели. “Една девойка в разговора спомена, че поезията ѝ е хоби. Помолих я да ни даде някой свой текст. Тя го направи. Адаптирахме го към мелодия и

още същия ден

направихме песничка,

която се получи доста прилично”, спомня си актьорът.

Юруков се радва, че в момент, когато обикновено е на театралната сцена, има възможността да наблюдава разгара на пролетта именно сред природата, а не в града. “Намирам това за много ценно”, казва Юруков. По думите му ще мине време, докато театърът започне да работи на същите обороти като преди пандемията.

Тя забави и режисьорския му дебют. Лентата “До последния каприз” трябваше да бъде показана на “София филм фест” през март, но това така и не се случи. “Първоначалната идея за филма беше породена от срещата ми с две момчета от с. Делвино, Благоевградско, и мои размисли върху живота. Стори ми се, че би било много добре да се напише сценарий, в който да се опитаме да съпоставим инструмента револвер, с който човек може да доминира над другите, с инструмента цигулка като желание за самоусъвършенстване. Това е показано през още девствените очи на две момчета, които не са обременени от социалните капани, предлагани от живота, и в които ние обикновено попадаме”, разказва Юруков. 

Лентата започва с талантлив цигулар, който изоставя концертната сцена и отива в малко село. Репетира в самота, обсебен от идеята да изсвири съвършено всички “24 каприза” на Паганини. След последния “каприз” той слага край на живота си. След време местният учител попада на тази трагична история.

Той започва свое

разследване на

живота на цигуларя

“Стремежът към съвършенство е животоподдържащо условие, а постигнатото съвършенство е загуба на стремеж към живота” - това са думи на един от героите във филма.

“Нямаше да бъде възможно без помощта на всички хора, които бяха зад камера. Те бяха там безвъзмездно, само с желание и увереност в идеята на филма”, казва Юруков. “Той не е финансиран от държавна институция, а от нас – от мен и от приятели, с помощ от спонсори, като цяло с труда на всички професионалисти, които са работили над него. Така че ние можехме да си позволим да не влизаме в никакви срокове и да не отговаряме на никакви критерии извън нашите собствени”, допълва той щастлив, че е имал творческа свобода.