Стефан Данаилов приживе купил бордюри за гроба си от същия мрамор като този на съпругата му

Филмов портрет на актьора, от чиято

смърт днес се навършват 6 месеца

Днес се навършват 6 месеца от кончината на Стефан Данаилов. Цветя ще положат близки и студенти в частния гробищен парк “Бояна”. Там по негова воля той почива до съпругата си Мария. Ще има скромна панихида и преливане с вино, както е по християнските традиции.

Вече са сложени бордюрите на гроба му, но паметникът ще бъде поставен, когато се навършат 9 месеца.

Още приживе

Ламбо е купил от

същия мрамор

като този на любимата му съпруга, но доста по-скромен. Ще бъде изработен от каменоделец от погребална агенция.

Студентите от последния му випуск ще почетат паметта му с няколко цветчета мушкато - цвете, което той е обичал приживе, а по-късно в тесен кръг ще си кажат отново “сбогом” със своя учител, който сега не може да им пожелае “На добър път” .

Но със сигурност ще има добър и по-лек път за техен колега, когото приемат в НАТФИЗ. Основаният от професора театрален фестивал “Сцена на кръстопът” в Пловдив учредява стипендия “Стефан Данаилов” за студент артист, която ще покрива всичките му разноски!

Очаква се в кв. “Изток” да има градина с името на артиста и негов паметник. Инициативата е минала през Министерството на културата, решението е на общината. В Пловдив е сигурно - ще има зала “Стефан Данаилов”.

Над 170 роли в киното, театъра, телевизията и радиото е изиграл актьорът. Удивително много за 56-годишния му творчески живот. Броим времето от 1963 г., когато 21-годишният студент във ВИТИЗ Стефан се снима във филма “Инспекторът и нощта”, до 2019 г., когато 76-годишният Данаилов игра в пиесата “Артистката” в Народния театър.

Не бива обаче да пропускаме първата му филмова изява. Стефан, или Стьопа както го наричат близките му, е 12-13-годишен, когато го снимат в “Следите остават”.

Въпреки този щастлив дебют на малчугана Стьопа, киното ни можеше да остане без Стефан Данаилов. Но пък юридическата гилдия да има своя най-красив адвокат, съдия или прокурор.

След казармата

решава да

следва право

Разубеждава го актьорът Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица. Подготвя го за изпитите във ВИТИЗ и той влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

Още като студент се снима във филма на Рангел Вълчанов “Инспекторът и нощта”. Той е хулиганът Томи, който сваля красивата Жана (Невена Коканова), но с нахалството си предизвиква гнева на инспектора (Георги Калоянчев).

Красавец сваляч, макар и работник на строеж е актьорът в следващия си игрален филм “Понеделник сутрин”. Той още е студент в академията. Филмът на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков обаче е забранен за излъчване.

През 1967 г. на екран излизат три филма с участието на Ламбо. В “Мълчаливите пътеки” ролята му е съвсем епизодична - един от младежката компания.

В главна роля

(първата!)

е в “Морето”,

а за ролята на математика бърборко в “С дъх на бадеми” Любомир Шарланджиев направо го прави грозен - стрижат го почти нула номер, слагат му кофти очила... Но тази среща с Шарлето, както наричат режисьора ще се окаже съдбовна. Двамата ще вървят дълги години по едни дълги километри.

През същата 1967 г. Стефан завършва ВИТИЗ. Не получава дипломата си, защото не се е явил на изпита по история на БКП. Изпратен по разпределение в Пловдив, където са и Катя Паскалева, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева и др.

През следващата година излиза един филм, който жъне повече успехи в Съветския съюз - “Първият куриер”, копродукция с “Мосфилм”.

Ламбо е в главната роля на българина Иван Загубански, който пренася в. “Искра”, списван в Мюнхен от Ленин.

Със 7 филма зад гърба Стефан Ламбо влиза в пловдивската театрална трупа и започва да репетира в две пиеси - “Уестсайдска история” на Крикор Азарян и “Дон Жуан” на Николай Поляков. Те ще се превърнат в култови спектакли, но... Ламбо го няма в тях.

Той вече е Никола Деянов в сериала “На всеки километър”. За героя му се търси млад, красив и обатялен актьор, който да се хареса на публиката и същевременно да издържи убедително двубоя с умния и коварен полицай Велински.

Без кастинг Любомир Шаралиев избира Стефан Данаилов. Шарлето е единият от режисьорите, другият е Неделчо Чернев.

Възниква обаче първата сериозна

професионална

дилема пред

Ламбо

Когато му казват, че е одобрен за сериала, той вече има покана от Тодор Динов да играе Рафе Клинче в “Иконостасът”. “Заложих на интуицията си, както съм правил доста често в живота си след това. И избрах Никола Деянов заради предизвикателството, че ще снимам в първия голям телевизионен сериал”, призна ми преди години Ламбо.

Между снимките на двете части на сериала през 1969 г. Въло Радев кани Данаилов за ролята на Пантер в “Черните ангели”. Героят му е доста сроден с Деянов от “Километрите”. След този филмов галоп Ламбо прави следната равносметка: “Признавам, че влязох в киното с приятна външност и интуиция, но постепенно разбрах, че всяка роля изисква задълбочена работа и концентрация.”

През 1970 г. излиза филмът на Петър Василев “Князът”. В него Ламбо изиграва първата си роля на исторически герой. Той е княз Светослав Тертер, който в края на ХIII и началото на ХVI век застава начело на държавата. За изпълнението си на Варненския фестивал получава наградата за най-добра мъжка роля.

Междувременно актьорът напуска пловдивския театър и постъпва като щатен актьор в СИФ “Бояна”, където е до 1973 г., когато влиза в трупата на Военния театър. Докато е в Киноцентъра, се снима във филма “Иван Кондарев”. Режисьорът Никола Корабов му дава ролята на Костадин Джупов - пълнокръвен образ с много демони в душата си, но и със завидно трудолюбие.

След филма актьорът задълбава творческото си верую и в мемоарната си книга допълва цитираната по-горе равносметка: “Иван Кондарев” е един от най-важните в кариерата ми. С него преминах на друго ниво в киното. Промених се. Вместо да разчитам на чар и интуиция, започнах да се подготвям, да мисля повече над образа, да навлизам по-дълбоко в психологията на героя.”

Но след този филм сценаристите и режисьорите не предлагат особено силни образи, в които да “влезе” натрупалият опит и слава актьор.

Не знам дали е отказвал роли, но тези, в които се снима, не са знакови в кариерата му: “Къщи без огради”, “Този истински мъж”, “Началото на деня”, “Вината”, “Войникът от обоза” , “Година от понеделници” и др.

На всеки актьор тежи да играе само положителни роли. Ламбо също има подобен проблем и спасението му идва с ролята на мошеник в “Топло” на Володя Янчев. Нещо повече - той е в отбор измамници, а другите двама са Тодор Колев - вече доказан комик, и Григор Вачков - главният му партньор от “Километрите...” И от народни любимци - мошеници и пандизчии! Ламбо и Гришата приемат с кеф поканата за нестандартните роли и се хвърлят с хъс в тях, за да избягат от наложената им героична щампа.

Подобен късмет спохожда Ламбо и във филма “От нищо нещо”. Първоначалната идея на режисьора Никола Рударов е Асен Ангелов да играе ролята на ревнивия Панчо, а Стефан - на известния телевизионен журналист. После обаче сменя местата им и се получава неочаквано добър резултат.

Ламбо се вихри на воля в комедийния костюм на героя си Панчо. Красив и простак, ревнив и красив. Див селянин, но с донжуанско излъчване. Автор на паметната реплика: “Една биволица вземе ли да яде ризи, режи и главата!”

Тодор Колев веднъж ми каза, че Ламбо има стопроцентов комедиен потенциал, за съжаление, подминат от режисьорите.

Този потенциал блесна с пълна сила в “Дами канят”. Данаилов наистина е върховен в тази си комедийна роля. Сигурно сте забелязали колко е различен в играта си към всяка от прелестните си партньорки. Колко органичен и рефлективен е и с каква лекота издържа на масираната конкуренция на актрисите. Само сваляческият му лаф се повтаряше, но пък винаги имаше ефект:

“Ти знаеш ли,

че имаш

страшни очи?!”

Анжел Вагенщайн е сценарист на филма “Борис I”. Още докато го пише, си представя Стефан в ролята на българския владетел. На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев.

И за двамата той е актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.

В последните години Ламбо пак превзе телевизионния екран. Всъщност той и никога не го е напускал за дълго време.

След “На всеки километър” той се снима и в сериалите “На живот и смърт” (1974), “Петимата от РМС” (1977), “Голямата игра” (1983), “Дом за нашите деца” (1987) и продълженията му “Време за път”, “Неизчезващите” и “Бащи и синове”, “Черните рамки” (1989), италианския “Октопод 7” и др.

В по-ново време беше звездата в сериала “Стъклен дом”, главен герой във “Фамилията”, “Вергилио” в италианската поредица “По съвест”.

Лебедовата му песен е във филма “Завръщане” - епизодична роля на мъдър възрастен човек. “Най-накрая имаме истински актьор на терен!” - възкликва човек от екипа, когато Ламбо се появява на снимачната площадка...