Няма по-добър отбор от компанията на Илон Мъск и съм горд, че съм част от нея, казва младият Кико Дончев
Млад, амбициозен инженер, изцяло отдаден на работата си, и любител на спорта. Така накратко може да се опише Кирил (Кико) Дончев. 33-годишният българин е в екипа на “Спейс Екс”, изпратил миналата събота с исторически полет на частна ракета двамата астронавти Робърт Бенкен и Дъглас Хърли до Международната космическа станция.
След 10 години в компанията на милиардера Илон Мъск
младият
българин
е директор по
наземните
операции
на капсулата
“Дракон”
Роден е в България, но от 3-годишен живее със семейството си в САЩ.
Успехът му радва колкото него, толкова и родителите му. “Много сме радостни и горди. Поздравихме се, той беше много щастлив, връщаше се вкъщи след много дълъг период от време на работа.” Това разказа пред “24 часа” бащата на Кико - проф. Асен Дончев, преподавал математика в университета в Мичиган. Двамата се чули малко след изстрелването, а планът бил бащата и майката на Кико да присъстват на историческото събитие, но заради коронавируса не могли.
Успехът на Кирил не е случаен. Баща му е математик, работещ в областта на оптимално управление и оптимизация, а майка му е инженер. През годините тя работи в международна фирма за микроелектроника. Сестра му Любомира Дончева е доктор по информатика, водещ специалист и мениджър в научния отдел на Adobe.
“Кико беше едно щастливо момче, което много се интересуваше от спорт и сега пак се интересува. Започна с футбол, после ски, сърф”, разказва Асен Дончев. Той е запален рибар и предава на своя син тази страст и така вече 20 години двамата заедно ходят за риба. Освен на спорта Дончев е любител и на музиката. Като малък дори вземал няколко години уроци по пиано.
След като завършва гимназия, Кико е приет в университета в Мичиган. В началото не можел да реши какво да специализира, но обил сигурен, че иска да е инженерство.
Записва се в
елитния факултет
по самолетостроене
и космонавтика,
който е най-добрият в Щатите и много се цени.
“Там имаше голям късмет, защото, когато беше втори курс, се срещна с млад професор от Станфорд, който дойде, събра млади ентусиасти и им каза - хайде да направим сателит”, разказва Асен Дончев за първите години на сина си във вуза. Идеята била да създадат най-евтиния спътник, като за него нямало да получат пари, а търсели финансиране само за материали.
“Намериха пари и успяха да построят спътника. Кико участва активно и това го изстреля към “Спейс Екс”, спомня си бащата.
“Той си върви по пътя, ние не сме го ограничавали или направлявали. 10 години работи в “Спейс Екс”, това е първата му и единствена работа, директно от университета.
Кико се възхищава
на Илон като
професионалист,
инженер и
бизнесмен”,
казва бащата. Асен Дончев разкрива, че синът му не приказва много за работата си, но е изцяло посветен на нея и се труди много над 8 часа дневно.
“Тук така се работи. Особено в такива компании като “Спейс Екс”, посочва професор Дончев. Той обяснява, че снимката на Кико до Илон Мъск, която се върти в България, като че ли е от изстрелването в събота, всъщност не е от този момент. Тя е направена по време на предварително изстрелване, на което се тества как работи аварийното кацане на капсулата.
“Едно от нещата, които те трябваше да покажат, е, че
ако избухне ракетата,
капсулата може
да успее да
кацне безопасно”,
казва Асен Дончев.
Преди години българският инженер става популярен след снимка с бившия американски президент Барак Обама, на която му показва капсулата “Дракон”. Моментът е паметен за семейството на Кико.
“За нас беше много голяма изненада да видим тази снимка, но още тогава “Спейс Екс” започна да става по-известна, да се прави тази капсула да закара космонавти на МКС. И не е за учудване, че Обама беше там, но може би това, че Кико е там, беше повече за учудване. Но защо не, някой трябваше да я покаже на Обама”, шегува се Асен Дончев.
От няколко месеца, освен да търси начини да праща хора в Космоса, отговорностите на Кико нарастват и в друго направление. Преди 3 месеца на него и съпругата му Ерин се ражда син. Двамата се запознават в университета в Мичиган, докато следват. Малко след сватбата си идват в България и правят голяма обиколка на планините Рила и Пирин.
Семейство Дончеви
заминават отвъд
океана през 1989 г.
Асен Дончев е поканен да работи в САЩ като гост професор по математика в университета в Гейнсвил, щата Флорида.
“Никога не съм се стремил на всяка цена да напусна България, това просто се случи от само себе си. Разбира се, икономическото положение в България през 90-те години изигра роля: освен да посрещнем нашите нужди, трябваше да помагаме и на роднините да оцелеят. Дойдох за една година като гост професор, след това ми предложиха работа на друго място и така нататък. През това време моите деца започнаха училище, намериха си приятели и жена ми започна работа”, казва Асен Дончев. Той посочва, че в Америка е имал най-добрите условия за професионално развитие. “Тук са най-големите специалисти и най-напредналите научни центрове. Тук имах късмета да работя заедно с един от най-изтъкнатите учени в моята област, с когото написахме книга”, казва Дончев.
По-късно му предлагат работа в Американското математическо дружество.
“Тази работа беше много привлекателна, защото в един момент аз
се оказах в центъра
на цялата
математическа
литература в света,
която можех да чета и наблюдавам”, спомня си математикът. После той преподава в университета в Мичиган, работи и в националната фондация по научни изследвания във Вашингтон, за да се върне отново в Мичиган.
“Винаги ни е много приятно да сме в България, планирахме за тази година пак да дойдем, но се отмени всичко заради пандемията”, казва професор Дончев.
Цялото семейство се събира поне 2-3 пъти в годината. Последно всички били заедно през есента на 2019 г. Обичат да прекарват тези моменти в разходки и разговори.
На въпрос дали очаква Илон Мъск да изпрати хора и на Червената планета, Асен Дончев отговаря:
“Пожелавам успех
на Мъск за Марс,
дано съм жив, когато това стане, ще бъде много интересно”.
За своята работа в “Спейс Екс” пък Кико пише: “Напълно вярвам в нашата мисия и Илон. Наслаждавам се на предизвикателната работна среда, но ценя екипа си повече от всичко друго. Не мисля, че има по-добър отбор от този на “Спейс Екс” и съм много горд, че съм част от него!”.
Коментари (0)
Вашият коментар