Hе искам да ви дразня, обаче си прекарах два фантастични коронамесеца на къщата ни в подножието на Пирин в тъпчене с козунаци и сериали. И при това отслабнах! Ако ме бодне човек, от мен ще потече Netflix, Apple TV, HULU, Amazon, Prime Video и… не, брифинги и други нискобюджетни български сериали не гледам.
И искрено съчувствам на всички онези онеправдани от съдбата, които разчитат на българската тв продукция, за да задоволяват насъщните си потребности от забавление и познание. Това е истинска телевизионна нищета (с много малко изключения), която толкова дълбоко ме натъжава, колкото и гледката на пенсионер, ровещ в кофа за боклук (в случая - телевизионна).
Затова реших да споделя с вас моята селекция от документални, криминални, исторически, любовни и прочее сериали. Все нещо ще намерите за себе си!
Да започнем с някои от най-пресните и одумвани заглавия!
“Кралят на тигрите” (Tiger King) на Netflix е дълбоко потапяне в бездната на американската психария, която тия дни е отново на дневен ред. Подчертавам американска, защото всяка нация има своите уродливи лица, но Tiger King се занимава с особеностите на американските девиации, които са резултат от натрупването на излишество от блага, време, килограми и безсмислие. В този ред. Само един факт от 8-серийния документален ужас и спирам да преразказвам – най-голямата популация на тигри в света се намира в задните дворове на САЩ. Точно така. Всички диви тигри на планетата са едва 3500, докато тези, отглеждани в клетки за кеф на американски отрепки, са почти два пъти повече. Защо му е на човек да отглежда домашен тигър в клетка? Ми защото може.
Естетически този документален сериал ми донесе толкова наслада, колкото и дисекцията на жаба. Но пък ако успеете да преглътнете погнусата, ще научите много за човешката природа, каквато само една дисекция може да предложи. Признавам, че това е сериал, който трябва да бъде разреден с нещо ведро, иначе може да доведе до тежка интоксикация.
Затова предлагам следното съотношение – един епизод Tiger King къмто два “Великолепната Мисис Мейзъл” (The Marvelous Mrs Maisel) – красивото лице на Америка! Защото нека бъдем честни – тя, Америка, както пееше Леонард Коен – е люлка на най-доброто и на най-лошото. И преди съм ви говорила за Мисис Мейзъл и пак ще ви говоря, защото това е абсолютният феномен в света на комедийните сериали, моето любимо телевизионно екстази, което с всеки сезон става все по-пристрастяващо! Заря от диалози, костюми, декори и актьорска игра. Романтичен, секси, динамичен Ню Йорк през 50-те и една мацка, която прави каквото си иска. Спокойно, не е “Сексът и градът”, може да се гледа и от мъже!
Като сме на американска вълна, не можем да минем без Me too и голямото завръщане на Дженифър Анистън на малкия екран в “Сутрешен блок” (The Morning Show). По две причини. Първо – бившата госпожа Пит е в стихията си и играе нещо, което го може – амбициозна американска кучка! Второ – най-сетне се намери някой да разкаже увлекателно, хладно и без излишни залитания защо ни е толкова важно да разберем, че злоупотребата с власт и сексуалните посегателства на работното място не са окей. Тъжното е, че сме много далеч от проблемите на американците. Докато те вече сменят старите канализационни тръби, ние тепърва откриваме топлата вода. Спомням си как навремето като репортерка в “24 часа” взех интервю от покоен вече депутат от действащото тогава Народно събрание, когото виждах за първи и последен път. Та той ме прекъсна внезапно, помоли ме да изключа диктофона и в прав текст ме попита дали обичам да ми правят… френска. Онемях… за няколко секунди, после включих диктофона и си продължих интервюто, все едно нищо не е било. Вие сте първите, на които казвам. Представям си, ако бях отишла при Гочева да ѝ се оплача… щеше да падне голям смях в редакцията. На много българи все още им е смешно. Така беше и така ще бъде по нашите ширини още поне 100 години.
Друго много актуално заглавие е “Холивуд” (Hollywood). И също като в “Имало едно време в Холивуд” на Тарантино пренаписва историята на киноиндустрията в едни нереално розови картинки, в които доброто побеждава, расовите предразсъдъци не съществуват, гейовете са свободни да изразяват своята сексуалност, а жените излизат от кухнята и оглавяват големите студиа! Е, ние си знаем, че няма нищо общо с реалността, но точно това ни харесва. Плюс онзи разкошен, романтичен следвоенен Ел Ей, приятен актьорски състав и усещането за безоблачно бъдеще и ето ти го поредния хит на Netflix.
Така и така сме на вълна костюмни измишльотини… тъкмо снощи догледах The Great! Самите автори си признават, че е горе-долу по действителни исторически събития около живота на Екатерина Велика. Ама доста свободна интерпретация, която по-скоро ми напомня на “Игри на тронове”. Тенденцията да се шокира зрителят на всяка цена е докарала Петър III дотам, че да опъва придворните си дами където ги свари из тронната зала, всяка втора дума е fuck, suck, cock и dick (няма да ви ги превеждам), а когато не са заети да чукат някого, Техни Величества пируват, трошат чаши и кроят коварни планове за убийства чрез изкормване. Очаквам в следващия сезон, какъвто несъмнено ще има, Екатерина Велика да полети на дракон по цици, докато любовникът ѝ яде борш от… пъпа ѝ! (Мога да бъда и по-образна, но майка ми чете всичките ми текстове.) И все пак, ако трябва да избирам между Екатерините в двата актуални сериала The Great на HULU и Catherine the Great на HBО, 22-годишната Ел Фанинг води с няколко обиколки на носителката на “Оскар” Хелън Мирън. Признавам, че сцените, в които 75-годишната кралица се мяташе на Потьомкин и рояка от млади любовници я в банята, я в будоара, доста ме напрегнаха. Освен актьорска игра човек има нужда и от малко визуална наслада, каквато The Great предлага в изобилие с декори, костюми и актьорски каст от млади звезди.
Като казах цици и костюми, хората се делим на два типа – такива, които обожават Outlander, и такива, които не могат да го понасят. Познайте аз от кой тип съм… точно така – от втория, интелигентен тип. Всъщност, ако трябва да съм честна, Outlander покосява и хора с интелект доста над средния като кумата и съпруга ми, за което нямам обяснение. Още някъде към четвърти-пети епизод, когато тази гърчава женица намери дупка във времето и се върна два века назад, за да разкрие на клетите шотландци тайната на бактериалната инфекция и мисионерската поза, аз разбрах, че ще трябва временно да се разделим с половинката ми… по интереси. Слава богу, имаме доста телевизори, така че аз спокойно се оттеглих с Virgin River на Netflix, докато той продължи да следва сексуалното ограмотяване на шотландците през XVIII век. Хубавото е, че мъжът ми става в 5 и докато аз се излюпя към 10, той вече беше изгледал няколко сезона. Иначе щяхме да се разделим за доста време, защото това малоумие Outlander тече вече 5 сезона по 12 епизода.
Ако междувременно се чудите 5-годишното ни дете какво правеше. Ми гледаше си сериалите! Една мома от малцинствата, на име Елена хвърчеше на дракони напред-назад. После Леа се прехвърли на Рапунцел. Но когато супергероите са жени, всичко е точно!
Текстът е от личния блог irinadiamant.com на Ирина Асиова-Диамант.
Очаквайте и втората част на пътеводителя
Коментари (0)
Вашият коментар