Мариана Попова: „Ще последвам съпруга си в по-добър квартал на Европа”

Както винаги Мариана е точна за срещата ни. Вижда ме се няколко дни след премиерата на най-новия й албум „Предай нататък", които събира на едно място изпълнители от различни поколения. Напоследък обаче името й се свързва медийно главно с гръмналата новина, че певицата ще емигрира. Това тя сама разкри в телевизионния ефир, а медиите раздухаха съобщението като сензация, на която е трудно да се повярва. Във вихъра на своята кариера една успяла и обичана българка да напусна страната. Възможно ли е това и защо би го направила разбрахме както обикновено от първоизточника.

-Здравей! Как си Мариана?

-Добре съм, малко ми е странно, че стоиш пред мен с диктофон, защото съм свикнала по принцип да си говоря с теб... Леко съм настинала обаче, но мисля, че е нормално след организацията на промоцията. Ти си вътре в кухнята на нещата и знаеш, че трябваше абсолютно всичко да си свърша сама. Бях доста се стегнала и мобилизирала и веднага след промоцията се отпуснах и първия вирус ме повали. Като цяло съм си супер.

-Нов албум, дуетен, „Предай нататък"...

-Албумът съдържа общо 11 песни. Имам шест дуетни половинки, като четири от парчетата са с Орлин Горанов, а в останалите пеят Миро, Дони, Васил Петров, Искрен Пецов и Васил Найденов. Както обичам да казвам, това е един споделен албум. Не търсен ефект е „Предай нататък", това са песни, които са се случвали от 2004 до 2011 и не съм си поставяла за цел да правя дуетен албум. Аз смятам, че артиста има едно усещане вътре в себе си, да си събира изкуството и песните на едно място. В тази посока усещах хаос. Тук имам дует, там имам дует, но защо ги нямам всички тези дуети за себе си. Мисля, че този албум е нещо много успешно, защото тази приемственост и споделеност в „Предай на татък", различни поколения певци, различни стилове песни, показва специалното отношение на колегата към теб, това да умееш да си разделиш сцената и публиката. Всички тези неща се случват рядко, аз съм щастлива, че имам толкова много приятели в музиката. Безспорно „Предай на татък" няма да остане така, защото имам много приятелки певици. Надявам се в един момент да се появи и втора част на този албум. Има още доста колеги и талантливи хора в България, с които искам да направя дуети.

-Лесно ли се прави дуетен албум в България?

-В моя случай не беше много трудно, защото повечето песни бяха готови и записани, а и повечето от парчетата са ми подаръци. Като цяло, ако тръгнеш да си правиш сам албум и да си търсиш спонсори - много е трудно. Сметките никога не ти излизат, похарчваш много повече от колкото изкарваш. По принцип да правиш музика в България е чиста проба лудост и ентусиазъм.

-Мариана, трудно ли е да си певица тук?

-Трудно е! Да си певица в България означава да си и продуцент, арт директор и абсолютно всичко да си правиш сам. Както и да си измисляш концепцията и идеята, кой да си.

Слава богу аз нямам много проблеми с това, защото съм ограничила звездата Мариана Попова, до човека Мариана Попова и те са една и съща личност.

Да ти призная честно така ми е по-лесно да работя. Не съм си измислила излишен артистичен образ, но на мен така ми харесва. Моята концепция е да бъда себе си. По света хората работят с екипи. И тук би могло да се случи, но трябва да имаш много сериозна финансова подкрепа. Това обикновено не се случва на сериозни жени като мен, които са женени и си имат семейство. Ако бях сама можех да си позволя да имам разни гаджета с пари, но не съм в този филм. На мен лично ми е безкрайно трудно. Да не говорим, че трябва да си много силен човек, за да преживяваш цялата негативна част на нещата, която се изсипва на главата ти. Обикновено всичко в България е с леко горчив привкус. Не можеш на 100% да се израдваш на успеха си или на изкуството, което си създал. Всичко е свързано винаги с интриги, скандали, омаловажаване на труда.

-Това ли е причината да вземеш решението да живееш в чужбина?

-Не в никакъв случай. Моята причина да живея в чужбина е от много време. Доста честно се чувствам като емигрант в собствената си държава. Това е от години. Това не е започнало от сега. Искам да стане ясно, че аз имам възможността, тъй като мъжа ми е от северна Италия, областта се води Южен Тирол. Ханес знае езика, там може да се реализира много добре в работата. Тука опита и му е трудно.

Нормално е, аз като една добра съпруга да последвам мъжа си в неговите начинания и идеи.

В Австрия ще получа друг стандарт на живот, ще получа спокойствие, ще получа правилното образование за детето си, там ще има къде да си карам количката. Може би за хората това звучи странно, но аз вярвам, че майките в България ще разберат какво казвам. Искам отново да подчертая, че няма драма. Полета до Австрия е много кратък така, че аз мога всеки ден да летя до България и да се връщам.

Просто избрах по-добър квартал в Европа.

Нека така да се приеме. Не си отивам, не имигрирам в никакъв случай. Независимо каква бройка са моите фенове и почитатели в България, аз няма да ги изоставя за нищо на света, защото вярвам, че има едни хипотетично 20 човека, които имат нужда от моята музика.

-Ханес май не успя да свикне в България, а?

-Не и според мен няма и да свикне. При всичките негативни неща, които ни се случват. Аз съм българка и мога да кажа „бе хайде сега, какво пък аз си обичам България", той няма причина да го прави това. Сравнява постоянно двата свята, защото вече всички пътуваме и знаем, че това са различни светове. Много неща не разбира. Има обаче неща, които харесва. В България има много умни и креативни хора, които той забелязва. Дори се учудва как те виреят в тази страна.

-Струва ми се, че майчинството те е променило значително. Вярно ли е?

-Много ме промениха - и майчинството, и дъщеря ми Мария Магдалена. Първо физически, измори ме жестоко. Това е най-сложната задача в живота на жената, да забременее, да изкара цялата бременност, да роди, да осъзнае, че там компромис няма. Направи ме, по търпелива, направи ме по-силна. Когато имаш детенце в ръцете си осъзнаваш колко маловажни са другите неща. Осъзнах, че няма нищо по-важно на този свят детето ти да е здраво.

-Разкажи ми повече за нея.

-Мария е руса със сини очи, не знайно защо (смее се). Много е забавна, вече говори, ходи, обикаля, тича...

-А пее ли?

-Тананика си в колата, но не бих казала, че е пеене. Искам да ти кажа, че нямам болната амбиция да я правя музикант или певица. Нека тя да си реши каква да е, пък аз ако мога да й помагам. Мисля така да я възпитавам. Много демократично.

Искам да съм й приятелка, а не майка. Аз самата съм израснала в такова семейство. Моята майка ми е приятелка и аз съм си говорила с нея за всякакви неща.

-Кое е нещото, на което искаш да я научиш?

-Да е справедлива, да е честна, да е добра - колкото и наивно да звучи. Не искам да я правя амбициозен егоист. Искам да има отношение към хората и да уважава личността на другия. Да бъде силна и качествена личност сама по себе си. Да се чувства доволна когато стане сутрин и се погледне пред огледалото. Да не се срамува от нищо.

-Когато се върнеш назад във времето има нещо или неща, за които да съжаляваш?

-Винаги има за какво да съжалявам. Нали знаеш избора, когато си на кръстопът и трябва да избереш на ляво или на дясно да тръгнеш, обикновено каквото и да избереш после мислиш „ама, защо не тръгнах по другия път".

Единственото нещо, за което искрено съжалявам е, че моя баща много рано почина и не беше до мен да ме види за първи път на сцена. Бащата е една сила и едно рамо, което майката не може да замести.

Съжалявам също, че съм вкарала страшно много енергия и обич към определени хора и те са ме разочаровали.

-Свикнаха ли близките ти с клюките, които се пишат по твои адрес?

-Мисля, че свикнаха, но като се замисля не им се и налагало да свикват, защото моя брат, майка ми и мъжът ми са много готини хора. Те не обръщат внимание на тези неща.

-А ти?

-Свикнах и се забавлявам. Има някои неща, които ме дразнят напоследък, но като цяло и аз не им обръщам внимание. Постоянно съм с мъжа си и другото смешно е, че постоянно ни разделят. Почти всеки месец ние сме се разделени, това е абсурдно, защото такова нещо до този момент не е ставало. Истината е, че аз постоянно информирам медиите за моя личен живот и всичко излиза от моята уста. Така че не виждам кому е нужно. Ако се разделим с Ханес, аз ще информирам медиите.

-Каква беше на 16?

-Работех във видеотека, давах касетки под наем в Овча купел при Боби. Учех, ритах футбол с момчетата и отказвах да вляза в кафето с момичетата. Доста добра вратарка съм в интерес на истината, може да ме вземат в националния отбор по футбол и да стана второто известно име в българския футбол след Николета Лозанова. Освен всичко това пеех с Чавдар и Пепи - Ричи, те учиха китара. В момента и те работят доста успешно. Та с тях двамата редовно в двора на 66-то училище, което между другото е училището на Паша Христова, свирихме и пеехме.

-Кога се влюби за първи път?

-Обекта се казваше Петър и беше от компанията на брат ми. Ритаха заедно футбол и аз като го видех се изчервявах цялата. Това ми беше първото влюбване, естествено то не продължи и не се реализира, защото аз нямах никакви отношения с този човек. Бях много малка в пети, шести клас.

Но беше първия трепет в сърцето със спирането на дъха, с червейчето в стомаха.... много тежко беше, много емоционално.

Следващата ми голяма любов беше с въпросния Пепи - Ричи китариста от училище. С него бяхме много смешни, той ми беше кавалер на бала. В девети клас аз бях влюбена в него, в десети той беше влюбен в мене и в 11 клас се срещнахме за един два месеца и имахме някакви целувки прегръдки. Всичко приключи до там. За него имах стихчета даже от сорта на „о Ричи колко те обичам...", това бяха първите ми опити в поезията. Детски истории. След което се появи вече и сериозното гадже, с което изкарахме заедно три години. След него и Мони от „Кокомания", с когото бяхме заедно шест години. Той сега е Мonix и пее, от него съм научила доста неща. Те ме направиха човек - „Кокомания".

-Като спомена „Кокомания" знам, че около текста на първата ви песен има една доста интересна история. Чакала си Любо от група „Те" пред университета и той не е дошъл...

-О, да! И после се прибрах във вкъщи и нещо се ядосах и тогава брат ми каза „Чакай бе. Ти не дойде....". Та всъщност автора на текста на това изречение е моя брат, а не ти, ти не си ми брат. Мисля, че вече е време да го кажа. Моя истински брат, който се казва Георги Попов измисли „ти не дойде", а аз залепих „аз те чаках". Куплетите са на Дамян Дамянов. Много сладко парче се получи.

-Липсват ли ти тези години?

-Те ми липсват най-много от всичко, защото аз израснах с тези хора. Започнах да пея с „Кокомания" на 17. Това са шест от най-хубавите ми години с чистия детски ентусиазъм, да стана да отида в куба и да пея и нищо повече от това. За музиката, за идеята. След това когато се разделихме с „Кокомания" заедно с Вальо направихме дует „69".

Винаги съм го казвала и продължавам да го казвам, това е музикант, който най-много ми липсва в живота. Не успях да намеря подобна дуетна половинка да този момент.

Тази симбиоза между нас двамата, до този момент не съм я усетила с никой. Не искам да обиждам колегите, с които работя и ще работя, но Вальо за мен беше другата половина на Мариана. Съжалявам, че ни се размениха пътищата. Ние започвахме с него в периода на КариZма и щеше да бъде много интересно.