Покривки на царското семейсто в НИМ

Уникални шевици на видни личности влизат в изложба

Националният исторически музей представя забележителни автентични шевици в изложба „НаРодно везбено изкуство” която се открива на 9.7. в 11 ч.

Изложбата представя преоформен текстил от началото на XX в., при чието създаване са използвани везбени елементи от оригинално традиционно облекло от XIX в. Експонатите са част от колекции „Шевици“ и „Традиционни тъкани“ на НИМ.

Временната експозиция е реализирана като част от проект „Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът представя българската везбена традиция, нейното запазване, жизненост и предаване между поколенията, като се конкретизира в посока запознаване на публиката с няколко типа регионални шевици, чрез привличане на активно работещи в момента везачки, които да покажат запазените знания и умения.

Експонираният текстил проследява преминаването и предаването на традицията в съвремието – техниката на изработка, все по-засиленото търсене на смисъла и символа на шевицата от тези, които я изработват.

Чрез включване на живи носители на традицията от различни региони на страната, в съчетание с най-добрите образци от богатата колекция на НИМ, създава нови възможности за възприемане, осмисляне, опазване и популяризиране на културното (материално и нематериално) наследство.

Като част от проекта „Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията“ на НИМ е издаден и каталог „Претворена везба от колекциите на Националния исторически музей”. Използвани са автентични шевици от дрехи с богата везбена орнаментика от Дупнишко, Самоковско, Плевенско, Ловешко, Македонска етнографска област.

В края на XIX в. и особено след Освобождението българският град започва да оформя своя европеизиран вид, което проличава в облеклото и в подредбата на дома. Под натиска на външни влияния и като израз на стремежа за запазване на националната идентичност, започва утвърждаването в обществото на идеята за значимостта на собствените народни традиции. Идеи, които през 20-те и 30-те години на XX в. са белязани от тенденциите за съхраняване и развитие на т. нар. „родно българско изкуство“. Започнало като движение в изобразителното изкуство, най-дълго то продължава развитието си в приложните изкуства.

Интерпретацията на везбените традиции намира място и в модерните сред интелектуалния елит през 20-те и 30-те години т. нар. „български салони”. Текстилното обзавеждане на „българските салони” е поръчвано в ателиетата на възпитаничките на Държавното рисувателно училище (днес Национална художествена академия) или е дело на сръчната домакиня.

Изложбата разкрива на посетителя тази интересна тенденция от началото на миналото столетие, която дава нов живот на излезли от употреба елементи от традиционното облекло и тъкани.

Любопитни експонати са свързани с живота на значими фигури от това време – Екатерина Каравелова и нейната дъщеря Виола; хаджи Вълчо от Банско – виден възрожденски търговец от Банско, ктитор на Зографския и Хилендарския манастир и считан от изследователи за брат на Паисий Хилендарски.

Част от експонатите са свързани с царската колекция и представят дарени на семейството покривки, пристигнали в музея след битуването им в семейството на Васил Коларов (министър-председател на НРБългария през 1949).

Изложбата „НаРодно везбено изкуство” е разположена на 3-я етаж в НИМ и ще бъде достъпна за разглеждане при спазване на всички противоепидемиологични мерки и предписания на МЗ.