Миряна скачаше над жиците, стигаше до облаците

Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Мирела Иванова, Георги Милков, Виктор Самуилов не забравят поетесата

Необикновена, различна, странна, и на северния, и на южния полюс, тя скачаше над жиците и стигаше над облаците (цитат от стих на Башева - б. р.), човек с характера, с който се е родил.”

С огромна тъга разказа своите спомени за Миряна Башева голямата певица Богдана Карадочева. Тя е изпяла 10 песни по нейни стихове, а съпругът ѝ Стефан Димитров е написал тридесет. Хитове! Тя, той и синът ѝ знаят наизуст стиховете на поетесата.

Говорихме ден

преди кончината ѝ

с нейната дъщеря

Марина

Тя ми се обади в събота и каза: “Здравейте, мама е добре и ви поздравява, имаш много здраве от нея”. Зарадвах се. С Миряна се чувахме често, почти всеки ден, но напоследък по-рядко. На другия ден (неделя, 12.7.) звънна телефонът - пак Марина. чух: “Мама си отиде...”. В съня си. Лека смърт. Двамата със Стефан се разплакахме - Миро, Миро, миличката ни... - А Стефан попита: “На кого да се обадя, Богдана, на кого да споделя, май няма на кого вече?”, разказва певицата. Тя допълни, че дъщерята Марина също е добра поетеса и поема по пътя на майка си с чудесни стихове.

“Е, един ден ще седнем с Миряна все по-близо до ангела...”, както казва Михаил Белчев. Най обичам песента за “доброто същество”. Миряна беше предана на животните. Котката Шиндлер беше кръстена на асансьора, където е намерена, Здравка - на срещата им пред

Здравната каса, имаше и Баба Илийца - дивотиите на Миряна, както се шегувахме.

Политизират

приятелството ни!

Никога не сме говорили на тази тема! Чувахме се, правех ѝ сладкиши. Бяхме заедно, бяхме близки, бяхме приятели. Не е забравена нейната “Господи, дай на България...”. Пях песни и като “Извинете, че влизам така без чукане, като някакъв нощен нахал...” или като “Жал ми е за всички непрокопсали”, но те звучат рядко. Нашето общество не иска да слуша такива стихове. Едва ли знаете, че дъщерята на Стефан носи името Миряна - кръстена е на нея! Поклон! Ние не можем да забравим приятелите си. Правим го и за себе си, и за душите им.”

Карадочева припомня как Миряна ѝ е диктувала по телефона стихове и е убедена, че от горе пак ще праща рими.

Тя беше “протеже

на музи”,

казва известната поетеса и драматург Мирела Иванова.

“Помня как още като ученичка в Немската гимназия отидох на едно поетично четене в БИАД, беше пълно с всякакви развълнувани, озарени хора, които още с появата на Борис Христов и Миряна Башева и с нейния иронично-небрежно подхвърлен призив “Четете мен и Борето Христов” избухнаха в ръкопляскания. Миряна Башева си тръгна, но с поезията си ни остави отворен хоризонта на модерното, интелигентно, открито, градско писане и тектонично размести пластове в българската поезия. Разкрепости езика, одързости го, озари го с фойерверките на интелектуалната игра - като едновременно не се отказа и от чувствеността на бохемската атмосфера, която назоваваше с имената на Есенин и Франсоаз Саган.

Мнозина знаят наизуст нейни стихотворения не защото са ги чули в песни или не само за това. Просто се припознават в “най-добрите ѝ илюзии - за принца и за свободата”.

“Харесах Миряна

Башева,

без да познавам

творчеството ѝ

на поетеса

Открих го после. Първо намерих нея самата като човек. Имаше един такъв хъшлашки и много оригинален изказ, брилянтни асоциации и невчесано чувство за хумор... Беше от тия хора, които с две думи ти дава да разбереш, дали те харесва или не.

Запознахме се

в редакцията

на “24 часа”

преди 25 години, разказва журналистът Георги Милков от екипа на "24 часа". В днешния социално-мрежови стерилитет хората си пращат емотикони за наздравица във фейсбук, но по онова време из редакциите се пиеше и пушеше истински. И се общуваше. Вестниците се списваха в една полубанкетна обстановка. А мен, напълно в съзвучието на един отминал век, алкохолът ме прави романтичен. Понякога ме избиваше на поезия, като подпийна. Веднъж, ей така приятно почерпен и без никакъв свян, реших, че е подходящо да рецитирам стихове пред Миряна Башева. Не нейни, щото не знаех ни един, а руска класика. По-точно “Незнакомка” на Александър Блок.

И бавно, сред безброй

пияници,

тъй крехка и без спътник

пак,

присяда прелестната

странница

край входа, в синкав

полумрак.

И с древни тайни и поверия

ме лъхва чудната игра

на щраусовата феерия

над шапка с траурни пера.

От странна сила омагьосан

аз пак към нея се стремя

и зад воала сякаш виждам -

нов бряг и приказна земя...

Това е превод, тогава ѝ го рецитирах в оригинал на руски. Звучеше ми сякаш като да е писано за нея самата. Една непозната Миряна, преминаваща с ефирна лекота и доза мистерия през задимения свят на алкохолизирани бродяги, които я гледат, заковани от странна близост. Такива някакви фантасмагории. Сега правя съвсем други асоциации и намирам тогавашното си поведение за нелепо. Но съм бил на 22-23 години, в случай че това може да е извинение. Но точно самодейният ми рецитал отключи пътя към нашето искрено приятелство. Имахме закачка на тема диктатори. Тя ме наричаше “идолчо”, а аз й мъкнех разни плакати и пропагандни материали от “революционните” страни, в които пътувах. После, когато напусна “24 часа” и отиде в “Сега”, много ми липсваше. Минавах понякога да я видя на новото място. Беше си закачила на стената един грамадански постер на Саддам Хюсеин, който ѝ бях донесъл от Багдад. Последния път, когато се чухме, ожалихме тоя свят, станал тъй хибридно-бройлерен, че и един читав диктатор вече не може да се намери. Навсякъде само бледи имитатори, за чиито портрети не си заслужава човек да си загрозява дувара. Посмяхме се, обещах ѝ комплект значки на Мао Дзедун за утеха. Днес, в деня на нейното погребение, за сбогом ми хрумва да преинача един неин стих. И макар пак да е нелепо, сигурен съм, Миряна би го приела... Тя няма как да стигне до финала, да пусне тоя свят на самотек. На нея еволюцията ѝ е дала безсмъртие, защото е човек...

Поетът Виктор Самуилов ни позволи да публикуваме това негово стихотворение, посветено на Миряна Башева – част от негова книга. „Стих от младостта ни, настроение от това време, от времето на тайфите в кръчмата на писателите“, с носталгия каза той.

Късно

Виктор Самуилов

(на котката Баба Илийца)

Празни са вече чашите,

а това ще рече -

хайде у Миряна Башева, 

тя е наше момче.

Става единна свитата
като стихове в том.

Вземат на щурм такситата

слепия ъглов дом.

Горе тъгите кротката

се опиват докрай

домакинята с котката,

ние - с black and whaite.
........

Тя потрива диоптрите -

образът не е в ред:

тъжна мъгла по мордите,

тъпа мъгла навред.
.........

А самата -

затихнала

като мъж уморен

от напудрени стихове,

от света в теб и мен -

впива мирянски тънките

свои нокти на луд

с котката върху дънките,

посивяла от студ.

Поетът Виктор Самуилов ни позволи да публикуваме това негово стихотворение, посветено на Миряна Башева – част от негова книга. „Стих от младостта ни, настроение от това време, от времето на тайфите в кръчмата на писателите“, с носталгия каза той.