София Бобчева става блондинка заради Стефан Данаилов

Стефан Димитров написа 3 попфолк песни за първия ѝ

моноспектакъл “Бонбон”

Стефан Димитров - талантливият композитор, който е направил някои от най-хубавите български песни, написа няколко попфолк парчета. Спокойно - авторът на “Сбогом, моя любов” не сменя жанра. Но за първи път от много време насам той се съгласи да напише музика към нова постановка, която пренася попфолка на театралната сцена. А в основата ѝ стои един от големите въпроси - този за избора на всеки човек.

Преди да започне работа по песните, Димитров

внимателно прочита

пиесата “Бонбон” на

Здрава Каменова

И толкова я харесва, че обяснява на екипа как отдавна отказва да прави театрална музика, но сега няма как да не приеме. Към него се обръща режисьорът Емил Бонев. Той е човекът, който избира да постави “Бонбон” на сцената в Народния театър. После се спира и на една млада, но много талантлива актриса, която да изиграе главната роля в постановката - София Бобчева, позната и от малкия, и от големия екран.

“Бонбон” е първият опит на София в моноспектакъл, така че, съвсем разбираемо, тя много се притеснява дали ще се справи със задачата сама да изпълни сцената. Но след сериозна подготовка - повече от 2 месеца непрекъснати репетиции, тя излиза пред пълен салон и обира овациите на публиката. Всички са приятно впечатлени и от драматургията на Мирела Иванова, и от сценографията и костюмите на Елена Иванова, и от музиката, и от хореографията на Анна Пампулова. Плакатът също е запомнящ се и неслучайно. Негов автор е фотографът Любомир Сергеев, който е носител на престижната награда - статуетката “Виктория”, еквивалент на “Оскар” във фотографията.

София играе спектакъла само три пъти, преди да бъде обявено извънредното положение и всички театри да затворят. “Имаше резервирани билети за 3 месеца напред, но сега не само за “Бонбон”, но и за другите представления няма зрители”, разказва София.

И дълго обмисля причината за това. “Пандемията влезе в душите на хората. Има го страха, но също така безработицата, финансовата криза - изкуството си е надстройка. Хората имат нужда първо от храна и лекарства и чак след това от театър. Но за да имаме физическо оцеляване, трябва и духовно възвисяване”, обяснява Бобчева.

“Бонбон” е едно от първите представления, които се играят отново след отварянето на театрите след извънредното положение. Пиесата е направена за камерна сцена, но за да се спазват противоепидемичните мерки - да има разстояние между зрителите, София трябва да излезе на голямата сцена в Народния театър. А това си е голям шок. “Много се притеснявах, но имаше доста хора и мина добре”, казва София сега.

Героинята ѝ в “Бонбон” Марчела е попфолк певица, която влиза в риалити формат. Тя разказва за живота си и вижда как медиите създават един съвсем различен образ от това, което младата жена е градила досега. “Всяко съвременно момиче може да се разпознае у нея. За да осъзнае докъде грешният избор може да доведе един човек. Дали може да го погуби, или въпреки всичко след това ще може да се изправи и да продължи напред. Темата е много актуална”, обяснява актрисата.

Тя за първи път излиза пред публика преди премиерата на “Бонбон” на затворена репетиция, за която си мисли, че ще дойдат неколцина нейни приятели. Но когато застава зад сцената и поглежда скришно към салона, вижда, че той се е напълнил с хора. Както преди всяка постановка, си казва молитвата, излиза пред публиката и накрая е истински удовлетворена от представянето си.

София за трети път в кариерата си играе фолкпевица. Такъв е образът ѝ и в “Последният Арлекин” - филма, в който участва редом с големия Тодор Колев, и в късометражната комедия “Шшшт... Попей ми”. “Не знам как се получи. И аз съм се чудила защо, но често ме търсят за такива роли, макар да не съм почитател на този жанр”, смее се София.

Дори ѝ се налага да записва попфолк песни за ролите.

“Мога вече да

изкарам и цял албум

с такива парчета”, добавя тя с усмивка. За “Последният Арлекин” записва песен пак на Стефан Димитров, а за “Шшшт... Попей ми” - на Рейчъл Роу, дъщерята на Камелия Тодорова. И понеже не се занимава професионално с пеене, всеки път, когато трябва да влезе в студиото за записи, тя силно се притеснява. Последния път е само преди няколко месеца - трябва да запише трите песни на Стефан Димитров за “Бонбон”. Влиза със свито сърце в студиото с композитора и правят записите за не повече от 2 часа. “Ама какво се притесняваш толкова - виж колко хубаво си пееш. Можеш да се занимаваш и с това”, казва ѝ Димитров.

И не е лъжа - наследила е таланта на майка си, която е един от ръководителите на вокална група “Врабчета”. Покрай нея София ходи често на театър, участва в различни изяви на детската група на сцена. “Там се чувствах по-добре от където и да е другаде, защото в действителност съм много притеснителна. Докато на сцената можех да се отпусна”, разказва София.

Затова и решава, че иска да учи актьорско майсторство в НАТФИЗ. При първото ѝ кандидатстване - за класовете на Димитрина Гюрова и Елена Баева, не успява да се класира. Пробва се и следващата година и я взема лично Стефан Данаилов в класа си - така че всяко зло за добро. “Той бе най-голямата личност, която имах късмета да познавам. И като актьор, и като човек.

Мастера винаги се

е отнасял със

студентите си като

със свои деца

Учеше ни да не се вземаме на сериозно, че е много важно да имаме свободен дух”, обяснява актрисата.

София няма да забрави не само уроците му за професията, а и чувството му за хумор и добрината му. Още си спомня как, докато е във втори курс, Мастера води нея и всички момичета от класа им до фабрика в Кюстендил, където на всяка девойка подаряват по два чифта обувки. После ги праща на ревю за прически, където за първи път изрусяват София. “Така ти е хубаво”, ѝ казва Данаилов, когато вижда София вече блондинка. Затова и досега тя е с руса коса. Освен това праща класа си на обменни начала в театрален институт във Франция за 2-3 седмици. “Ако закъсате с парите, ето ви моята кредитна карта да я използвате”, обръща се към студентите си Мастера. “Кой друг ще даде на студентите си кредитната си карта. Ние не я ползвахме, но този жест бе показатален за добрината му. Има още много такива.”

Освен в “Бонбон” тя играе в още доста спектакли това лято. Само за последните десетина дни е участвала в 7-8 представления, като комедиите “Мнимият болен”, “Лунатици”, “Аз плащам”.

“Театърът е

хилядолетно

изкуство, което

е преживяло много

пандемии

Ние го ползваме като спасение и начин да избягаме от реалността. За актьорите той е работа, която обичаме. Но сега той има нужда от нас и ние трябва да му помогнем”, казва тя.

След като салоните отварят врати, представленията се играят пред 50% публика, като всеки в нея е с маска. “Малко е конфузно, защото нито чуваш реакции през маската, нито можеш да видиш усмивката. Но и един зрител да има в салона, ние ще играем за него. Ами ако той е лекар на първа линия, който спасява животи - сега ще е наш ред ние да спасим неговия дух."