Светеща медуза - естествена атракция по Черно море

Това животно дава шанс за възстановяване на дребната риба в Черно море

Странната гледка на групички, скупчени около мостовете на река Китенска и Дяволска вечер по тъмно, не е резултат на неудържим стремеж към протести. Това не са и изоставени от алчни таксисти туристи. Те се трупат там, за да гледат светещите медузи в Черно море.

Хилядите българи, които заради коронавирусните ограничения преоткриха Черно море, са суперизненадани и увлечени да наблюдават нощем светещата медуза берое овата.

Това обикновено се случва в устията на странджанските реки, до които има достъп по панорамните шосета, но теоретично би могло да се видят светещите медузи и в открито море, но ако успеят да се гмурнат достатъчно надълбоко. За това все пак трябват леководолазни умения. Туристите се дивят и разказват как заради подобна атракция са летели 18 часа до Малдивските острови, а то можело да се види и в Приморско.

Всъщност за първи път наличието на медузи от вида берое овата е докладвано през 1998 година за акваторията край Шабла от

българския Жак-Ив

Кусто - пионера

на леководолазите

и изобщо морските

изследователи

Любомир Клисуров,

а малко преди това една руска изследователка описва вида край бреговете на Кавказ. Берое овата естествено се среща в Южния Атлантик. Подобно на всички други инвазивни видове е пренесен в Черно море с трюмни води. Но тук намира много благоприятна среда заради свръхпопулацията от друга инвазивна медуза - мнемиопсис лейди. Берое овата се храни с тази мнемиопсис лейди. Между другото появата на мнемиопсис лейди също е докладвана за първи път отново от Любомир Клисуров, но десетина години по-рано.

В научната литература случката е описана като битката на медузите в Черно море. Заселването на берое всъщност е много позитивно явление, което води до възстановяване на рибната популация в Черно море.

Заради мнемиопсиса

цацата в Созопол

беше китайска

Изчезването на дребната риба беше най-големият екологичен проблем пред нашето море. Мнемиопсисът изяждаше зоопланктона, който е храна за хамсията, малките сафридчета и другата дребна традиционна риба.

Като няма дребна риба, няма и едра и изобщо няма никаква. А може би щеше да доведе и до изчезването на невероятния черноморски пясък - неверояно фин и златен. Той се образува от черупките на миниатюрния зоопланктон - черупчести амеби. Като изчезва зоопланктонът, изчезват и източниците на пясък и след няколко столетия няма да има Златни пясъци. Проблемът с мнемиопсиса бе, че той няма естествен враг в нашето море и са докладвани до 400 индивида от тази медуза в кубически метър вода. Берое овата, навлизайки в Черно море, се е почувствала като на шведска маса в хотел ол инклузив - сред толкова много храна. И вероятно затова се е задържала. От което има двойна полза - туристите наблюдават студената луминесценция, а рибните запаси, макар и бавно, се възстановяват. Със сигурност редовната поява на хамсия в нашите води и стабилните пасажи паламуд, които наблюдават рибарите, са следствие на появата на този “гост”.

Учените още не са сигурни дали този инвазивен вид няма да нанесе някакви други поражения на екосистемата на Черно море, но засега от него има само полза.

 Какво е ктенофора

Макар че всички наричат тези животни медуза, те не са точно медузи, а са примитивно радиално животно, за което няма българска дума и учените използват латинското ктенофора. На английски Beroe ovata се нарича comb jeli, а на руски - гребеншик. Това е заради характерните гребени по тялото, което прилича на плуваща във водата найлонова торбичка. Използва се и терминът безкопривна медуза, който обаче е твърде описателен. Това са същества, които много приличат на медузите, хидрите и коралите, но не са точно мешести животни. И най-характерното е, че нямат копривни клетки като споменатите по-горе животни. Тоест не жилят при докосване.

Другият нашественик мянемиопсис лейди няма някакво тривиално име нито в руски, нито в английския. Вероятно защото е твърде дребен и незабележим, но предизвиква големи вреди.

Берое овата - животното, който свети, може да нараства, когато в екосистемата има достътъчно много мнемиопсиси, с които се храни.