Италианската култура се възражда за нов живот с опера и Анна Нетребко

Възстановяването на щетите, които нанесе COVID-19 върху културния живот на Италия, ще отнеме години и няма да е никак лесно, но все отнякъде трябва да се започне

След продължилата четири месеца строга карантина първият театър, който отвори врати в Италия, беше Римската опера (Teatro dell’Opera di Roma).

Тя се оказа най-гъвкава и само за няколко седмици след отменянето на карантината промени целия репертоар за летния си сезон и заедно с общината на Рим, която е неин принципал, премести и локацията, в която той се провеждаше традиционно. Заради рестриктивните мерки срещу COVID-19 операта беше принудена да премести лятната си сцена от Термите на Каракала в друга археологическа забележителност - “Чирко Масимо”, където изгради сцена от 1500 кв. м и амфитеатър за 1400 човека, съобразени с всички препоръки за сигурност и социално дистанциране. Оркестрантите, хорът и солистите бяха на 1,5 м дистанция един от друг, като на същото разстояние едно от друго бяха и единичните и двойните места за публиката. Изпълнителите бяха с ръкавици и през цялото време избягваха физическия контакт.

Публиката вече успя да се наслади на оперите “Риголето” на Джузепе Верди и “Севилският бръснар” на Джоакино Росини, оперетата “Веселата вдовица” на Франц Лехар, балета “Четирите годишни времена” по музика на Антонио Вивалди, а тази вечер (6 август) предстои и така очакваният концерт на дуото в живота и на сцената Анна Нетребко и Юсиф Ейвазов. Двамата се запознават на сцената на Римската опера през 2013 г. по време на репетициите на “Манон Леско”, дирижирани от маестро Рикардо Мути. Това е и причината да посветят този концерт на Вечния град, като в него ще прозвучат известни арии на Верди, Чилеа, Пучини, Глинка, Дворжак и Маскани.

Най-висшите

представители на

италианския

политически живот

не пропуснаха да засвидетелстват подкрепата си към културата, като на откриването на летния сезон присъстваха президентът на Италия Серджо Матарела, министърът на културата Дарио Франческини, заместник-министърът на здравеопазването Пиерпаоло Силери, президентите на парламента и на сената, кметът на Рим Вирджиния Раджи и много други.

Очаквах премиерата на “Севилският бръснар” да е емоционално събитие, но вечерта надмина всичките ми предположения. За мен това бяха първите представления след локдауна. Да не забравяме, че Италия беше една от най-засегнатите от COVID-19 държави в Европа (заедно с Англия и Испания) и до момента заразените тук са близо 250 000, а починалите - над 35 000.

На входа медици измерваха температурата на всеки посетител, а персоналът и повечето хора в публиката бяха с маски, въпреки че задължителното им носене на открито в Италия отпадна още през месец май. Каймакът на римското общество се беше събрал, за да отпразнува рестарта, а

най-забележимо

беше отсъствието

на туристите,

които са най-ревностните почитатели на операта на открито.

Какво по-добро заглавие от “Севилският бръснар” с неговите арии, които са като водна каскада, за повишаване на духа на публиката! Кметът на Рим откри вечерта, като я посвети на медицинския персонал в цяла Италия, който беше и още е на първа линия в борбата с COVID-19.

Осветлението угасва и представлението започва. След първите арии си даваш сметка, че си насред обичайния трафик от коли, мотори и автобуси на Рим. Цикадите се надпяват с изпълнителите, от време на време се обаждат и камбаните на околните църкви. В небето над теб се виждат само някои от най-ярките съзвездия и рядко преминаващи самолети. Намираш се сред руините на “Чирко Масимо” и ти се причуват тропот на копита и колесници, които са се надпреварвали тук преди 2300 г. пр. Хр. Пред мен един изтупан господин, който явно придружаваше съпругата си, през цялото време гледаше на телефона си мача “Сасуоло” - “Милан” (който завърши с 1:2). От дясната ми страна 15-годишен пубертет от лъскавите квартали, който пък явно придружаваше важния си татко, не спря да се рови в сайта на Patek Philippe и си търсеше лъскав часовник за 100 - 200 хил. евро€. По едно време се почувствах като Джеп Гамбарела във “Великата красота” (La grande bellezza) на Паоло Сорентино и си дадох сметка, че и това е част от последиците от COVID-19.

Станали сме още по-зависими от мобилните си устройства. Ако преди беше немислимо дори да извадиш мобилно устройство по време на представление, сега

много голяма част от

публиката периодично

поглеждаше към

телефоните си

Със сигурност хореографията на балета на “Четирите годишни времена” е била истинско предизвикателство за много нашумелия млад хореограф Джулиано Пепарини. Ако по презумпция балет означава физически контакт между танцьорите, в този случай той беше сведен до минимум, а ръкавиците и маските бяха част от костюмите и аксесоарите в него. Това е и първият балет в Италия, създаден по време на COVID-19, в който са спазени всички препоръки за социално дистанциране.

Въпреки голямата драма, която преживяха италианците, в момента повечето гледат с надежда към бъдещето.

Преди няколко дни италианският журналист и писател Марчело Венециани написа в профила си във фейсбук:

“Толкова сме

притеснени да не

умрем, че почти

спряхме да живеем

Противоположното на надеждата не е отчаянието, а страхът. През изминалите месеци страхът управляваше целия свят и задейства перверзен механизъм, при който, за да оцелеем, спряхме да живеем, загубихме усещането си за живот и забравихме причините, поради които той си заслужава да бъде живян достойно. Защо просто не приемем съдбата си?!”