Изследователи: Ледените покривки разкриват най-лошия климатичен сценарий

СНИМКА: Pixabay

Ледените покривки на Гренландия и Антарктида, които съдържат достатъчно замръзнала вода така, че при разтопяването й нивата на световните океани ще скочат с 65 метра, дават плод за размисъл за най-лошите сценарии на ООН за повишаване на морското равнище, съобщиха изследователи. Те подчертаха и недостатъците на сегашните модели за предполагаемите климатични промени, пише АФП.

Загубата на ледена маса от 2007 до 2017 г. заради разтопяване и разпадащ се лед е почти напълно идентична с най-екстремните прогнози на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC), които показват, че двете ледени покривки могат да добавят до 40 сантиметра към глобалните океани до 2100 г., предава БГНЕС.

Подобно повишаване на нивото на моретата и океаните би имало опустошително въздействие в световен мащаб, увеличавайки разрушителната сила на бурите и излагайки крайбрежните райони, в които живеят стотици милиони хора, на многократни и тежки наводнения.

„Трябва да измислим нов най-лош сценарий за ледените покривки, тъй като те вече се топят със скорост, съобразена с настоящата ни прогноза, която бше най-лоша за времето си“, каза Томас Слейтър, изследовател в Центъра за наблюдение и моделиране на полярни лъчи в Университета в Лийдс.

“Прогнозите за морското равнище са от решаващо значение за подпомагането на правителствата при планирането на политиката в областта на климата”, добави той и допълни, че ако бъдещото покачване на морското равнище бъде подценено, тогава тези мерки може да са неадекватни и да оставят крайбрежните общности твърде уязвими.

Ако прогнозите на IPCC станат реалност, то топенето на ледените покривки би подложило около 50 милиона души, живеещи по крайбрежията, на непрекъснати наводнения.

Общото покачване на морското равнище с най-малко метър вероятно ще причини щети от около 70 милиарда долара, необходими за изграждането на стени срещу наводнения.

До началото на 21-ви век ледените покриви на Западна Антарктика и Гренландия обикновено натрупват толкова маса, колкото и губят – тоест, снеговалежът я компенсира. Но през последните две десетилетия темпът на глобално затопляне води до дисбаланс – миналата година Гренландия загуби рекордните 532 милиарда тона лед – еквивалентът на шест олимпийски басейна студена, прясна вода, изтичаща в Атлантическия океан всяка секунда. Това оттичане представлява 40% от повишаването на морското равнище през 2019 г.

БГНЕС припомня, че преди дни учeни oт унивeрcитeтитe в Лийдc, Eдинбург и Univеrsity Соllеgе Lоndоn нaпрaвихa aнaлиз нa cпътникoви cнимки нa лeдници, плaнини и лeдeни пoкривки мeжду 1994 и 2017 г., зa дa идeнтифицирaт въздeйcтвиeтo oт глoбaлнoтo зaтoплянe. Oпиcвaйки зaгубaтa нa лeд кaтo “пoтрecaвaщa”, групaтa oткри, чe тoпeнeтo нa лeдници и лeдeнитe пoкривки мoжe дa дoвeдe дo дрacтичнo пoкaчвaнe нa мoрcкитe рaвнищa c дo eдин мeтър дo крaя нa вeкa.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене