На 90 години Антон Дончев започва роман за Вълчан войвода

Той е гадже и половина, казва съпругата му Райна Василева

90 години навършва акад. Антон Дончев в понеделник, 14 септември.

И знаете ли как посреща юбилея си?

Започва да пише роман за легендарния Вълчан войвода, за когото вече е уверен, че е изключителна личност в нашата история.

Новината съобщи актрисата Райна Василева - голямата любов на писателя, от 2009 г. негова законна съпруга. Разликата във възрастта им е 15 години, но какво от това? Както казва Пушкин - “Любви все возрасты покорны”,

Двамата се запознават през 1974 г., когато във Военния театър Асен Шопов поставя “Време разделно” по едноименния роман на Дончев, донесъл му световна слава. Постановката пълни салона, но поради политически причини е свалена от сцената.

В ролята на Севда е младата Райна Василева, която впечатлява писателя с чар и талант. Следват приятелство, харесване, чувства, съжителство.

В общественото пространство продължават да се мотаят слухове, че

“Време разделно” е

написан по поръчка “

Ако този роман се приема за поръчков, дай боже повече поръчкови романи с такова качество”, казва Василева.

Всъщност “поръчката” за тази уникална книга идва от едно видение и едно име. През 1963 г. на почти непознатия автор Антон Дончев му дават 75 лв. командировъчни, с които той обикаля 15 дни Родопите, за да пише за живота на хората там. И в с. Момчиловци преживява най-загадъчната случка в живота си:

“Един човек - разказва писателят, - който ме водеше из селото, застана през нощта, можеше да бъде и до ограда на гробища, но нищо не се виждаше, и започна да вика: “Елице, Елице...”. Отвори се една врата и от мрака излезе млада жена с бяла дълга рокля, с пусната коса до коленете и със свещ в ръката...”

Антон Дончев разпитва местните хора, но никой, дори кметът и попът не знае в селото им да има мома с име Елица... Видението обаче се настанява в паметта на писателя и не му дава мира, докато не сяда пред белия лист.

Завършва романа “Време разделно”, в който описва Елица, за 41 дни, но с прекъсвания. Поради здравословни причини няколко пъти пътува до София, за да се лекува. Чак след 30 години разбира защо не е намерил Елица - защото тя всъщност се казвала Йелица.

По-късно Антон Дончев ще признае, че любовта и умилението, които изпитал в Родопите, се превръщат в негов непрестанен копнеж да пише.

Първи монолог

на актрисата:

Антон има уникален начин на писане. Предварителната подготовка, която прави, е изключително задълбочен процес, който засяга и най-малките подробности и факти за сцените, героите и развитието на сюжета. И едва когато романът мисловно е завършен напълно в глвата му, просто сяда и го пренася върху белия лист.

Пише на ръка, не обича техниката, защото го разсейва. Един път написаният текст е окончателен. Не се поправя нито ред. Нито ред! Колкото и невероятно да звучи. Свидетелка съм на написването на книгите му за Аспарух, Рьорих, Странният рицар, Кракра, сянката на Александър Велики...

Това е един живот. Как да вместя в едно изречение. А какво да кажа за това, как разказва какво ще напише. Тогава можеш да го слушаш с часове. Има невероятен дар слово на разказвач. Не го казваме само аз и приятелите му, а слушателите на стотиците му срещи в страната. С Иван Гранитски имат над 1000 срещи с читатели.

Написаното изглежда като стенография, но не класическата, а негова си собствена. Освен писателя само баща му е разчитал написаното. Той е човекът, преписал “Време разделно” на пишеща машина. Сега Антон Дончев записва текста на диктофон и го дава на машинописка.

Сериалът “Завръщане от Рим” е следващата стъпка, която сближава актрисата и писателя. Когато изгражда образа на главната героиня - д-р Ани Милева, той има предвид точно актрисата.

Да припомним, че този сериал разгневява Тодор Живков и той го използва, за да се разправи безмилостно с втория човек в БКП - Борис Велчев, баща на режисьора Иля Велчев.

По молба на българското правителство сериалът не е показан в Итаия, въпреки че е копродукция с телевизия “РАИ Уно”. Явно е платена сериозна неустойка за неизлъчването му.

Райна Василева признава, че не й се говори на тази тема, но уточнява: “Точно когато човек има възможност да полети, му подрязват крилата...”

След заснемането на сериала Василева получава предложение да играе в италиански филм, даже получава сценария. А участие в него би променило живота и артистичната й кариера.

Антон Дончев също преживява тежко разправата с “рожбата” му. “Той в живота си е имал толкова неприятности и тази беше една от тях. Но за мене беше катастрофа”, обяснява Василева.

Само 3-4 години след италианското приключение Антон Дончев получава нов тежък удар по повод написването на сценария на филм за Аспарух.

Втори монолог

на актрисата:

Антон написа фантастичен сценарий за Аспарух. Взе го един режисьор и върху неговия текст пише свой сценарий. Слага своето име над името на първоавтора. Този режисьор се отказа или го отказаха от филма... (Става дума за режисьора Вили Цанков - бел. ред.)

Тогава поръчват сценария на Вера Мутафчиева. Тя казва, че не иска да се състезава с Антон Дончев: “Отстранете го и аз ще напиша каквото искате. Много от нещата на Антон се използваха, но... Заради преживяното Антон получи флебит и му се отлепи ретината на окото.

Обаче вие ме питате за неща, които ние с Антон отдавна сме сложили в миналото и не се връщаме към тях.

Райна Василева казва, че обича светлината на прожекторите на сцената. Но в личния си живот предпочита светлината на абажура. И не разбира хората, които искат личният им живот да бъде на показ. За да бъде животът личен, за да можеш да съхраниш емоцията и удоволствието от симбиозата, която се получава между двама души, това трябва да бъде само между тях.

Първото впечатление на Райна, когато се запознава с Дончев, е неговата обаятелност. След това й се иска той да бъде абсолютното съвършенство. Прави всичко възможно той да бъде все по-красив, и по-красив, и по-обаятелен. Но ако прекали, човек може да си вкара и автогол. Защото той започва да грее, а осите да бръмчат около него и да се лепят като на мед.

Доста пъти жълтата преса си позволява да напише “някакви глупости” за семейството на актрисата и писателя, но те въобще не им обръщат внимание.

Трети монолог

на актрисата:

Многократно ми е задаван въпросът как живея с такъв човек като Антон. И винаги реакцията ми е била да се дистанцирам от този, който ме пита. Просто въпросът ми е звучал глупаво. Без да обиждам никого.

Живеенето се живее според потребностите на индивида. Избираш човека, който да осмисли дните ти, а в далечните вече години, аз определено се чувствах избрана. Така че в завидното дълго време заедно симбиозата сме я постигнали.

Удоволствието от общуването, грижата за равновесието на нещата, справянето с проблемите, не на последно място - със здравето, това е просто удоволствие. И на тези, които питат, бих отговорила кратко: “Щом аз живея с него, означава, че той живее с мене”. И ако се връщаше животът, бих направила своя избор отново и отново.

Ние с Антон никога не сме имали и нямаме проблеми помежду си, между нас самите. Духовността, която получавам, от една страна, и ласкателството за мен, от друга, първа да прочета всяка написана страница и да виждам, че се очаква моето мнение и то всъщност е необходимо - какво да искам повече?

Е, това някой път прави например обяда или вечерята още по-вкусни. Когато имаш това удоволствие, нали?

Финал

- Райна, как се чувства Антон Дончев на 90 години?

- Супер!

- Не се ли притеснява, не го ли плаши тази достолепна възраст?

- Не. Антон е гадже и половина... (Смях.)