Директорът на Болшой театър дава първата главна роля на Маша Илиева

Вече 25 години примата учи деца и възрастни на балетното изкуство

“Никога не е било моя идея да танцувам балет”, казва Маша Илиева. Но пък той се превръща в основна част от живота ѝ, а тя не само че става прима, но и е едно от най-зничимите имена в българския балет.

В детските си години обаче започва с художествена гимнастика. Опитите да ходи на детска градина се провалили, отишла ден-два, но през цялото време плачела, отказала и да се храни. Така че я оставили вкъщи и за нея се грижела баба ѝ. Но все пак детето трябвало да има някакво занимание, затова опитали с гимнастиката. Била много слабичка, стеснителна и в залата им казали, че не става за този спорт. На 8-годишна възраст майката на Мария Илиева, както е цялото ѝ име, наела частна учителка по балет. Вместо станка момиченцето използвало дървената рамка на спалнята. Паралелно тренирала и спортна гимнастика, която много ѝ помогнала за физическата подготовка. В четвърти клас вече била в балетното училище. Преподавала ѝ Цвета Джумалиева, знаково име в българския балет, която била причината целият клас да се влюби в това изкуство. Децата получавали специални пропуски за спектаклите в операта и всички заедно ходели да гледат изявите на своята преподавателка. След всяко представление се скупчвали пред гримьорната ѝ с букети с цветя, а тя ги вкарвала в своя свят зад сцената. Разглеждали костюмите,

палците ѝ били

подредени върху

пианото

След време, когато Маша станала примабалерина и била в същата съблекалня, точно така и тя подреждала своите палци.

В пети клас, току-що навършила 11 г., Маша Илиева заминала да учи в балетното училище в Санкт Петербург заедно с още две момичета. Това е родният град на майка ѝ, чиито родители живеели там. Но бъдещата звезда живеела в общежитие като всички останали деца. Баба ѝ и дядо ѝ я вземали в събота и неделя и се чудели с какви гозби да я глезят. У тях хлапето се учело да прави сладки и носело на съученичките си всеки път цяла торба с вкуснотии. Но се налагало малките балерини да внимават с храненето, което било доста трудно за деца, които не живеят със семействата си. И в училището, и в общежитието имало желязна дисциплина. Докато били по-малки, вечерният час за прибиране бил 20,00 ч. В горните класове можело да закъсняват до 22,00 ч. Наблизо имало кино и им разрешавали да ходят, но трябвало всеки път да пишат къде са и кога ще се върнат. Случвало се е от време на време да казват, че ще гледат филм, а отивали в някое кафене, за да се почувстват големи.

След като завършила училище, се прибрала в България и минала през много тежка селекция, за да получи мястото си в операта. Седем от кандидатите, между тях и Маша, се представили толкова добре, че специално за тях открили нови щатове. “И звездата Илиева седи и чака да излезе на сцената, но няма такъв момент”, смее се тя. В началото на сезона най-изявените от балета заминали за Болшой театър, а новите си останали в София в очакване да започнат да работят. Първата ѝ роля била в “Пепеляшка”, заедно с още 19 балерини

излезли във

финалната сцена

“Бях най-отзад и направихме точно две движения. Майка ми каза: “Е, по-добра балерина не съм виждала през живота си”, през смях разказва Маша Илиева. Постепенно обаче започват да се появяват по-значими роли и в края на първия си сезон имала соло.

През 1986 г. печели медал на конкурса във Варна и тогава я забелязва Юрий Григорович, директорът на балета на Болшой театър. На следващата година го поканили в България да поставя “Лешникотрошачката”, а той попитал къде е момичето, което гледал във Варна. В този момент Маша е вкъщи, болна, с много висока температура. Тогавашният ѝ съпруг Ясен Вълчанов се опитал да я убеди да стане от леглото и да се яви на кастинга. Тя доста се дърпала, нямало смисъл в това състояние да ходи, за да я изберат “да играе борче”. Все пак отива и на другия ден излиза списъкът с избраните, в който тя е на първо място. Била убедена, че ще изпълнява главната роля в някой от резервните състави, които изобщо може да не стигнат до сцената. Доста месеци работили и като наближило времето за премиерата, ѝ казали, че е в първия състав. Оказва се, че през цялото време Юрий Григорович е държал на нея. След това вече всеки, който идвал да поставя спектакъл, я избирал за главна роля. И станала примабалерина.

През 1995 година прави детската школа, в която вече 25 години танцуват почитатели на балета от всички възрасти. През първите години ѝ се налагало да води уроците,

тичайки до залата

между своите

репетиции и

спектакли

Малко след като създава школата, получава предложение и да води клас в балетното училище. Записва се да учи балетна педагогика в музикалната академия, а в деня на завършването я поканили да остане там вече като преподавател. Учи също бъдещи певци, изнасяйки им часове по сценично движение и исторически танци.

Окончателно слиза от сцената през 2009 г., избирайки за финален спектакъл ролята си в “Силфида”. Казва “довиждане” на сцената, но остава в операта като репетитор. А в школата си по балет пази последните си няколко чифта палци и всичките си сценични костюми.