Георги Стайков: Не съм за екшъни, но мога да играя мафиот, който не тича...

Множествена склероза мъчи любимия актьор от култовия филм “Вчера”

От месец живее под грижите на социалния патронаж

в Бургас, но не губи надежди за киното и театъра

Денят му минава главно пред телевизора и в четене.

Ядосва се на “някои глупости, които стават в София”

На 15 май миналата година на сцената на Бургаския театър се играе пиесата “Лоши момчета” на майстора на съвременната комедия Рей Куни. Георги Стайков е в ролята на руснак.

Стайков, любимият на поколения зрители актьор след участието му във филма “Вчера”, (1987) от няколко години е в състава на Бургаската трупа.

След края на представлението, когато актьорите трябва да се поклонят пред публиката, той разбира, че

не може дори

да се помърдне,

няма сили да се изправи от дивана, на който е полегнал.

Колегите му обират овациите, а зад кулисите тревогата за състоянието на Георги расте със секунди. Мерят му кръвното, апаратът отчита опасно сближаване на двете граници и има предположение, че е получил инсулт.

Закарват го в МБАЛ “Бургасмед”, където изкарва една седмица, но там не могат да “разчетат” здравословния проблем на актьора.

В “Софиямед” обаче лекарите установяват, че заболяването е множествена склероза в пристъпна форма, т.е. появява се на пристъпи. Другата е прогресивна множествена склероза.

В София Георги изкарва два курса на терапия и е стабилизиран, макар и да се придвижва с патерици. От септември м.г. заживява в бургаския си апартамент, който е недалеч от театъра.

От около месец актьорът живее под грижите на социалния патронаж в града. От началото идват по веднъж на ден, сега идват по три пъти. Грижите им към него са по някаква европейска програма.

Отказал е

храната им и

си готви сам

или му кулинарства съседът Свилен Иванов, който е завършил ТОХ (Техникум за обществено хранене), и е основател на движението “Ало, Бургас”.

Сега денят на Георги минава главно пред телевизора и в четене. Ядосва се на “някои глупости, които стават в София”. От време на време

излиза на

разходка с

помощта пак на

съседа Свилен

Обаждат му се близките, приятели и колеги от театъра, поддържа контакт дори с пожарникаря на сградата.

На 23 февруари м.г. в България му гостуват бившата съпруга - шведката Мариам Хелгрен, и синът му Алберт-Николай. В столичен ресторант отпразнуват 13-годишния рожден ден на момчето, на който се събира цялята фамилия на актьора.

Той с кеф наблюдава как синът му и 26-годишният му племенник разговарят на почти перфектен английски, “за разлика от някои наши министърки”.

Георги води сина си на футболния мач ЦСКА-“Ботев” (Пловдив), “нали и той е парче футболистче”. Там се среща с бившия национал Ивайло Йорданов, който беше в геройската Пенева чета на световното в САЩ през 1994 г.

На 29 години Йорданов също беше сполетян от множествена склероза и досега я бори успешно. Двамата обменят информация за лекарства и лечение на болестта.

Една лекарка му казва, че с тази форма на множествена склероза

може да изкара

още два дни, но

може и 40 г.

Никой не знае. Трябва редовна физиотерапия и витамин С.

...През 1990 г. Георги Стайков напуска страната със статута на истинска българска звезда. След дебюта му в “Те надделяха” (1986) само за три години той се снима в 10 филма! Канят го да играе в Народния театър, но той избира “пустата чужбина”.

“Ако бях останал тук, сигурно щях да спра да се развивам и да стана пияница”, ще каже причините за мигранството си актьорът след години.

Около 9 месеца живее в Ню Йорк. После 10 години е в Англия и след това 10 години - в Швеция. В Ню Йорк работи в ресторант и какво ли още не, за да се издържа. Ходи на много прослушвания, но не успява нито веднъж. Разбира, че е трудно да пробие, след като идва от почти неизвестна в САЩ държава.

От 1991 г. е в Лондон, където отначало тръгва много добре. Снима се в няколко филма, предимно в поддържащи роли. После поканите секват. Пак е сервитьор в ресторант, става мениджър, после фотограф.

През 2000 г. се жени за красивата оперната певица Мариам Хелгрен и двамата заминават за родната й Швеция. В Стокхолм започва истински да се занимава с професията си. С това, за което е учил във ВИТИЗ. Ражда им се син - Алберт-Николай, на когото викат Коко.

В Швеция започва да работи след четвъртия месец, когато, макар и с акцент, започва до говори шведски.

Ангажират го за

роли на руснак,

сърбин,

на главния лош, на баща...

В първия филм, в който участва - “Бек”, научава репликите си фонетично. Десет години се издържа с участие във филми и минисериали.

Филм, в който играе една от главните роли, печели награда на фестивала “Сънданс” през 2009 г. “Колите на баба”, в който е в главната роля, става един от десетте най-добри филма на Европа.

Може би най-запомнящата се роля на Стайков е на зловещия руски бандит Александър Залаченко в трилогията “Миленум” по бестселъра на Стиг Ларшон.

След дълго отсъствие от българските екрани Георги Стайков се появи във филма “Мисия “Лондон”, като самият той беше прототип на героя, но после сценаристите развихрят въображението си и му “лепват” разни истории, в каквито той никога не е участвал.

Освен в “Мисия “Лондон” се снима в “Тилт” на братя Чучкови и “Инкогнита” на режисьора Мишо Пандурски. Филмът е нещо като римейк на “Бариерата” по сценария на Павел Вежинов.

През 2009 г. Георги се завръща в България и играе във “Вездесъщият” и “Нокаут, или какво тя не написа”, както и в сериалите “7 часа разлика”, “Къде е Маги?” и “Столичани в повече”.

През 2012 г.

се жени за

студентската

си любов

Асения Йорданова. Вдигат щура ретросватба в Копривщица, където младоженката има красива къща.

През целия ден над града вали дъжд като във филм на Акира Куросава. Или като над митичното Мокондо в “Сто години самота” на Маркес, където дъждът не спира 4 г. 11 месеца и 2 дни.

От дъжда косите на сватбената кукла се сплескват и на кума Йордан Господинов-Дачко тя му заприличва на родна магистралка от околовръстното.

И вече съвсем като в разказ на абсурда, в най-ве,уселия момент на купона, младоженците разбират, че апартаментът им в София е обран.

Кумът Дачко казва:

“Ей сега, ако от тавана падне и един труп, ще стане съвсем като в сръбска сватба от филм на Кустурица и музика на Горан Брегович!

Ася и Георги героически загърбват лошата новина и купонът продължава в къщата на Ася. До сутринта...

Уви, двамата вече са разделени...

Георги Стайков не е загубил надежда един ден пак да е на сцената и пред камерите. “Е, вече не ставам за екшъни, но мога да играя мафиот, който не тича,” казва той с типичното си чувство за хумор...