Филип на Ивайло Захариев сам избира училището си, Йоана на Светослав Иванов иска да е най-добрата

Да си първокласник - то не е шега.

Колко много грижи имам аз сега.

Ето така - пораснали, възторжени и притеснени като в стихотворението на известната детска поетеса Калина Малина, се чувстваха вчера 59 000 българчета, които за първи път прекрачиха прага на училището.

“Аз съм Йоана Иванова, рисувам много добре, плувам в дълбоките басейни и имам талант” - с тези думи гордо се представя в училище първокласничката на тв водещия Светослав Иванов.

Минути по-късно обаче, вече при родителите си, които я чакат пред 2-о СУ “Акад. Емилиян Станев”, тя изживява първите си ученически грижи. Притеснена е утре да не изкара двойка, защото иска да е най-добрата в клас.

С широка усмивка и букет от слънчогледи за първи път като ученик в училище влезе Филип - по-големият син на актьора Ивайло Захариев. Момченцето само избира къде да учи. Понеже много държи на испанския език и на допълнителните тренировки по баскетбол, влиза в 127-о СУ “Иван Николаевич Денкоглу”. “От малък мечтае да стане палеонтолог, влекат го науките, вече може и да чете”, разказва за момчето си Захариев. Догодина го чака същата радост, защото по-малкият му син - Дамян, ще е първокласник тогава. “Когато изпратихме брат му, на него не му се връщаше в детската градина - отсега иска да е на училище”, смее се Ивайло.

Син първокласник изпрати и актьорът и депутат от ГЕРБ Евгени Будинов. Той и съпругата му Мариела заведоха момченцето си Александър до 143-о ОУ “Георги Бенковски”. Детето носеше в ръка красив букет цветя, който подари на учителката си.

Дъщерята на Джаферович - във втори клас, баща ѝ никога

не е имал тази възможност

Затрогваща история за първия учебен ден разказа бившият футболист Ваня Джаферович към кадър с дъщеря си Леа. “На снимката виждате две поколения Джаферовичи, баща и дъщеря. Единият от тях днес започва втори клас, а другият никога не е имал такава възможност. През 1992 г. гражданска война в бивша Югославия стъписва всичките деца и родители, преустановявайки работата на училищата. Другите неща бяха по-важни, така казаха, а аз не го разбирах тогава, както и до ден днешен не го разбирам. Една година след това започнах третия клас в едно село на 50 км от нашия град. Така и никога не се върнах в моето училище, там, където родителите ми заедно с баба и дядо ме изпратиха с усмивки и сълзи в очите, осъзнавайки, че момчето е пораснало и че започва да пише нова глава в книгата на живота си. Хубавото е, че животът винаги ти връща по някакъв начин онова, което ти е било отнето, и доста пъти съм се убеждавал в това”, разказа Джаферович.