Ще падат ли музи от фасадата на Народния театър

Това е най-красивата сграда в София, доказа всенародно

проучване на "24 часа"

Ще падат ли музи от фасадата на Народния театър?

Били са напукани, сега са опасни за зрителите да не им паднат на главите.

Директорът Мариус Донкин е убеден, че е направено всичко възможно прословутият фриз да бъде опазен. Но всичко това е за сметка на приходите на колектива и няма никаква държавна подкрепа от Министерството на културата.

Фризът не е единственият проблем на трупата. 120-годишната сграда има нужда от още много помощ. Която, каквито и приходи да има, не ги може да поеме. А Народният театър трябва да оцелее напук тези разходи. За сградата си. Заради зрителите. Преди няколко години “24 часа” направи проучване коя е най-красивата сграда в София. Читателите ни посочиха Народния театър!

Ето историята на фриза според арх. Томов, предоставена ни от уредника на архива на музея на Народния театър Румяна Василева, дъщеря на прочутия актьор Петър Василев, един от най-дълголетните актьори на трупата:

“6 масивни бели колони носят главния фронтон, в който е развита богата скулптурна композиция от почти кръгла скулптура.

Тя изобразява Аполон

на колесница в

обкръжение на

музите на изкуствата

Подчинена е строго на триъгълната форма на фронтона и до известна степен опростена, за да ѝ се придаде четливост и ритмичност. Пластичните качества на скулптурата са много високи и убедително защитават темата. Изпълнението в материал е характерно за практиката от тази епоха - сърцевина от алабастър и ситни речни камъчета и външна обвивка от варохоросанова смес, лепена и моделирана щукатурно.

Авторът на композицията Ернст Хегенбард влага в творбата си много чувство и любов, за да раздвижи рамките, които я сковават, и това му се удава до голяма степен. Впечатлението за тържественост и представителност се подсилва и завършва от фланкиращите кули на главната фасада, които оформят окончателно силуета ѝ. Кулите завършват с две скулптурни композиции, представящи в алегорична форма музите на лириката и епоса, носени на колесници от лъвски впрягове - дело на Фридрих Фолк, Ботте и Ерман.”

Пожарът през 1923 г. нанася големи щети най-вече на сценичната част на салона. Реконструкцията на проф. Мартин Дюлфер променя целия облик на сградата и засяга не само интериора, но и външното оформление. От главния фронтон са свалени акротерият и жертвениците. Отстранени са детайлите по страничните фасади, намалени са ризалитите и е премахната украсата им. Това скъсява предния фронтон и засилва общия височинен ефект. Стъпаловидното изграждане на обемите завършва с фокусиращия обем на сценичната част, изградена в подчертан неокласически дух.

Опростеният

двускатен покрив

заедно с двата нови

фронтона

идва като повторение на главния фронтон. В подножието на сценичната част е въведен още по един псевдофронтон, а покривите на джобовете и на средния административен блок, които също са двускатни, преповтарят основния мотив.

“Състоянието на фигуралната композиция във фронтона беше много лошо. Структурата на пълнежа бе силно ерозирала и се нуждаеше от заздравяване. За целта бе извършено укрепване с подходящи свързващи вещества, а след това и многократно пропиване с влагоизолиращи препарати. Накрая тя бе покрита с повърхностни защитни слоеве. Възстановената частична позлата на фигурите изцяло възвръща първоначалния облик на фронтона. Обогатен по този начин, той акцентира главния вход и подготвя възприемането на онзи приказен театрален свят, който обитава сърцето на сградата”, разказват експерти строители. Дано оцелее този свят.

Снимките, които ще видите, за първи път са толкова отблизо и показват  непознати детайли от уникалната фасада на Народния театър, които пропускаме. Или как музите общуват с изкуството. Да ги опазим.

СНИМКИ: БОЖИДАР МАРКОВ