Владо Пенев и Деян Донков в ролите на Ицко Финци и Руси Чанев

Двамата участват в постановката “Завръщане у дома” на Харолд Пинтър, с която преди 30 г. се открива МГТ “Зад канала”

Преди 30 години една театрална трупа се отделя.

Сред първите пиеси, които поставя самостоятелно, е “Завръщане у дома” на носителя на Нобелова награда за литература Харолд Пинтър. Режисьор е талантливият Стоян Камбарев. В ролите са изключителните артисти Ицко Финци, Руси Чанев, Валентин Ганев, Ники Костадинов, Мая Драгоманска, Илия Раев. Представлението е толкова въздействащо, че когато самият Пинтър пристига в България, отива лично да го гледа в салона сред зрителите.

От тогава до сега трупата вече е широко известна с една емблематична жаба и като Малък градски театър “Зад канала”. В състава ѝ са били едни от най-талантливите актьори, сценографи и режисьори у нас.

Сега, за да почетат 30-годишнината от основаването на театъра (което не можа да бъде отбелязано както бе замислено през март - б.р.), на сцената му отново ще бъде поставен знаковият първи спектакъл “Завръщане у дома”. Режисьор е Явор Гърдев. В ролята, която преди години влиза Ицко Финци, днес е Владимир Пенев, а в персонажа на Руси Чанев сега е Деян Донков. В новата постановка участват още Емил Котев, Мак Маринов, Каталин Старейшинска и Пенко Господинов. Сценографията е дело на Свила Величкова и Ванина Цандева. Предприемиерата е на 5 октомври, понеделник, а премиерата - ден по-късно.

Постановката е подходяща за зрители над 18-годишна възраст. Следващите постановки са на 12 и 30 октомври.

Кои са героите

на актьорите?

Владимир Пенев - Макс

Деян Донков - Лени

Емил Котев - Сам

Мак Маринов - Джои

Каталин Старейшинска - Рут

Пенко Господинов - Теди

“Блудният син обикновено мисли за напуснатия дом на детството и младостта си като за нещо пасивно и безволево. Домът остава някъде там в необозримата далечина и само от блудния син зависи ще се завърне ли някой ден пак в него, или ще го остави тихо да изтлее в паметта, казва режисьорът Явор Гърдев. - Блудният син е в правото си да решава как да действа. Негова воля е какво ще направи. Самият дом е неодушевен. Далечен. Инертен. Напуснат. Той воля няма. Него никой не го пита.

Един ден обаче

забравеният дом

решава да привика

обратно бившия

си обитател

и в ултразвуковия спектър заечава древната песен на сирените. Излегнат до спасената от него принцеса на терасата на великолепното си имение в новопокорените земи, блудният син долавя с вътрешното си ухо приласкаващите трели и без да знае защо, нарамва принцесата и тръгва към източника им.

След дълго и изнурително пътуване изкусителният зов го довежда до прага на бащината му къща. Вратата пред него гостоприемно се отваря и родният дом го всмуква в лъстивата си архаична паст, за да прекърши бавно крехките му кости с чудовищните си зъби, да смели фината му тъкан в ненаситния си търбух, да изплюе завоюваните през годините на странстване ордени и да коронова спасената принцеса за своя собствена кралица, майка, стопанка и любовница на прилежащото домочадие”, завършва тълкуването на пиесата на Пинтър известният режисьор, който обича и работи с трупата на театъра.

Заради факта, че годишнината не е отбелязана със замислени събития и представления, някои режисирани от директорката Бина Харалампиева, всички постановки, които можем да видим днес, вървят под мотото “30 години Малък градски театър “Зад канала” - юбилеен сезон”.