Слави Ангелов: Оставали са 2-3 месеца живот на Теодора заради рака (Видео)

Премиерата на “233 метра между живота и смъртта”, филм на Слави Ангелов, е в събота по Нова тв

Всъщност Теодора и Михаил се опитват да поставят двоен рекорд на Гинес - първият за най-дълбоко гмуркане на жена, а вторият за двойка, тъй като мъже са се гмуркали на 330 м. Един от поддържащите им водолази в това гмуркане се спуска на такава дълбочина. За първи път ще може да се види цялото гмуркане, тъй като то е документирано с камери. Главните действащи лица - поддържащи водолази, ще разказват какво се случва. И още нещо, което малко хора знаят - всъщност този фатален край е бил възможно най-добрият вариант за Теодора, тъй като след смъртта й се оказва, че тя е била болна от скоротечен рак и са й оставали 2-3 месеца живот. Един такъв героичен финал за нея е доста по-добър вариант от всичко останало, което щеше да й се случи. Това заяви пред Нова тв Слави Ангелов, главен редактор на в. "165 часа" и сп. "Космос" за документалния филм “233 метра между живота и смъртта”. 

Такъв тип дълбочинни гмуркания са много сложни поради няколко причини. Най-важната се състои в това, че газовете променят своите свойства в зависимост от налягането. Този въздух, който ние сега дишаме - 21% кислород, 78% азот и някакви други примеси, на едни определени дълбочини става токсичен. От азота, който започва да се диша на малко по-големи дълбочини, можеш да изпаднеш в наркоза. Водолазите, които правят подобни гмуркания, трябва да имат специален план, в който да се дишат определен тип газове на различна дълбочина. Когато слезеш под 75-я м, минаваш вече на газовете, които са за големите дълбочини, т. нар. дънна газа, в която има много хелий, много по-малко азот и кислород. След това те се спускат до 233 м само за 8 минути. Стоят на тази дълбочина едва около 20 секунди, защото всяка секунда повече, която стоиш на такава дълбочина, означава много дълги минути декомпресия, преди да излезеш на повърхността, за да се предпазиш от кесонна болест. Азотът се натрупва - мехурчета в цялото ти тяло и ти, ако излезеш с огромна скорост, те започват да се разширяват, тъй като налягането намалява и на повърхността можеш да експлодираш. Обикновено получаваш инфаркт или инсулт, обясни той.

Ти се движиш по един определен план и вече на връщане на едни определени дълбочини започваш да правиш тези стопове, на които стоиш определено време. Всичко се смята със специален софтуер. Но в крайна сметка има нещо, което трябва да отбележим, тъй като има хора във форумите, които ги обвиняват за това, което се е случило, и по-специално Михаил - няма учебник, който да казва как се гмуркаш на 230-250 м, така че в това, което правят, те са пионери. Естествено за да постигнат тази своя голяма мечта, поемат един много голям риск, каза още Слави Ангелов.

На 42-я м те вече трябва да правят декомпресията и да сменят буквално през 3 или 5 м газовете, с които дишат, като накрая дишат само кислород, за да могат да изчистят от азота. И реално през последните метри трябва да излязат възможно най-бавно. Но на 42 м Михаил се блъска в нея, вижда, че тя е неадекватна. Там е и вторият поддържащ водолаз, опитват се да й помагат. Тя не знае къде се намира - вади регулатора от устата, те пак й го вкарват в устата, тя пак го вади. И реално накрая тя се нагълтва с вода. И те решават просто да я извадят на повърхността, разказа той.

Нея лично не съм я познавал. Запознах се с Михаил след инцидента. За мен беше много интересно какво се е случило. Намерих му телефона и му се обадих, когато той беше в болницата в Солун. Казах му, че искам да направя този филм. Пътувахме няколко пъти до Гърция, за да направим всички тези снимки, включително и в деня, в който ритуално прахът на Теодора беше разпилян в същия този залив край остров Келифос, където те провеждат своите гмуркания. Това беше нейният последен дайв, добави главният редактор на в. "168 часа" и сп. "Космос".

Този филм не е разследване, тъй като за всеки, който разбира от този спорт, е ясно какво е станало. Това е по-скоро филм за една голяма мечта на двама души и тяхната битка да я постигнат. Много хора ме питат "Защо им трябва на тази дълбочина да се гмуркат". Просто за да върви светът напред, за да се движи цивилизацията, трябва да има хора, които правят такива големи крачки, завърши той.