Любимият син на партията

37-годишният Крум Зарков - първи по вот на конгреса на БСП, има редките за политик качества да чува, да се извинява и да не мрази никого. И е много добър юрист

Новият любимец на партията - така нарекоха мнозина 37-годишния Крум Зарков, който изненадващо “скочи” до място, което години наред бе запазено за иконата на БСП Стефан Данаилов.

Това се случи на 50-ия юбилеен соцконгрес, на който бе избран новият състав на Националния съвет на БСП. Зарков се класира първи по предпочитания на делегатите. А с 487 гласа се оказа и единственият уставно избран в пленума, другите влязоха по т.нар. вишегласие.

Всъщност е

пресилено да

се твърди, че

Зарков може да

измести Ламбо

от червените

сърца

Стефан Данаилов винаги е бил духът и емоцията на всеки конгрес, помирителят и вразумителят на враждуващите.

Младият му наследник обаче има всички качества в един момент наистина да заеме подобно почетно място. Защото е умерен и диалогичен. Не само слуша, но и чува, дори да не е съгласен с чутото. А като много добър юрист се води винаги първо от преценката си, а после от емоциите. Е, може би именно тази обраност в емоциите го различава силно от Ламбо, който “гореше” за червената идея.

Видно е обаче, че Зарков е харесван. Той изпревари в класацията на делегатите и знакови червени лица, и заслужили другари като Янаки Стоилов, Костадин Паскалев, Румен Овчаров, Бриго Аспарухов...

Младият Зарков влезе с летящ старт в политиката. Едва 2 г. след като се записва в БСП, той вече е член на най-тясното ръководство - Изпълнителното бюро. И сред най-верните на лидерката Корнелия Нинова.

Партийната му история е интересна. Най-вече поради факта, че вратите на “Позитано” му отваря човек, с когото днес са от двете страни на барикадата в БСП - Атанас Мерджанов, който сега е сред най-яростните критици на Нинова. След това Зарков работи в офиса на друг критик на лидерката - Георги Пирински, докато бе евродепутат.

Затова, когато през 2016 г. новата лидерка лично го покани за член на ръководството, широката публика остана силно изненадана. Някои го изтълкуваха като протегната ръка на Нинова към предшествениците ѝ, но се оказва, че не е така. Много далновидно - той пое щафетата от старата генерация леви юристи, след като известно време този фланг на парламентарната група бе оголен. А диалогичността на Зарков явно не му е хлопнала вратата и към опозицията, за да получи толкова мощна подкрепа на конгреса. Другарите му го определят като гласа на разума в БСП.

В момента той е основното червено юридическо острие в Народното събрание.

Завършил е

право в

Сорбоната

Харесва му и се чувства силен на юридическия терен. А и има наследственост - дядо му е ген. Леонид Кацамунски, бивш началник на националното следствие, работил и като съдия, и като прокурор, и като адвокат. Внукът учи международно право в Париж, но с ясното съзнание, че един ден ще се върне в България. А дипломната му работа от Сорбоната, с която изследва слабостите в международноправния режим за неразпространение на атомни оръжия, печели наградата на годишния научен конкурс за 2007 г. на френския Институт за висши науки по национална отбрана. След това е сътрудник към Центъра за изследване и науки в областта на международното публично право във Франция, а паралелно специализира в Института по политически науки в Париж и в Академията по международно право в Хага, Холандия.

Днес през него минават основните законодателни инициативи на левицата. Невероятен работохолик е и изчита всички закони, които влизат в парламента. А когато не е съгласен с някоя от предлаганите от колегите му политики, просто отстъпва встрани. В тесен кръг може да критикува действия на ръководството, но никога не си е позволил публично да каже и една дума срещу партията или другарите.

Зарков е един от двигателите на предложенията на БСП за съдебна реформа. А битката му за промяна в системата не е от вчера и не е само по партийна линия. Още преди да влезе в активната политика, юристът

написа пиесата

“Началникът”,

с която осмя

съдебната

система

и основния ѝ проблем - справедливостта. През 2016 г. тя е отличена с поощрителна награда от конкурса за сатирична комедия “Алеко Константинов” на Сатиричния театър.

Някаква ирония намират познавачите на творчеството на Зарков отпреди политиката и в това, че в друга своя пиеса - “Скъпи сънародници”, той осмива желанието на президента да се правят референдуми по всякакви поводи. Според него това би било възможност за политиците да си измиват ръцете за решенията си с волята на народа.

“Пряката демокрация е може би най-важният демократичен инструмент. Но като атомната бомба тя не може да бъде използвана под път и над път. Чрез демокрация Хитлер е дошъл на власт”, обяснява Зарков вече и в качеството си на политик. И казва, че и двете пиеси са повече за четене, отколкото за поставяне, защото са си истински политически текстове, просто написани в по-различна форма.

Социалистът познава не само лъскавата страна на политиката и парламента, но и онази - скритата, в която се трудят много хора, за да изготвят позиции и законопроекти. Работил е като инспектор юрист към Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Има изследвания и публикации на тази тема, участвал е и в написването на новия закон.

А след това влиза в парламента. Но първо като експерт във вътрешната комисия.

Поканен е от

тогавашния шеф

на комисията

от ГЕРБ Анастас

Анастасов,

днес конституционен съдия.

Опитът като експерт в парламента позволява на Зарков да се чувства в свои води още от първия ден на мандата си като депутат.

За разлика от много свои колеги той намира сили да се извини, когато е сгрешил. Както при фалстарта на кариерата му на депутат. През 2017 г. по време на предизборната кампания Зарков закъсня за участие в тв студио и направи опит да се извини с нелепа шега: “Закъснях за предаването, защото с едни ченгета от ДС се чудехме как да измъчваме нечий дядо.” Репликата му всъщност бе саркастичен отговор на изказвания от предишни дни на Бойко Борисов срещу БСП: “Тези ли са новите лица?! Кръвопийци и внуци, дето хвърляха хора на прасетата да ги ядат, дето взривяваха църкви и тъй нататък! Моят дядо на 9 септември, като дошли гавазите от ДС, го извели и го пребили с тояги в царевицата в двора. Оттам го завели в Централния затвор и обявили, че е починал от червен вятър!”

След разразилия се скандал Зарков се извини. “Не се страхувам от заплахите на “Лични”, нито от агенциите, които само чакаха повод да “разкрият” подлата ми същност, нито от “толерантния и добър” Борисов, дето ще ми реже ушите. Притеснявам се обаче, че с едно изречение, без да го искам, нараних хора, събудих у тях мъчителни спомени. За това - съжалявам!

Генът е важен. Родовата памет също. Насилието е неприемливо, независимо дали идва от фашисти, комунисти, или мутри. Моите детски спомени не са свързани единствено с ритане на топка и бране на джанки от съседния двор. Много отрано се сблъсках с безмилостно насилие. Но не съм бил насилник. И не мога да приема ежедневно да ме наричат кръвопиец, мъчител и какво ли не само защото съм член на БСП.” Това написа Зарков във фейсбук.

Оттогава

не обича

показните акции,

нито изхвърлянията само за да попадне в медиите. Говори пред журналисти само когато наистина има какво да каже. Което не е учудващо - все пак е син на известната журналистка Анна Заркова.

“Не знам дали Крум ще стане добър политик, но виждам у него едно качество, което ми сочи, че би могъл да бъде такъв. Той обича хората. Той помни техните истории и иска да се ангажира с тях, за да им помогне. Разказва ми истории на хората, с които се среща. След това прави опити да им помогне. В повечето случаи те се провалят, защото той няма голяма сила. Но помни, знае, вживява се в човешките истории, съчувства им. И той трябва да ги разказва, да ги чуят повече хора.” Това каза преди време майка му в интервю за “24 часа”.

ВЪТРЕШНОПАРТИЕН ОПОНЕНТ

Атанас Мерджанов: “Умен, решителен, модерен, но ще спечели много повече, ако откаже да е в плен на конюнктурата.”

ДРУГАР

Пенчо Милков, кмет на Русе: “Това е несрещан от мен до момента духовен и емоционално интелигентен човек. Той дава всичко, което е, повече от 20 часа на ден за изграждането на по-добър свят, в който вярва. Изключително духовен човек, който може да те накара да направиш чудеса, които сам не вярваш, че можеш да направиш.”