Дима вече свири първа цигулка в Симфоничния оркестър на Сливен

От Ваньо Стоилов

Димитринка Панайотова нарича цигулката “моята любов”.

- Почнала да пише ноти, преди да научи азбуката

- Дядо ѝ и баща ѝ също са музиканти

- На концерта на 8 октомври ще са заедно с Хасан и Ибрахим

На 8 октомври Симфоничният оркестър на Сливен ще има концерт с виртуозните пианисти от Шумен, близнаците Хасан и Ибрахим Игнатови. Музикантите ще изпълнят Трета симфония на Бетовен, а първа цигулка в оркестъра ще свири студентката от Пловдивската музикална академия Димитринка Панайотова.

За нея “24 часа” писа преди 2 г. Тогава талантливото момиче все още беше ученичка в музикалното училище в Стара Загора. По това време тя стана най-младият щатен музикант у нас - на 1 март 2018 г., едва 17-годишна, бе назначена с трудов договор на половин щат в оркестъра на Старозагорската опера като втора цигулка.

Днес Димитринка е

второкурсничка в

Пловдивската

музикална академия,

учи като редовна студентка в специалността “Педагогика на обучението по музика”. И пак намира време да работи. Отново на половин щат, но вече като първа цигулка в Симфоничния оркестър на родния си град Сливен.

Вече 14 г. Дима не се разделя с цигулката, галено я нарича “моята любов”. Музиката в рода ѝ върви по наследство. Баща ѝ Димитър е военен музикант в Сливен, свири на туба. Дядо ѝ Панайот пък бил в хасковската военна музика, редувал инструментите цугтромбон с баритон. Момичето знае, че и прадядо ѝ някога свирел.

“Вкъщи винаги се е говорило професионално за музика. Бях на 5 години, когато видях по телевизията за първи път симфоничен концерт, и това роди у мен желанието да свиря на цигулка. Дядо се зарадва и веднага ме записа в една от музикалните школи в Сливен”, спомня Димитринка.

Случило се така, че първо се научила да пише нотите и тоновата стълбица при първата си учителка по музика Елена Попова, след това като първолаче започнала да учи буквите и как се пише думичката “мама”. В класа си единствена се отличавала с музикалния си талант и всички ѝ се радвали. Дори учителите ходели на концерти, в които тя участвала.

Преди 2 години цигуларката призна, че в мечтите си се вижда един ден като опитен оркестрант. Разбира се, след като завърши и Музикалната академия в Пловдив - другата ѝ мечта. Сега тези нейни мечти една по една започват да се сбъдват.

За да стане това, и Димитринка, както всеки музикант, се опитва да бъде на ти с математиката.

“Цялата музика

е изградена от

математика,

основният мотив в нея е броенето. Броиш ли точно тактовете, всичко в свиренето ти потръгва”, обяснява младата цигуларка.

Първото музикално произведение, което се научила да свири наизуст, е “Турският марш” на Моцарт, после дошъл редът на “Валс” от Дмитрий Шостакович. Постепенно увеличавала натоварването, за да се стигне до днешния ѝ режим, който включва

8 часа задължителни

репетиции с

цигулката

Наложила си го още по времето, когато започнала да учи в старозагорското музикално училище. На приемния изпит там свирила “Опус 21” на Оскар Ридинг. Преди това, за рождения ѝ ден на 5 декември, докато още била в седми клас, дядо Панайот ѝ купил цигулка “Щайнер”.

Цигуларката казва, че любимите ѝ композитори са Моцарт, Бетховен и Менделсон, но уточнява, че харесва Менделсон не заради прочутия му “Сватбен марш”.

“Аз съм сериозен

човек и нямам време

да се занимавам с

лигльовци,

каквито са ухажорите ми на моята възраст”, категорична е Димитринка. Освен “лигльовците” тя не харесва и поговорката “Музикант къща не храни” и е готова по всякакъв начин да я опровергае.

Другото, което никога няма да си позволи, е да свири с маникюр, защото струните се хлъзгат по ноктите и за музиканта става трудно. Определя цигулката като инструмент за класическа музика и поне засега не е съгласна с нея да се свири за шоу или по сватби. Иначе не слуша само класика, обича и джаза, и естрадата.

“Стана така, че трябваше да се върна в родния си град Сливен, след като завърших средното си образование в Стара Загора”, казва Димитринка.

С града на липите навярно я свързват много хубави спомени и от времето, когато се изявяваше в оркестъра на Старозагорската опера. Нещо, което обаче със сигурност ще ѝ липсва занапред, е

възможността

да свири под

диригентството на

Старозагорския

митрополит

Киприан. В Стара Загора той дирижира Моцартовия “Реквием”, когато Димитринка беше част от оркестъра на операта. “Дядо владика е страхотен маестро”, каза тогава за него младата цигуларка.