Не е превеждана у нас, но скоро сп."Съвременник" ще пусне нейни стихове
Американската поетеса и есеист Луиз Глук (Louise Elisabeth Gluck) е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература, съобщи Шведската академия. Тя се присъжда с мотива за “безпогрешния си поетически глас, който със строга красота прави индивидуалното съществуване универсално”.
Глук не е
превеждана на
български,
макар да има малка вероятност да е публикувана в някое литературно списание преди години. Издателят на сп. “Съвременник” Владимир Зарев няма такъв спомен. Но обещава в следващия брой на авторитетното списание на КК “Труд” да публикува нейни творби, вдъхновени много често от митологията. Вероятно с това ще се заеме опитният преводач Калоян Игнатовски.
Известната преводачка Анджела Родел се зарадва от новината, но също не е чувала за български преводи. Повечето познавачи на американската поезия и преводачи у нас не са запознати с творчеството
“Поети рядко печелят “Нобел”, защото стиховете са трудно преводими. От друга страна условието е, че авторите трябва да оказват важно въздействие върху литературата. Не научих да е свръхпревеждана, но вероятно е популярна в Швеция”, казва критикът Светлозар Желев. Той се пошегува, че тя вероятно има антитръмпистка позиция, за да бъде номинирана. Поетесата е добре позната на руската публика. Една от стихосбирките се нарича “Арарат”. Корицата е черно-бяла и много красноречива. Възможно е това също да е надделяло на везните за приза, предполагат критици на фона на конфликтите в Нагорни Карабах.
“Много странен
избор. Жена,
поетеса,
американка..
Беше в средата на списъка с номинирани. Моите наблюдения са, че обикновено печелят автори не от челната петица, а от средата, а тя беше някъде там", допълва издателят Манол Пейков. След тази награда вероятно някой ще се реши да я издаде и в България, надява се той, но е убеден, че за това е нужен сериозен ресурс.
Известната писателка Здравка Евтимова, работейки в Брюксел, си купува от битак стихосбирка на Глюк (убедена е, че така трябва да се пише името) за 25 евроцента. Впечатлена е от познаването на древногръцката митология и вплитането на елементи от нея в поезията Например как Персефона казва “Аз съм в твоя живот до края...”., цитира Евтимова. Запомнила е и образа на Цирцея, създаден от авторката.
Поетесата е родена през 1943 г. в Ню Йорк. Баща й е с еврейски корени - родителите му са преселници от Австро-Унгария. Оттук тръгва и колебанието как да се изписва фамилията на български, но познавачите са убедени, че по американските стандарти правилно е произношението Глук, а не Глюк (на немски означава щастие - б.р.).
Живее в град Кеймбридж, щата Масачузетс, пише сайтът на нобеловите награди Nobelprize.org, цитиран от БТА. Освен с литературните си занимания тя е ангажирана и като професор по английски език в Йейлския университет в гр. Ню Хевън, щата Кънектикът.
Луиз Глук прави
своя дебют през
1968 година
със стихосбирката Firstborn (“Първороден”) и бързо си спечелва репутацията на един от видните поети в съвременната американска литература.
Носител е на многобройни литературни награди, сред които “Пулицър” (1993) за “Дивият ирис” и Националната литературна награда на САЩ (2014). През 2016 г. президентът Барак Обама връчва Националния медал за хуманитарни науки.
Глук е
публикувала
12 стихосбирки
и няколко тома
есета и поезия
Всички те се отличават с търсенето на чистота в човешките отношения. Детството и семейният живот, отношенията между родителите и децата са теми, които заемат основно място в творчеството .
В поезията нейният лиричен герой отправя взор към своите мечти и разочарования и никой не може да бъде по-голям съдник от самата нея, изправена пред илюзиите си.
И въпреки че Глук никога не отрича влиянието на семейната си среда върху творчеството , тя не трябва да бъде разглеждэана като дълбоко лична поетеса. Авторката търси универсалното и в това си начинание тя се вдъхновява от митове и класически мотиви, присъстващи в повечето от творбите .
Тя се вслушва в гласовете на Персефона и на Евридика, на изоставените, на наказаните, на предадените. Това са маски за вътрешна промяна, които са толкова лични, колкото и общочовешки.
Със стихосбирки като The Triumph of Achilles (1985) (“Триумфът на Ахил”) и “Арарат” (1990) Глук си спечелва широка аудитория в САЩ и по света.
Поетесата изследва не само променливата съдба в живота ни, но
тя е и поет на
радикалната
промяна
и прераждането При нея придвижването напред е съпроводено с дълбоко чувство на загуба, което при това не замъглява главната цел.
Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара).
Тя е учредена
през 1901 г. Изборът на лауреатите прави Шведската академия по литература в Стокхолм. Не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.
От 117 носители на Нобелова награда за литература 16 са жени. Първа е шведската писателка Селма Лагерльоф. За 2018 г. е присъдена на полската писателка Олга Токарчук.
Коментари (0)
Вашият коментар