Закътан в прегръдката на Рила, там, където боровете стигат небето, а молитвите ни – Божиите уши, се намира най-големият манастир на Балканите – Рилският манастир. Това е един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната ни, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Манастирът е прекрасна дестинация за разходка в Югозападна България.
Рилският манастир е уникален със своята архитектура и величественост. Ограден е от 24-метрови каменни стени, които му придават вид на крепост. Когато влезете в манастирския двор обаче ще бъдете изненадани от мекотата на формите - арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци.
Рилския манастир е създаден през 30-те години на Х век на мястото на стара постница в Рила. През времето на своето съществуване Рилският манастир многократно е бил преустройван, разрушаван, опожаряван и отново възстановяван. Рилската света обител е придобила сегашния си облик към средата на XIX век. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.
Посетители от всички краища на света целогодишно посещават Рилския манастир. Едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил там. Но има ли нещо, което не знаем за него?
Първоначално манастирът е създаден на 4 км източно от днешното си местоположение от първия български монах-отшелник Св. Иван Рилски. На сегашното си място е възстановен от протосеваст Хрельо, който през 1335 г. построява 5-етажна отбранителна кула. Днес кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. На върха ѝ се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век. До нея през 1343 г. е построен храм, който по-късно е съборен и на негово място е издигната днешната църква „Рождество Христово“, която е най-голямата манастирска църква в България. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известният Захари Зограф се е подписал под своите рисунки.
Малко хора знаят, че мощите на основателя на Рилския манастир – Св. Иван Рилски, не винаги са били в обителта. Когато умира през 946 г., светецът е погребан в близост до манастира. Скоро след това обаче цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в днешна София. Така близо 500 години мощите на Св. Иван Рилски са местени неколкократно и чак през 1496 г. монасите от светата обител връщат мощите му обратно в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на Рилския манастир.
Най-трагичната дата в историята на Рилската света обител е 13 януари 1833 г. На този ден избухва пожар и както отбелязва йеромонах хаджи Агапий, „манастиро у пет, шест сахата стана на пепел”. Изгарят всички манастирски сгради с изключение на Хрельовата кула, църквата до нея и параклиса „Св. Йоан Богослов”. Събраните дарения за възстановяване на обителта обаче били толкова много, че строежът започва още преди да е минала година от пожара. А резултатът е днешният великолепен манастирски корпус.
От ХІІ в. датира най-ценната икона в Рилския манастир – „Св. Богородица Осеновица”, която се намира в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Централното изображение е обградено от 32 правоъгълни клейма или клетки, в които са монтирани мощи на светци. Тя се пази винаги заключена. Само на големи празници с нея се прави тържествена лития от Дупнишките порти до Самоковските порти. Местното население почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии.
Най-ценният експонат в църковно-историческия музей към Рилския манастир пък е забележителният Рилски кръст - двустранно разпятие, което брат Рафаел резбовал между 1790 и 1802 г. На него са гравирани в миниатюра 140 библейски сцени и надписи и близо 650 човешки фигури. След изработването му и дългите години взиране в детайлите брат Рафаел изгубил зрението си.
Друг факт, който мнозина не знаят за Рилския манастир, е, че по време на Османското владичество и особено през Възраждането манастирът е бил важен духовен и книжовен център. Тук са учили и творили Паисий Хилендарски и Неофит Рилски. Библиотеката на Рилския манастир разполага с над 32 000 книги и ръкописи. Манастирът е давал подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и други.
На около 4-5 км от Рилския манастира пък се намира пещерата, в която е живял Св. Иван /Йоан/ Рилски. Там той е прекарал 7 години от живота си. Непосредствено преди нея е църквата, в която се намира и гробът му. Според легендата, всеки, който успее да мине през дупката в края на пещерата на Св. Иван Рилски, е безгрешен. Тъй като това не е трудно, преданието се радва на голяма популярност сред туристите.
За малко да забравим! Манастирската обител е прочута с най-вкусните мекици на света и с неповторимото си биволско мляко. А манастирският хляб, който пекат на място, е без аналог. Така че, уморени от разходката наоколо, можете да се подкрепите с храна, която тук се приготвя от десетилетия.
