Юлиан Вергов греши като хирург и това струва 2 живота

Филмът “Пепел върху слънцето” е на екран след 42 години

творчески мъки

Доказано е, че хората обичат да гледат докторски филми и сериали, дори и те да са скучновати. Филмът “Пепел върху слънцето” е лекарски и въобще не е скучен. Напротив - държи вниманието и емоциите на зрителите от началото до финала и дори доста време след това.

Сценарист на филма е известният ревматолог проф. Златимир Коларов, който според мен е най-добрият писател сред докторите и най-добрият доктор сред писателите.

“Пепел върху слънцето” е дебют на тримата братя Богомил, Александър и Калин Калинови, които се определят като “любители на заплетени истории от деца”. Пожелавам им да станат по-известни от братя Маркс, макар че ония са били петима.

В главната роля е Юлиан Вергов, който вече е обличал бяла престилка в сериала “Откраднат живот”. Героят му - хирургът д-р Стефанов, е обвинен, че е направил фатална грешка на операционната маса. Историята разследва напористата журналистка Антония (Силвия Петкова).

В другите роли са Павел Поппандов, Анастасия Лютова, Ирини Жамбонас, Стефан Денолюбов, единият от братята Калинови - Александър, шведът Оле Вирхенд и др.

Ветеранът Поппандов, с над 150 филма в кариерата си, прави изумителна роля. Повечето от репликите и историите, които разказва, са си негови, а на нощното му шкафче е снимката на истинските му внучки, които той с любов нарича “моите момичета-кокичета”.

Но по-добре е да не ви обяснявам сюжета, за да не ви лишавам от удоволствието при гледането на филма. Вместо това ще ви разкажа предисторията на “Пепел върху слънцето”, която е наистина уникална.

През 1978 г. Златимир Коралов научава от баща си за зловещата драма на известен професор, завеждащ Катедрата по рентгенология на бившата Медицинска академия, деликатен и фин човек. Стореното от него разтърсва лекарското съсловие.

Коларов написва къс разказ, в който д-р Стефанов е обрисуван като жлъчен и ироничен лекар, изразител на логичното начало, който спори с поета Емил и неговата приятелка Антония чие е превъзходството при вземането на съдбоносни решения - на разума или на чувството.

Авторът сам вижда, че история в разказа му има, разказ обаче няма. Героите са схематични, резоньори на своите идеи и в крайна сметка - мъртви.

След няколко години върху същата история Златимир написва пиеса, за да участва в конкурс на Министерството на културата. Не печели, но трупа опит.

През 1989 г. написва новелата Causa perduta и я публикува в списание “Септември”.

През 1992 г. Таня Богомилова, дипломиран лекар, завършваща второто си висше образование кинорежисура във ВИТИЗ, прочита новелата в сп. “Сeптември”. Намира автора и двамата написват сценарий, с който да кандидатстват в НФЦ за субсидия за игрален филм. Технически и административни пречки осуетяват кандидатстването и сценарият потъва в чекмеджето на бюрото на д-р Богомилова.

Двадесет и няколко години по-късно синът й Калин Калинов - филмов продуцент, “изравя” сценария от чекмеджето, идеята го заинтригува и се свързва с проф. Коларов. Той му дава романа си Illusio magna с новелата Causa perduta.

Проф. Коларов като водещ сценарист и братята Калинови написват окончателния вариант на “Пепел върху слънцето”. След три неуспешни кандидатствания в Националния филмов център печелят субсидия и след 42 години ходене по мъките филмът е пред съда на зрителите.