Радина и Деян като Ромео и Жулиета

Двамата имат наистина шекспирова връзка

Повече от две години писане и редактиране, 24 часа разговори пред микрофон, десетки интервюта с режисьори, актьори, близки и приятели стоят зад новата книга на известния театрален критик и автор на “24 часа” Димитър Стайков.

“Пламъци по сцената” (КК “Труд”) е седмата му книга и е посветена на Деян Донков - звездата на Народния театър. Излизането се забави заради пандемията, но от вчера (23.10.) вече 320 страници са в ръцете на феновете.

“Исках да разкажа за действащ актьор, който е в апогея на силите си и наистина изгаря на сцената буквално в пламъци! Майстори сме на реквиемите, но пестеливи към живите, когато трябва да ги подкрепим”, казва Стайков.

Книгата вече излезе от печат и може да се намери по книжарници или онлайн от сайта на КК "Труд".

Ето кратък откъс от текста.

По обективни обстоятелства при раждането на сина си Христо Динката не повтаря церемонията с раждането на първия си син, присъствал на неговата поява в този свят. Същата вечер, на 23.3.2017, когато Радина е в болницата, родила момченце, се върти премиерата на “В очакване на Годо” в Театър “Азарян”

Когато съобщават

на Динката, че

Радина е родила

момче,

той спонтанно сграбчва ръката на Иван Бърнев и я смачква от стискане. Още го боли...

Е, това го няма в репетициите и Бърнев го поглежда слисано. По-късно Радина споделя в интервю пред Нова тв, че била като вцепенена по време на раждането на бебето и че в крайна сметка се наложило цезарово сечение: “Трудно се възстанових. Като видях бебето, се разревах, беше любов от пръв поглед!”

Изборът на името на момченцето докосва света на ирационалните случки. Деян и Радина претакат библейските имена, иска им се от там да използват. За името на бащата на Радина не се и сещат. Но ето какво се случва

Като млад художник Христо Кърджилов рисува портрет на дядо си Христо, участвал в опълченска дружина от освободителните битки през 80-те години на ХІХ век. Подарил портрета на братовчед си, който му сложил рамка. След смъртта на братовчеда Кърджилов оставил портрета върху шкаф в хола и го забравил. Няколко дни след раждането на внука, докато съпругата му била в кухнята, Христо Кърджилов чул силен трясък от хола. Отишъл да види какво става и видял, че

портретът прелетял

от шкафа към

срещуположната

страна, ударил се в

стената и паднал на

земята,

отчупвайки ъгълче от рамката. Кърджилов телефонирал на дъщеря си и Радина полудяла. Веднага се обадила на Деян. Момченцето още на другия ден било кръстено Христо от близкия на семейството отец Николай.

Двете момчета на Динката се сприятеляват. Той копнее да има хармония в планетата на децата му. Деян-младши е в час с най-елементарните грижи за малкото дете и се включва в гледането на Христо. Дори може да го храни. Баща му го стимулира - казва му, че един ден, когато самият той стане баща, ще му бъде лесно. А не като на дървените по принцип мъже.

Динката отново проявява “женското си начало”, с което много се гордее, и демонстрира на Радина как да къпе Христо. Не му става скучно, ако прекарва цял ден с малкия и, разбира се, теоретизира: “Когато децата са около теб, усещаш, че не си най-важният”. Щастлива е и Радина:

“Като малка

мечтаех да бъда

булка, но това

вече отмина

С появата на сина ни много се промениха нещата. Целият ми свят се преобърна. Със сигурност обаче поне още едно дете ще родя по-нататък. Дай Боже, да е момиченце!“

Както знаем, ще бъде момченце.

Динката говори в интервю за страховете си за децата: “Гледам да култивирам страха, да го трансформирам, да го ползвам като предизвикателство.

Ако те е страх

да скочиш с

парашут, скочи

Аз съм го правил. Велико е да отвориш вратата на самолета, да видиш земята на 3500 метра от теб и да скочиш. Иначе страховете ми са по-скоро за децата ми - за здравето им, да не им се случи нещо. За бъдещето им”.

Той отново заговаря за Христо: “Такова интуитивно същество! Добро, доброоо! Аз просто съм толкова влюбен, че часове наред си седя, оставям го да си щъка. Само го усещам. Той идва, гледа ме. И аз го съзерцавам, не му говоря. Нарочно. Да усети и такава комуникация, на друго ниво. И е прекрасно. И той разбира! Говорех му още докато беше в корема на Радина, че го обичам, че има време, да изчака, да се роди, когато трябва. Ние го пожелахме заедно. На рождения ми ден казах на Радина: днес ще си създадем детенце. Сметнах, че ще е лятно бебе. И стана. Слава на Бога!” Какво да коментираме!

Няма такъв баща!

Динката сваля

всичко

от маските и гримовете на театъра, своето друго “аз”, за да остане при децата си чист и естествен.

Режисьорът Деян е доволен от прочита си на Бекетовата пиеса “В очакване на Годо”. Иска да създаде своя версия, да не повтаря чуждите открития.

Радина реално му дава рамо в професията, намирайки две книги за и от ирландския гений - “География на Бекет” и романа “Мерсие и Камие”, издаден на български през 2012 г. “Моите подозрения за това, какво се случва и казва в “Годо”, се оказаха на прав път... Тази пиеса за мен е катарзис. Прекрасен! Като дълбока изповед. В нея аз наистина си отварям душата”, доволен е Динката.

Деян обяснява избора си на пиесата на Бекет: “Това заглавие на Бекет се спря на мен, не съм търсил специално тъкмо него. С Георги Михалков като студент в четвърти курс на НАТФИЗ правихме спектакъл по Годо. Но то беше отдавна. Сега искам да съм верен изцяло на автора и неговия текст и да погледна през неговите очи. Бекет е суров мъдрец с детска чувствителност. Изминах доста дълъг път, дори трънлив докато поставях това произведение”.

Радина е откровена. Тя доверява, че се влюбва в Деян, докато го разглежда - най-често в колата, докато той шофира - лицето, ръцете, жестовете му. Умна и преживяла увлечения, тя си дава ясно сметка, че може да изгуби верния тон, ако е много инатлива или много притеснена.

Казват ѝ, че

“той е опасен”.

Това предупреждават

“първи” приятелки

Журналистите търсят пикантни признания и питат какво разпалва страстта между двамата. Динката не лъже: “Радина е по-конкретна, създавайки впечатление за откровеност в отговорите: “Понякога е достатъчен само един поглед, за да запали искрата, друг път имам нужда от дълъг и продължителен масаж, но в крайна сметка страстта е между двама души, така че става дума за любов”. На новите провокации, с които журналистите вероятно се възгордяват, Динката е като вкарващ голове от дузпи. Питат го дали му е слаб ангелът, и той отговаря: “Слаб е, защото го държа на диета. А чрез диетата го лишавам от изкушения”.