Чудакът на Северозапада Галилей Симеонов живее като клошар, но слуша джаз

Прекръстил се на Никола Цветин по волята на учителя си Илия Бешков, който му казал: Ти си селско момче, не ти подхожда такова име

Нарисувал е едни от най-сполучливите портрети на Левски и Ботев, сега твори с въглени от изгорялата си къща

Казват му чудака от Северозапада. Защо ли? Ами на 91 години живее на село в разграден двор, не иска да остави свещените си гъски и да отиде в социален дом в София. Тези гъски отглежда като птици на волността, не ги коли.

Живее като клошар, но има грамофон и слуша джаз. Спи в каруца, защото къщата му е изгоряла, подпалена от негов завистлив съселянин.

Пие вода само от извор или планинско поточе, спи на сламен дюшек, вкусва само домашно сирене, меси си хляб по стара рецепта с квас, обожава домашното вино и храни без хормони и химикали.

Това е Галилей Симеонов от монтанското село Гаврил Геново - професор по графика в Националната художествена академия, един от малкото живи класици в националното ни изкуство. Приживе големите му приятели Йордан Радичков, Григор Вачков, Иван Давидков, Никола Русев, Светлин Русев му гостували, за да опитат домашната му ракия и вино.

Наричат го още последния жив класик в българското графично изкуство, сладкодумен, мъдрец. А той казва:

Мен само България

ме зарежда с

вдъхновение!

В художествената галерия в Монтана “Кирил Петров” се съхраняват 78 негови творби, те са заведени надлежно още преди 30 години, увери главният уредник Любомир Мечков. Картините са налице.

Проф. Галилей Симеонов остана беден към своята 91-годишнина, без близък човек, който да се грижи за него, без наследници. Художниците от Монтана го познават от много години, знаят, че живее в разхвърлян дом като клошар. Доброжелатели поискали да му ремонтират къщата, изпратили работници от строителна фирма, но той ги отпратил.  

Особняк съм,

обичам

безпорядъка,

казал Галилей.

Професорът по графика е автор на едни от най-сполучливите портрети на Васил Левски, Христо Ботев и Йордан Йовков. Като по чудо част от тях оцеляват при големия пожар в къщата му.

“Има нещо свято в тях, някаква магия - огън не ги лови. Къщата е полуизгоряла и до днес, но тези образи, осветлени от свободата и словото, възкръснаха. Вадех ги с трепет и сълзи из пепелта. Останаха ми малко творби, така било писано”, разказва професорът.

Чудакът издига в култ селския бит и родното си село Гаврил Геново. Спи в каруца срещу изгорялата си къща и знае кой е виновен за пожара, но не споменава името му.

С мъка по погубения дом от зъл човек започва неговият черен период.

Рисува с въглени, останали след пожара, и създава шедьоври. През деня се спира пред всяка животинка, заслушва се в шепота на горите.

Най-много тъгува за своя приятел, румънския художник Корнелиу Баба, за когото казва, че му е идол в изобразителното изкуство и вдъхновение. Отказва на художниците от дружество “Тенец” да наемат жена да го гледа.

“Ял съм корени, лук, хлебец, гладувал съм както селяните от Северозапада, както дядо ми Никола Цветин и това ме прави здрав”, казва професорът. Признава и за дълги дни само с варени картофи.

Мизерията се набива на очи - порутената къща няма покрив и Галилей живее под отворено небе и зиме, и лете.

“Намятам се с ямурлука и то са щурчета, звезди, птици- небесна симфония за приспивна песен и след това тишина”, реди класикът.

“Голям човек е! В студентските ми години се събирах повече с художниците, отколкото с колегите. Галилей беше близък с дядо ми Васил, идвал ни е на гости в Чипровци. В академията отглеждаше около себе си цяло поколение художници. Един от тях беше и вуйчо ми Жоро. Помня разговорите за поезия, които водехме в сладкарницата под операта. Павлето тъкмо беше починал”, споделя Георги Павлов от Чипровци.

Галилей Симеонов е роден е на 22 юни 1929 г. в Гаврил Геново, завършва гимназия в Берковица. През 1960 г. се дипломира в Националната художествена академия, специалност “Илюстрация”, при проф. Илия Бешков. Работи в областта на графиката и като преподавател.

Преди 30 г. Галилей заряза София и се върна в Гаврил Геново. Нещо повече - за да е по-близо до хората там,

промени името

си със съдебно

решение - вече се

казва Никола

Дамянов Цветин

Смята, че с това е изпълнил волята на своя любим учител Илия Бешков, който му казал: “Ти си селско момче, на теб не ти подхожда такова име - Галилей.”  

Никола е прадядо му по бащина линия, Дамян е бащата - друг един мъдрец, а Цветин е фамилията.

“Oбичам някои екстри като художествено четиво и хубава музика. Така попаднах на списание заедно със страхотната Грета Гарбо. Беше разтърсващо - и тя е останала сама като мен”, разказва художникът.

Той изучава биографиите на велики личности. A заслуша ли се в “Мистерия на българските гласове” или в автентичните песни на своите землячки, прави поклон доземи пред изкуството им. Самият свири на устна хармоника и праща звуците към Балкана.

“Йордана мина

като вчерашния

вятър в нашия

живот...

Брулеше ни с мисленето си отвсякъде. Каквото и да направеше - беше като вихрушка. Беше гейзер, беше изблик на вдъхновение, на мисли - голямо богатство! Той ни заля отвсякъде - като тоя язовир! Мисля, че сега е от дясната страна на Господ и ни се усмихва от небето”, така Галилей говори за своя приятел и съученик Йордан Радичков - другия чудак на Северозапада.

“Сега след много разговори и уговорки успяхме да вдигнем скелето на покрива и вярвам,че нещата ще се оправят”, каза кметицата на Георги Дамяново Нина Петкова. Според нея Галилей категорично иска да остане в селото. Аристократ по дух, той не умее да проси, дори да е изпаднал в крайна необходимост. А са му нужни по-приемливи условия и ателие, в което да работи.

След апел да му бъде помогнато, защото спи в каруца, разговор проведоха депутатът Вежди Решидов и кметът на Монтана Златко Живков. Двамата решиха Галилей да бъде настанен в дома за ветерани на културата в столичния кв. “Захарна фабрика”, при условие, че самият той поиска.

А кой ще гледа

свещените ми

гъски, казал

Галилей и

обяснил,

че ще тъгува

за родния си дом.

“В един съвършено позлатен есенен ден една жена дойде при мен и ме покани да прекарам зимата в Чипровския манастир, отказах”, казва професорът.

“Галилей Симеонов беше изключително приятен човек. Помня го като професор, когато аз бях студент. Галилей има някакъв проблем, който решава по свой начин. Отсреща има къща, но е решил да спи на друго място. Изоставен е от близките си, сам е”, допълва Вежди Рашидов.

През 2019 г. той беше подпомогнат от столичната община - картините му събрани и показани в голяма ретроспективна изложба в София.