Яков - новият стопанин на древната епархия

Доростолският митрополит е духовно чедо на пловдивския владика

Доростолският митрополит Яков бе посрещнат тържествено миналата седмица пред портите на катедралния храм “Св. св. първоапостоли Петър и Павел” в Силистра. Сред стотиците миряни имаше и хора, дошли в крайдунавския град чак от другия край на България, за да изпратят със сълзи своя пастир в новата му архиерейска мисия. Някои от тях познават владиката Яков още от времето, когато е бил дякон в Баткунския манастир край село Паталеница, Пазарджишко. Светата обител, където през 2007 г. е замонашен, ръкоположен за йеродякон от Пловдивския митрополит Николай и където служи като игумен, също носи името на светите апостоли Петър и Павел. Точно както митрополитския храм в Силистра, където сега е призван да служи, докато е жив.

Дали това съвпадение е случайно, или пък има някаква сияйна символика? Няма случайни неща, убеден е новият митрополит.

“Затова моля светите апостоли Петър и Павел да ни закрилят и да ни дават мъдрост, на мен и на клириците на Доростолската епархия, на цялото население, на всички братя и сестри. Защото единият апостол ни даде химна на любовта, той ни учи на любов, а другият апостол беше крайъгълният камък, върху който Господ съгради църквата. Но не ще забравя и третия апостол - моя небесен молитвен ходатай и застъпник - свети апостол Яков Алфеев. Той пък беше сеячът на словото Божие. Най-малкият, най-неизвестният измежду апостолите, но който най-много разпространи евангелието. Тия трима велики апостоли, надявам се, както досега не са ме изоставяли, така и в бъдеще няма да ме изоставят, и вярвам, че имат пръст и в избора”, казва Яков.

Освен небесните закрилници новият владика на Силистра има и свой земен благодетел. Това е пловдивският владика Николай.

“Ясно виждам Божията милост още в ранните години на моето посвещение в монашество, когато

Бог ме среща

с мъдър,

богообразен мъж,

изпълнен с пламенна ревност по Бога - моя духовен отец и наставник във вярата, високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, на когото засвидетелствам синовна благодарност и признателност за грижите и отеческото внимание”, каза Яков веднага след като бе избран от Светия синод с огромно мнозинство. От 13 владици, сред които и патриарх Неофит Български, който е и митрополит Софийски, за него гласуваха 11 архиереи.

По време на речта си след избора Яков се обърна специално към митрополит Николай с думите: “Искрено съм ви благодарен, високопреосвещени владико, че въпреки човешките ми слабости вие ме подкрепяхте с толкова милост и облякохте с толкова благодат. Нямам думи, за да изразя в достойнство мярата на всичко, което направихте за мене. Разчитам на вас, на вашата подкрепа и на вашите мъдри съвети.”

И в неофициални разговори Яков не пести думите на благодарност и примерите за благоволението, което получавал непрекъснато от своя духовен отец. 

Когато през 2007 г. митрополит Николай го изпраща в Баткунската обител, манастирът е запуснат. Там не е имало игумен от 1977 г. Проблемите са много, а неуредиците са се трупали с десетилетия. Първото нещо, което Яков прави, е да отвори вратите на светата обител за хората. После се заема с работа. Манастирът има голямо стопанство, което трябва да се поддържа. Тогава

младият йеромонах

често сяда сам в

трактора, за да оре

земята, а после и в редосеялката, когато дойде време за сеитба. С много работа и усърдие Яков облагородява обителта и връща славата на манастира, който е обявен за паметник на културата, и за който се знае, че е приютявал дълго време апостола на свободата Васил Левски.

Но най-радостните му моменти от онова време са спомените за това как манастирът започнал да се пълни с хора. Още на първата голяма служба в деня на апостолите Петър и Павел очаквал да се съберат поне 200-300 души, а дошли няколко хиляди.

Заради добрата и ревностна служба след 3 г. Яков е назначен и за епархийски съветник на Пловдивската митрополия, а след това и за архиерейски наместник на Пазарджишката духовна околия.

Оттам неговият път в църковната йерархия е широко отворен, точно както вратите на Баткунската света обител, които Яков държи през всичките години от деня на стъпването си там гостоприемно отворени.

Пак по предложение на пловдивския владика на 14 декември 2016 г. Светият синод в пълен състав и единодушно решава архимандрит Яков да бъде наречен за Константийски епископ. След хиротонията си става втори викарий на Пловдивската митрополия.

Няколко дни по-късно в пазарджишкия храм “Успение Богородично” е ръкоположен в епископски сан. Хиротонията е извършена от митрополит Николай Пловдивски в съслужение с още шестима владици и петима епископи.

Когато тази година Доростолската епархия овдовя след кончината на митрополит Амвросий и сред достоизбираемите епископи се нареди името на Яков, мнозина предрекоха, че той ще бъде най-достойният сред избраните.

И не напразно, след като бе посочен с огромно мнозинство от Светия синод, патриарх Неофит каза за него, че е “добър духовник и църковностроител, който с много усърдие и ревност е изпълнявал възложените му послушания и служения, и е отдавал сили и талант за доброто на църквата”.

Много митрополити и епископи, както и специални пратеници от поместните православни църкви дойдоха в Силистра миналата седмица за посрещането на новия митрополит.

В неделния ден на 1 ноември владиката Яков отслужи и първата си архиерейска литургия, поемайки архипастирството над древнопросиялата Доростолска епархия. По тези земи е служил самият апостол Андрей Първозвани. На два километра от Силистра, но на руманска територия има запазен баптистерий, в който кръщенета е извършвал апостол Андрей. И аа това престола на Силистра е толкова ценен от православните.

Яков е третият владика, който застава начело след каноничното възстановяване на епархията през 2001 г. Преди това от 1871 г. Доростолска епархия е обединена с Червенската. Затова е смятана за една от най-младите в съвременната история на страната, но всъщност е сред най-древните в цялата българска история, защото е формирана около 390 г. Основана е върху пролятата кръв на 12 светци, понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр.

Част от мощите на един от тези първи християнски мъченици по българските земи - св. Дасий, се съхраняват в митрополитския храм на Силистра. Там са и мощите на св. Преподобна Димитра Киевска, както и тези на св. Емелиян Доростолски, на св. Кирил Аксиополски, понесъл мъченическа смърт през 304 г., и още

десетки свети мощи

заедно с частица

от Честния кръст

Господен

След покръстването на българите през 865 г. Дръстър е една от първите епархии на Българската православна църква. През 870 г. в града е регистрирана катедрата на епископ Николай, а на брега на Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика. Там е и резиденцията на дръстърския епископ Дамян, който през 927 г. е обявен за пръв български патриарх, канонично признат от останалите поместни православни църкви. След освобождението на България от византийска власт при Асеневци Дръстър е митрополитска катедра на Търновската патриаршия, а след османските нашествия в края на XIV в. Дръстърската митрополия преминава към Константинополската патриаршия. Нейните предстоятели след това получават екзархийски права над цялото Подунавие, Влахия и Молдова.