Йордан Йовков и Елин Пелин "се борят като с бикове" заради пиесата "Боряна"

Пелинко обвинява автора й, че е откраднал сюжета на неговата       повест "Гераците"

По времето на соцализма творческият сблъсък между Елин Пелин и Йордан Йовков, преминал в непримирима вражда, ловко се заобикаляше. А случилото се между тях е класическа омраза между класици в литературата. Но откъде да знаят те, че след години ще влязат в читанките и трябва да са за пример на младите поколения.

И двамата са родени на село и пишат за селото. Шопът Елин Пелин е по-голям с три години, но надживява добруджанеца Йовков с 14. Като характери и начин на живот, двамата са коренно различни. Йовков минава за мълчаливец, дори темерут. Дълбоко затворен в себе си, той не участвал в писателски сбирки и компании.

Елин Пелин е бохема и веселяк

Той е част от "българановци", както наричат себе си хората от сп. "Българан", в която влизат художникът Александър Божинов, писателите Александър Балабанов, Димо Кьорчев, Петко Росен и др. Артистичният кръг се събира в гостилница "Средна гора" на ул. "Раковска", където за тях винаги има запасена маса.

Йовков участва в трите войни, Елин Пелин дори не е ходил войник. Но през октомври 1944 г., партизанинът и неуспял поет Станислав Вихров прави опит да го убие, обаче се припознава и вместо него разстрелва с автомата си сатирика и бивш редактор на в. "Българан" Борис Руменов.
Йовков неведнъж казва, че се прекланя само пред двама български писатели - Иван Вазов и Елин Пелин. Пелинко никога не споделя нищо за творчеството на Йовков.

През есента на 1932 г. между двамата възниква жесток творчески спор. Елин Пелин обвинява Йордан Йовков, че в драмата си "Боряна" е изплагиатствал неговата повест "Гераците". Битката се води на страниците на вестниците и в разговори с техни приятели. Атаката естествено започва буйният Елин Пелин, който се чувствал ограбен, но и кроткият Йовков не му остава длъжен.

Пет години след този спор

Йордан Йовков умира

само на 57 години

от скоротечен рак

в Католическата болница в Пловдив. Още тогава се заговаря, че коварната болест застига писателя вследствие на силния стрес и психическото напрежение, преживени от него след обвиненията на колегата му Елин Пелин. В книгата си "Страсти и скандали в царска България" Петър Величков пише, че допитвания до онколози потвърждавали тази причина за болестта.

През 1931 г. излиза драмата на Йовков "Боряна". Още на следващата 1932 г. тя е се играе в Народния театър и се радва на голям зрителски интерес.

20 години по-рано Елин Пелин отпечатва своята повест "Гераците", смятана за една от най-значителните творби в българската литература. Явно подочул нещо около "Боряна", Елин Пелин отива да я види още на генералната репетиция. Гледа я в компанията на Цвета Василева, съпруга на литературния критик Владимир Василев, по това време директор на Народния театър.

По-късно тя ще разкаже на проф. Спиридон Казанджиев, близък приятел на Йовков, за реакцията на Елин Пелин: "Цвете, видиш ли го тоа - он е цел откраднат от моите "Гераци".

Големи вълнения изпитва и Йордан Йовков, но на премиерата на "Боряна". Всъщност това било характерно за писателя - изживявал болезнено не само пиесите си, но излизането на всяка своя книга.
Не само зрителите, но и критиката приема радушно постановката на "Боряна". Първият залп срещу Йордан Йовков изстрелва в. "Литературен глас". Автор на острата критична статия е главният редактор на вестника Димитър Борисов Митов, подписващ се Д.Б.Митов и наричан от колегите си Дъбът Митов. Той е приятел на Елин Пелин и проф. Александър Балабанов.

В статията си Д.Б.Митов повтаря думите на Елин Пелин - в драмата си Йовков заимствал фабулата от повестта "Гераците". Йовков посреща много болезнено атаката. Изпада в депресия, не помагат и утешителните думи на приятеля му проф. Йордан Казанджиев, че в България всяко чудо е за три дни и че винаги ще се намерят хора, готови да съсипят творческата радост на един автор.

Когато се посъвзема Йордан

Йовков отговаря на обвиненията

на Д.Б.Митов във в "Зора"

от 30 септември 1932 г. "Никога не съм изпитвал липса на сюжети - пише авторът на "Боряна". - Колкото ги имам, би трябвало да живея още един живот, за да ги обработя. От тях бил отстъпил на драго сърце и на ония, които от двайсет години напразно ги търсят..."

Под "ония" Йовков има предвид и Елин Пелин, който през 20-те и 30-те г. пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки. Освен това преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки.

"В произведенията си имам цяла галерия от най-различни типове - поше още Йовков - от които мога да взема колкото си искам и да напиша пиеса. Не искам да се хваля с голямото изобилие, но и нямам причина да се оплаквам от немотията, в която е затънал Елин Пелин."

Според Йовков

приликите между "Боряна" и "Гераците"

били толкова общи,

че лесно можели да се намерят не само в други литературни творби, но и в хрониките на вестниците. От подобни прилики обаче драма не ставало, нито пък неговата драма се състояла само от тях.

Сякаш за да се застрахова, "Зора" помества кратка бележка към статията на Йовков, в която бележка се казва и следното: "Трябва да се съжалява, че между двамата талантливи наши писатели се заведе спор, който внася разочарование в българското общество."

Само ден по-късно - на 1 октомври 1932 г., пак в "Литературен глас" Елин Пелин продължава атаката на Д.Б.Митов срещу Йовков, понеже бил "най-засегнат от скандала":

"Не за сюжет е думата, не за съвпадение на събитията, а за изцяло драматизирано чуждо художествено произведение", пише Елин Пелин. И нанася нов удар на Йовков с твърдението, че той не можел да драматизира добре.

Кои са приликите в двете творби, които Елин Пелин изброява?
В "Гераците" Йордан Геракът крие парите от тримата си синове. Същото прави и скъперникът Златил в "Боряна", чиито синове са също трима.
В "Боряна най-старият син Рали обира баща си. Досущ като в "Гераците", където пак най-старият син Божан открадва парите на своя баща.

И в двете произведения средните синове са добри и търпеливо чакат бащите им да си отидат от този свят и тогава да си получат своето от наследството.

Много си приличат и най-малките синове. Освен че и двамата носят едно и също име - Павел, и двамата са хаймани и непрокопсаници.
Елка се казва боледуващата снаха в "Гераците", в "Боряна" пък е Елица и също е болнава.

В статията си Елин Пелин приканва читателите да кажат: "Тая еднаквост фатално съвпадение ли е или ако не, как може да се окачестви?"

За да се защити, Йордан Йовков разказва предисторията на "Боряна"

Сюжетът му бил подсказан от неговия приятел Петко Тишелов, учител в Харманли. Тишелов имал роднина голям скъперник и писателят моли да го заведе при него, за да натрупа повече впечатления, които ще му помогнат при изграждането образа на Златил.

И нещо друго прави Йовков. Моли приятеля си да задеде на учениците си следната тема за съченение: "Караници между бащи и синове". На опонентите си Йовкав заявява, че не само може да покаже съчиненията на децата, но и да ги заведе в селото и да ги запознае с прототипа на Златил.

Хрисимият Йовков въобще не остава длъжен на Елин Пелин и го "доубива" с неговите камъни по неговата глава. Той пише: "... Постъпката на г-н Елин Пелин има друго обяснение. "Боряна" има успех. Това е, което не може да ми се прости. Преди време същият г-н Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тези думи, тоя "гений" не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял..."

Йовков намеква, че бил готов да се яви в съда и ако има нужда може да разкаже повече. Елин Пелин не реагира на това предизвикателство.
Спорът като чу ли вървял към затихване, когато на 9 октомври 1932 г. във вестника на анархистите "Мисъл и воля" Георги Жечев с псевдоним Аристарх пише, че "двубоят между Йовков и Пелин прилича на борба с бикове".

Авторът ехидничи по отношение и на двамата, но повече с Елин Пелин. Той завиждал и пречел на Йовков "да стане драмописец". Имало наивност в изброените от Елин Пелин прилики между двете произведения, в саможертвената защита на Йовков. "Историята обаче е толкова весела, че на анархистите им се искало да извикат: "Да се повтори! Браво! Бис!"

Аристарх отправя и по-солена закачка към двамата писатели.

Той припомня, че се строят модерни затвори в Ловеч, Бургас, Видин, Търново, Хасково. И подигравателно предупреждава: "Пазете се, г-н Йовков! Внимавайте, г-н Елин Пелин! Най-после тия модерни затвори не се строят само за противодържавни елементи..."

В. "Литературен глас", който пали огъня на конфликта, се опитва и да го загаси. Той пуска кратък редакционен текст с примирителен тон в който между другото казва, че "възраженията на г-н Йовков са удивително неспокойни и не зачекват отговора на зададените от Елин Пелин въпроси".

Йордан Йовков си замълчава и спорът е лека полека приключва. Но веднъж в един вестник той вижда снимка на цар Борис Трети и Елин Пелин след успешен лов. "Не ги е грях! Не ги е срам!", възкликва Йовков