Ивайло Нинов на 60: Рисувам за мислещи, не за мразещи хора

Карикатурата е отговорност, защото е оръжие, казва художникът

Ивайло Нинов е роден на 14 ноември 1960 г. в София. През 1990 г. завършва Националната художествена академия в София със специалност “Графика”. Публикува карикатури от 1978 г. във вестниците “Стършел”, “Поглед”, “Антени”, “Вечерни новини”. Прави самостоятелни изложби в България и чужбина.

Известен е и с шаржовете си на актьори и спортисти. Автор е на легендарната рубрика “Малкият Иванчо” във в. “24 часа”, която поддържа от самото основаване на вестника през 1991 г. до ден днешен. Негови са всички шаржове на артисти на Стената на славата пред Театър 199.

“Едва не ме изгониха от Художествената академия заради слаб успех - припомня си Нинов. - Още първата година не можах да издържа дори и поправителните изпити по рисуване и живопис. Добре че над мен се смили проф. Галилей Симеонов (това е същият 90-годишен художник, чието име нашумя с факта, че живее старините си в каруца в монтанското село Гаврил Геново- б. р.) и ме взе да уча графика. Накрая завърших с отличие, рецензент ми беше корифеят проф. Иван Гадзов.”

Независимо че е рисувал всички политици, били на сцената 4 десетилетия, Ивайло Нинов не си е правил автопортрет. Известният карикатурист, наричан още “бащата на Малкия Иванчо” днес отбелязва рождения си ден. “Нямам любими персонажи. Това са предимно високопоставени политици, “пяната” на гребена на всекидневната вълна. Те “подават топката” в новините, а аз я поемам. Така се ражда рисунката. Не умея да рисувам смешно. В моите работи е задължително да има авторско мнение”, обяснява човекът, който е до нас от първия брой на “24 часа” и 365 дни в годината със своя умен, хитър, прозорлив, наблюдателен, ироничен, насмешлив Иванчо.

Всеки, който познава неговото творчество, е видял, че Ивайло владее пестеливата рисунка. Не “бъбри” излишно, с няколко шриха прави шаржовете си. “Това не е самоцел, отвътре ми идва, пак е лаконичен той. Факт - само три линии са му нужни, за да се появи на хартията образа на Бойко Борисов. Карикатуристите не обичат промените - тъкмо изучат една физиономия, и героят вече не е на власт.

“Мъча се да рисувам за една мислеща, а не за мразеща публика. Всекидневието ни е пълно с хумор, със забавни ситуации - само трябва да имаме очи да ги видим. И в този смисъл карикатурата - това деликатно творение, е голяма отговорност, защото е оръжие, с което се правят внушения. Те достигат до много хора - затова трябва да се внимава какво се опитваме да кажем чрез карикатурата.

Вестникарската карикатура - това е моята специалност. За да я правиш, трябва да имаш жизнен опит и култура. Трябва и да можеш да рисуваш, но с идеи. Изобщо - иска се някакъв ценз, ноу-хау. Но малко хора имат сили да се занимават с това. Просто ние сме последните мохикани и след нас никой не идва”, споделя Нинов.

“Аз сякаш съм денонощно включен в контакта -

следя сайтове, телевизии, радио, вестници, за да съм в час с актуалните събития. То е като свиренето на цигулка - малко да се отпуснеш и губиш форма. Но сам не бих могъл да насмогна. Затова съм благодарен на хората, които ми подсказват идеи за злободневните теми от деня - добавя той.

Ивайло Нинов има ново поле за изява в онлайн варианта на вестника. Той прави карикатури, в които неговите герои са цветни и оживяват. Те може да се видят на адреса на онлайн изданието ни и на това на в. “168 часа”. Към тях има голям интерес - гледат ги над 100 хиляди читатели.

Б. р. - Показаните карикатури са рисувани през последната година.