На 18 ноември се навършиха 100 години от рождението на създателя на първата специализирана очна болница у нас
Днес и двамата синове на професора продължават делото му в медицината - първородният му син д-р Иван Константинов е именит очен лекар, а проф. Добрин Константинов е сред водещите специалисти по детска онкохематология
100 години от рождението на големия български очен лекар и създател на първата специализирана болница по очни болести, която съществува и до днес, проф. Никола Константинов, се навършиха на 18 ноември 2020 г.
Професорът има значителен принос в развитието на родната медицина и е сред най-вдъхновяващите личности на съвременна България.
Веднага след завършването си е мобилизиран и участва като лекар на фронта през Втората световна война, а след нея е разпределен в с. Поляне, днес Антоново. В началото на 50-те години заедно със семейството си се мести в София и започва работа в тогавашната Работническа болница, в която, след преобразуването ѝ в Институт за усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ), печели конкурс за асистент по очни болести. Академичната му кариера продължава отново във Варна, където се завръща през 1967 година и става последователно доцент и професор.
Проф. Константинов основава Катедрата по очни болести към Висшия медицински институт във Варна и първата в България Специализирана болница по очни болести. От 1979 г. е ръководител на Катедрата по очни болести в новоучредения Институт за лечение на чужди граждани към Медицинска академия в София. На тази позиция той популяризира българската офталмологична школа извън пределите на страната и допринася за поддържането на висок международен имидж на българската медицина.
Микрохирургията е предпочитаната от професора област на активна дейност. Негови оригинални и внедрени методи в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането и лечението с лазер допринасят за изключителния подем на българската офталмология през годините. Проф. Константинов има значителни успехи и в областта на лечението на детската глаукома, на очните съдови заболявания и много други.
В личен план проф. Константинов е колоритна фигура, заобиколена от интелектуалци и други знатни личности от своето време. Един от съвременниците на проф. Константинов, философът проф. Исак Паси, го определя като човек, който „умее да прави тежкото - леко, сложното - просто и мъчното - лесно". В личното си посвещение към проф. Константинов в своята книга „Очите" Марко Семов написва: „На един велик лекар и човек".
По време на свое интервю с Кеворк Кеворкян за предаването „Всяка неделя“ през 1980 г., проф. Константинов отправя послание към младите лекари: „Колеги, бързайте с подготовката си, не бързайте с кариерата си!“ и добавя: „(...) държа младите колеги да не са саморасли, а да растат винаги под ръководството на добри специалисти. Туй е гаранция за една хубава школа и за едно бъдеще, което ще им гарантира те да надминат учителите си“.
Двамата синове на проф. Никола Константинов също поемат по пътя на медицината и продължават делото на своя баща. Първородният му син д-р Иван Константинов е именит очен лекар, а проф. Добрин Константинов е сред водещите специалисти по детска онкохематология. Ученици и последователи на големия професор са известни офталмолози, работещи днес, както у нас така и в чужбина.
Проф. Константинов, заедно със съпругата си Геновева Константинова, имат принос и за развитието на Съюза на слепите в България. „Професор Никола Константинов беше неотделимо свързан с проблемите на слепите хора в България. Беше наш посланик пред обществото и управлението на страната. Той допринасяше със своите разбирания и действия за достойнството на слепия човек, за доверието към неговите възможности, за неговото утвърждаване в обществото“, споделя председателя на „Съюза на слепите в България“, Спас Карафезов, през 2006 г.
Връзката на проф. Константинов с Варна остава силна. За големия дар, който дава на града и страната - първата специализирана очна болница в България, професорът е удостоен със званието Почетен гражданин на Варна. Той се завръща в Морската столица и посещава любимия си морски бряг всяко лято, до сетния си дъх през 2006 г.
Коментари (0)
Вашият коментар