Внучката на Николай Шмиргела рисува с пръсти

Юлия Банкова е художник-терапевт, от 21 до 23 ноември прави благотворителната изложба "Когато картините плачат" в ателието на прочутия скулптор

Една необикновена изложба на терпевта - художник Юлия Банкова ще може да се види в емблематичното ателие на “Н. Шмиргела” на 20, 21 и 22 ноември, 2020 г.  Тя се организира в полза на дейността на фондация „Светът на Мария“, която подпомага хора с интелектуални затруднения

Център-ателие „Н.Шмиргела“ се намира, София,  на ул. „Ген Паренсов“ №30.

Мястото и изложбата не са случайни. Юлия е внучка на големия наш скулптор Николай Шмиргела. Превърнала е ателието на дядо си в едно необикновено арттерапевтично пространство, в което работи с деца и възрастни, като съчетава различни методи, между които Гещалт терапия и Експресивната арт терапия. Рисува с пръсти, без да е професионален художник, може би по-скоро като особен израз на родовата памет и наследство.

Картините й са съпътствани от слова, които тя нарича „ключове към фините нива на човешката същност“. Автор е на книгите „Многоточия“ и „Откровения“.

В Ателието по време на събитието ще се разпродава благотворително и книгата „Когато картините плачат“, която съдържа текстове от малките видеа, които Юлия излъчва по време на карантината. Юлия ще представи 26 картини 90х90 см, както и по-малки формати.

С цел спазване на всички противоепидемични изисквания, изложбата ще може да бъде разгледана, а картините закупувани на място на следните дати:
20.11.2020г., петък: 16 ч - 20 ч
21.11.2020г., събота: 11 ч - 17 ч
22.11.2020г. неделя: 11 ч - 17 ч

С настоящата си благотворителна изложба Юлия подкрепя каузата на фондация „Светът на Мария“, така че хората с интелектуални затруднения да имат възможността да се чувстват пълноценни и полезни.

Заглавието на изложбата "Когато картините плачат" не е случайно... Юлия споделя, че по време на карантината, не спряла да подкрепя клиентите си, защото тогава, както и сега, е особено наложително да се говори. И тогава не спира да рисува.

Но… картините заплакват. „Това е странен, много тежък процес на създаване, в който през мен минаваше цялата болка и страх , която полето на обществото излъчваше, а платното го поемаше и пръстите ми го оформяха като абстрактен образ - казва Юлиа. - Образ на нашата тревога, неизказаност, незнание, несправяне и недоумение, както и силата и вътрешния ни потенциал, който е и единственият ресурс, с който, ако се свържем, ще минем през всяко изпитание.

Преминаваме през много сложен житейски етап и често губим връзка с реалността и собствените си устои. Но когато подаваме ръка някому, неусетно се свързваме с най-ценното – човечността. В подкрепата оставаме заземени, което ни помага да подредим приоритетите си дори в ситуация като днешната, а това означава. че осъзнато бихме могли да се свържем с потенциала на живота ни, а не с другата му крайност-отрицанието и страха.

Хората с интелектуални затруднения не искат много: само възможност да бъдат в живота, с което ни дават големия урок, да оценяваме всеки един момент „тук и сега“. 

В предговора на към книгата "Когато картините плачат"  Юлия споделя: „Ковид, освен всичко останало,  се превърна в „символ“ на кризата на много и различни нива.

В практиката си на терапевт се докоснах до страховете и паниката, до гнева и невъзможността да се упражнява контрол върху ситуацията. Наблюдавах ескалиращото напрежение в семейната система, пропукването на партньорските отношения, драстичното нарушаване на връзката между родители и деца. Всъщност, ако ние не сме във връзка със себе си, трудно можем да осмислим как да преминем през каквато и да било криза, различна от вирус. Ако атмосферата в дома не предполага диалог, равнопоставеност, топлина и уют, тогава къде бихме могли да се чувстваме защитени до степен да имаме трезва преценка за токсичността, нахлуваща отвън?"