В мини приют за бездомни кучета е превърнала вилата си Трудовец голямата Нешка Робева, пишат от "Училище с любов" - страница за всички, които са открили, че любовта между човека и животните тупти на друга, по-висша честота.
Нешка Робева споделя историята за кученцата в профила си във фейсбук още през октомври месец. Четириногите любимци вече са по-големи.
Eто какво пише хореографката:
"Бебоците на Маша растяха с дни. Не – с часове… и започнаха да вдигат такава врява под прозореца ми, че набързо приспособихме в дъното на двора, в помощната пристройка, нов дом за тях. С малко дворче и много здравец. В началото…
Докато малките бяха само на кърма, Маша поддържаше невероятна хигиена. Гледах да не й досаждам, но от време на време наблюдавах, как ги почиства и как старателно почиства мястото, където живеят… Само, когато веднъж със същия език, поиска да изрази любовта си към мен, като ме близне - отказах… И Маша разбра, и никога повече не повтори жеста…
Малко по-късно, когато Маша вече не смогваше с чистенето, аз и Жако, всяка сутрин грабвахме метли, кофи и всякакви други приспособления за чистене и съвсем безвъзмездно и с огромен ентусиазъм, влизахме в ролята на хигиенистки. Разбира се под контрола на Маша, която веднага прибираше малките, за да не ни се пречкат из краката…
Винаги съм имала у дома животинки… Израснах с тях, дъщеря ми, сега внучката - също... Когато живеехме в къща - на двора съжителстваха кучето и котето, понякога имаше пилета или патета… Дъщеря ми растеше с Линда - сребрист пудел, хамстери, канарчета и папагалчета, които плюеха семки навсякъде… След това с Роби-1 и Роби-2. Страхотни вълчаци и пазачи. Спомням си, че през зимата, в снега, извеждах Роби /Източноевропейска овчарка/ по тъмно, докато все още нямаше хора… Отварях вратата на блока и веднага лягах, стискайки здраво синджира с ръце, защото по никакъв начин не можех да го удържа. Роби ме влачеше, а аз забила пети, като спирачки, се опитвах да го обезсиля… Сега Рада расте с Рико – бутико, Сладко бяло пухче - кученце от особена порода, която така и не мога да запомня – веган и лигльо, папагал, който лае и костенурка... Имаше и жаба, която се скри някъде из апартамента, и рибки и… Разказвам всичко това, защото си мислех, че имам опит с животинкитекучетата. Но да гледаш едно куче и особено в апартамент, е съвсем различно от това да отглеждаш и наблюдаваш живота на 8… Жако непрекъснато се консултираше с приятел от Франция – ветеринар, по-късно аз с колегата му Павел от Трудовец…
Разбира се, че изпадахме в безумно смешни ситуации, като например, когато Жако, в аптеката, с „прекрасния“ си български, обяснява, че търси медикамент за омекотяване гръдта на кърмачка, а младата фармацевтка учудено я пита: „За Вас ли?“ /Жако е на 75г./ И съвсем се шашва, когато чува; „Не, за кучето“… След това с френски крем за рани лекувахме последиците от лакомниците, които освен, че сучеха – хапеха и деряха майка си до кръв… Маша разви мастит и ние – двете баби, слагахме мокри кърпи в хладилника - за компреси, мажехме я и я пазехме да не олиже лекарството си… Веднъж. племенникът ми, търсейки лед, след като видя кърпата, ме заключи: „Робева, съвсем си изперкала, сложила си хавлията в замразителя?!“ Е, мисля, че в случая имаше донякъде право…
Съвсем скоро братчетата на Гаврош – поодрасналите на Маша, след като опоскаха здравеца, започнаха да прескачат ниската оградка и това ни принуди да им заградим по-голям двор, за да имат пространство да играят, с което се вкарахме в още по-големи приключения…"
Коментари (0)
Вашият коментар