Мартин Иванов стана 18-кратен победител в умната игра на БНТ “Последният печели”

Един ден, съвсем наскоро, както си върви по пътя, млад мъж спира големия актьор Стефан Мавродиев. “Господин Мавродиев, толкова ви харесвам! Да знаете, че много ми помогнахте в предаването “Последният печели”, обръща се непознатият към него.

“Ама как съм ти помогнал?”, учудва се актьорът.

“С отговора на въпроса в кой град сте роден”, отговаря му мъжът. “Е, а къде съм роден?”, пита Мавродиев.

“Във Варна!”, бързо и с усмивка отговаря непознатият.

Той се казва Мартин Иванов и всъщност вече е достатъчно разпознаваем за всеки зрител, загледал се дори и за малко в умната игра на БНТ “Последният печели”. Тя върви всеки делничен ден от 19 ч и участниците в нея отговарят на въпросите на водещия Орлин Горанов от най-различни области в три кръга. А Мартин Иванов показа, че наистина знае много и стана рекордният 18-кратен победител в предаването.

Още в края на лятото, когато от БНТ обявяват, че есенната им програма ще включва играта “Последният печели”, той влиза в сайта на телевизията и попълва анкетата за участие, без да има каквато и да е представа какво ще представлява шоуто.

Но това не го притеснява - Мартин вече има натрупан опит като участник в подобни предавания, а към обществената телевизия таи особен сантимент. Все пак именно там е най-първата му изява -

през 1999 г. участва в

шоуто “Нота Бене” с

водещ Христо Гърбов

Искрата към познавателните състезания у него пали друго предаване на БНТ - любимото на няколко поколения “Минута е много”. Мартин не пропуска нито едно негово издание, като още си спомня старата графика на човечето от играта, което е от около 1982 г. Така че е гледал предаването от 5-годишен! Сбъдва мечтата си да влезе в него - първо през 1995 г. като част от публиката. Тогава Мартин успява да отговори на въпрос, на който не дава отговор нито един състезател, и печели награда. Разбира се - книга, каквато бе традицията на “Минута е много”. Докато е там, Мартин успява да се срещне със своите идоли от детството си - онези участници в предаването, които неколкократно показват знания и стават шампиони. А малко по-късно сам става един от тях с трикратната си победа в играта.

Интересите му са разнообразни и ги проявява от съвсем ранна възраст.

На 6 г. знае всички

столици и имената на

българските ханове,

а година по-рано вече може да чете - научава се, за да проверява в програмата във вестника дали БНТ ще дава любимата му рубрика “Студио Х”. В нея телевизията излъчва най-добрите криминални и приключенски филми от света, както и свои продукции. Тя върви всяка събота от 23 часа по първа програма. И ето така - като следи внимателно всеки филм в рубриката, а и в телевизионния театър, от малък показва широкия си поглед към света. Е, навярно е изпитвал и доза страх при гледката на сцените с убийства в някои от лентите. “Може би това ми е помогнало да имам по-бързо развитие, да знам, че има и лошо, не само добро. Моите родители са били достатъчно добри с мен, за да ми позволят да се развия така. Имал съм късмета да попадна точно на тях”, казва той.

Неговият баща се занимава с реставрация на стари сгради, бил е дългогодишен служител в Института за паметници на културата. “Може да се каже, че отчасти любовта към историята я дължа на него.” Майка му е дългогодишен медицински кадър - 48 г. работи в сферата на здравеопазването. За разлика от нея биологията и химията за Мартин си остават едни от малкото науки, които той така и не разбира докрай. “Тя е човекът, който ме насърчаваше да чета от малък, учила ме е на буквите, докато сме чели детски книжки.”

Мартин е роден и живее в София. Завършва 29-о СОУ, което е едно от първите учебни заведения в столицата с чуждоезиково обучение. “Бях в английска паралелка и учението ми помогна за езиците.”

От 10-и клас мечтае

да се занимава

със спортна

журналистика,

но бунтарският му нрав в гимназията му изиграва лоша шега - оценките му в балообразуващите предмети не са достатъчно високи, за да го приемат във Факултета по журналистика на Софийския университет. Но се насочва в друга любима сфера, като се дипломира в специалността “История”.

Той сам си казва, че липсата на диплома по журналистика не може да го спре да пише, стига да го прави достатъчно грамотно и добре. Доста време му отнема, но все пак успява да сбъдне гимназиалната си мечта и става репортер във вестник “Меридиан мач”. “Имам няколко хобита и те се превърнаха в работа за мен. Едно от тях беше спортната журналистика - пописвах си материали за удоволствие. Още си пазя някои репортажи от мачове, които съм правил в 9-и или 10-и клас. Правил съм ги за собствено удоволствие, а след време се оказа, че мога да се занимавам с това.” След спортния вестник започва работа в онлайн телевизия, където се изявява и като водещ, но не задълго. “Няма пари”, е репликата от шефовете, която го отказва да се върне на следващия ден там.

Отвъд журналистиката основната професия на Иванов е куизър - тоест състезател в организирани познавателни игри, в които той участва и индивидуално, и като част от отбор. “У нас няма как да се прехранваш с това - ти не си англичанин, за да станеш консултант към някое от предаванията на Би Би Си и да печелиш 250 000 паунда годишно. Може да се каже, че съм куизър, защото се състезавам в предавания, където изкарвам заплата с моето участие.”

Между другото, на един от куизовете през 2010 г., Мартин се състезава и срещу спортния отдел на в. “24 часа”. Участниците тогава трябва да отговарят на футболни въпроси, а водещ е Ники Кънчев. “Трябваше да отговорим на 30 въпроса, разделени по 10 на всеки кръг. Имаше хубава приятелска атмосфера.” Самостоятелно Мартин побеждава колегите от вестника, но за финалната битка с тях решава да не се явява с отбора си. “Бяхме се разочаровали - играехме двама човека - аз и Теодор Борисов, вместо трима, а те бяха четирима. Имахме добри разговори с тях. Тогава “24 часа” спечели надпреварата”, спомня си Мартин.

През 2011 г. с отбора си по куиз Мартин побеждава най-добрия пловдивски тим и така стават национален шампион. “Но последните няколко години вече играя откъслечно”, казва Иванов.

Същата година той участва и в интелигентната игра “Стани богат”, чийто водещ бе Ники Кънчев, с когото го свързва дългогодишно приятелство. В предаването

Мартин стига

до въпрос за

10 000 лева

Той е от една от малкото области, които са му слаби места - химията. Макар да има един останал жокер, който да може да ползва - обади се на приятел, Иванов решава сам да пробва знанията си. Но дава грешен отговор и си тръгва от предаването с втората сигурна сума от 3000 лева.

Тази грешка не повтаря в “Последният печели”. И така отбеляза няколко рекорда в предаването на БНТ - освен че стана 18-кратен победител, даде отговори на всички въпроси във втори кръг (нещо, което нито един друг участник не е правил досега), а в третия кръг, където за 1 минута трябва да отгатне 10 въпроса от какви ли не сфери, често изпреварваше часовника с всичките 10 верни отговора.

В предаването се изправи срещу знакови участници от “Минута е много” и ги победи. Не успя обаче да излезе само срещу своя идол - Пламен Младенов.

Който е гледал “Последният печели” с Иванов, няма как да не е забелязал уважението, което той показа и към водещия Орлин Горанов, и към останалите участници, които, разбираемо, са доста респектирани от неговото представяне. Често след като отпаднат от играта, конкурентите му казват пред камерата колко са впечатлени от знанията на Мартин, а някои открито обясняват как много биха искали да са приятели с него. Напоследък и

непознати все

по-често му пишат

във фейсбук,

за да го поздравят

“Голямо удоволствие е да ви гледам и се радвам на знанията, които показвате!”, “С удоволствие всяка делнична вечер научавам по нещо от теб чрез чудесното тв предаване! Успех и продължавай така!”, “Участието ти в “Последният печели” ме провокира да потърся в уикипедия български филми от миналия век и останах доволно удовлетворена, затова ти благодаря! Весели празници!”, са сред коментарите на стената му във фейсбук от тази седмица.

“Най-голямата награда от предаването ми е това. В живота си не съм толкова общителен, а покрай “Последният печели” намерих много контакти. Забогатях с приятели. Това е пълно олицетворение на много хубава руска поговорка - Нямай 100 рубли, но имай 100 приятели”, разказва Мартин.

Как един човек може да знае толкова много? Иванов е разговарял за способностите на паметта с много психолози, които са правили проучвания по темата. Но така и

не намира обяснение

какъв тип точно е

неговата памет

“Има много видове - фотографска, когнитивна, асоциативна... При мен явно е съвкупност от няколко вида памет в едно, което ми помага да запомням страшно много неща.” Така например някаква абсолютно незначителна история може да се е случила отпреди 35 години, но той все пак я помни и щом трябва, веднага може да направи асоциация с нея. “Тази памет винаги е страшно полезна за един куизър.”

Сред любимите теми, от които се интересува, освен футбола са музиката, историята, киното. За последните две с любопитство чете страниците на “24 часа”, написани от Пенчо Ковачев. “Това е човек, от когото аз съм добивал знания. Част от победите ми се дължат на негови материали, както и на друг ваш автор - Димитър Стайков. Обичам да чета “24 часа” и особено културните страници, винаги научавам нещо от тях. Вестникът ви е информативен, а много други станаха неинформативни особено за това, което мен ме интересува. “24 часа” поддържа интереса към миналото, което на мен ми е много близко. Да обичам миналото, наследих от двамата ми дядовци - да хващам пожълтелите книги, пожълтелите вестници и да знам повече. А знанието е сила.”

Участва в европейския

шампионат по куиз

Куизовете са състезания, които се организират във вериги заведения на няколко различни места в София. Движението на общообразователните куизове тръгва от Пловдив и стига до столицата преди 7-8 години.

“Имаме и българско куиз общество с председател Димитър Георгиев от Варна. Той успя да докара хора от Световната куиз федерация и да имаме европейски шампионат в София в началото на ноември 2019 г. Заради него тук дойдоха най-добрите състезатели. Ние представяхме България и индивидуално, и отборно. Бяхме два национални отбора - А и В. Отбор А успяхме да завършим 12-и от общо 19 тима. Победихме отборите на Сърбия и Румъния, които са много по-опитни от нас”, разказва Мартин.

По време на шампионата той успява да си поговори с капитана на белгийския национален отбор, който е директор на училище в страната си. “Той ми разказа как във фламандската част на Белгия куизът е залегнал в образованието на децата още от 80-те години и така се опитват да развият добра обща култура.”