Карлос Кастанеда – загадка, обвита в мистерия, обвита в тортила

Днес се навършват 95 години от рождението на една от най-интересните и енигматични личности на века - американския антрополог, социолог и писател от перуански произход Карлос Кастанеда.

Да летиш, да виждаш огромни насекоми, да говориш с животни, та дори и да се превръщаш в такива. Ако това ви звучи фантастично, то за Карлос Кастанеда това са само част от приключенията, които твърди, че е преживял в пустинята на Аризона. И ако сте чели книгите му, знаете, че описаното, макар и граничещо с илюзорност, придобива странно приемлива реалност от човека, подложил себе си на екзотични халюциногени и магическо дълбаене в дебрите на съзнанието си. Затова и творчеството му, както и самата му личност, цял живот са подложени на диспути относно истинността им. А заедно в тази тортила от мистерия е обвит и загадъчният учител на Кастанеда - мексиканският шаман Дон Хуан Матус, пише binar.bg.

Свободата от личното минало

Карлос Кастанеда твърди, че е роден на 25 декември 1931 г. в Сао Пауло, Бразилия, че е заимствал фамилията "Кастанеда" и че е син на професор. През 1951 г. емигрира в САЩ. И това е единственото нещо, в което можем да бъдем сигурни. Според имиграционните му документи той всъщност е роден на 25 декември 1925 г. в Перу, "Кастанеда" е истинската му фамилия, а баща му е златар. Миналото на мистичния автор е неясно и забулено в мистерия. Това е така, защото по една или друга причина той никога не е искал да се обвърже с лична история, по-скоро се обвързва с принципа за свободата от нея.

Дон Хуан - "Една отделна реалност"

В основата на мита около Карлос Кастанеда стои една друга личност, с не по-малко въпросителни зад името. Известният индианец яки Дон Хуан Матус е основният герой в книгите на Кастанеда и е сочен от самия него за истинска личност, която среща през лятото на 1960 г. на една автобусна спирка близо до границата на САЩ и Мексико.

Тогава той е студент по антропология в Калифорнийския университет (доказан факт) и предполагаемата среща с мексиканския шаман ще му помогне да напише своята дисертация в областта на културната антропология. Тази творба, предназначена първоначално за академичната публика, е първата книга от цикъла за Дон Хуан - "Учението на дон Хуан: Пътят на знанието на един яки".

Книгата е издадена през 1968 г. от Калифорнийския университет с намерението да бъде принос към антропологично проучване върху културните практики, свързани с употребата на психоактивни растения като пейот. Издаването на тази творба обаче докосва нерв в разкрепостеното и експериментиращо тогава общество, търсещо духовно себепознание чрез различни халюциногени и духовни учения.

Книгата се превръща в бестселър, авторът - в култ, а Дон Хуан - в духовен гуру, в една цяла отделна реалност, до която всички искат да се докоснат чрез историите на Кастанеда. И Кастанеда им позволява, защото след първата книга за мистичния шаман следва и втора - "Една отделна реалност", и трета... И така - цели девет книги, посветени на шаманизма и учението на Дон Хуан, което авторът антрополог твърди, че е преминал от 1960-а, когато е първата им среща, до 1973 г., когато е предполагаемата смърт на Дон Хуан.

Мистерията Карлос Кастанеда

За какво може да се съмняваме около Карлос Кастанеда? Буквално за абсолютно всичко: от неговото име и акт за раждане до неговата смърт. Той е бил един "весел и изкусен лъжец", както го нарича Ню Йорк Таймс. И това потвърждава, и донякъде доказва, жената, наричала себе си съпруга на Карлос Кастанеда - Маргарет Ръниан Кастанеда.

Пътищата на тази необикновена двойка се кръстосват през 1955 г., когато в дома на Маргарет - чаровна брюнетка, последователка на метафизичния учител Невил Годард - пристига дъщерята на нейната шивачка, която трябва да ѝ достави две коктейлни рокли. Заедно с момичето обаче е тъмен, мистериозен непознат, представен на Маргарет като "Карлос от Южна Америка". При следващата им среща тя подава на Карлос книга на Годард ("The Search"), на чиято първа страница е написала телефонния си номер. През 1960 г. те стават съпруг и съпруга, Кастанеда се записва като баща на нейния син, а през 1973 г. разделят официално своите пътища, въпреки че няма документ, който да потвърди развода.

Годините на Маргарет, прекарани с Кастанеда, са точно тези, които авторът предполагаемо прекарва и със своя учител, изучавайки практиките на шаманизма. И когато Кастанеда започва да изчезва през уикендите, той твърди, че посещава именно Дон Хуан. И тъй като връзката между Маргарет и Кастанеда започва с лъжи за неговото минало, въпреки влечението ѝ към метафизичното, на нея ѝ е трудно да повярва на каквото и да било, идващо от устата на съпруга ѝ.

В биографията, която тя пише за него, дори опровергава много от митовете, свързани с него. Така например тя твърди, че разговорите му с Дон Хуан Матус са всъщност разговори със самия себе си, а диалогичната структура на книгите е вдъхновена от Сократовите диалози на Платон, където учителят Сократ е главен герой. Именно Маргарет е подсказала тази структура на Кастанеда (или поне тя твърди така).

Още нещо, което Маргарет предполага относно мистериозния Дон Хуан Матус е, че името му всъщност идва от виното Матеус (Mateus wine), на което двамата съпрузи често се наслаждавали. Кастанеда шеговито се обръщал към него като към "неговия най-ценен учител".

Да изчезнеш в дим

След развода им през 1973 г. Карлос Кастанеда е на върха на своята слава и точно тогава изчезва от полезрението на своите последователи, започвайки един изолиран живот. Същата година списание "Time" ще го нарече "загадка, обвита в мистерия, обвита в тортила". Тогава той прекъсва и всякаква връзка с Маргарет и нейния син. Тя дори не разбира за неговата смърт от рак на черния дроб през 1998 г., а узнава за това заедно с целия свят цели два месеца след неговото кремиране. И неговият смъртен акт, като целия му живот, предоставя една алтернативна реалност, защото в документа се твърди, че... той никога не е бил женен.

Въпреки че Карлос Кастанеда до края на живота си настоява, че неговите преживявания са истина, едни прилежно водени бележки от учен и антрополог, слоевете напластени лъжи в живота му поставят за някои сигнални знаци. Знаци, че може би историите са ако не алегории или халюциногенни изживявания, то са една брилянтна фикция.

Само смъртта му - толкова мистериозна, колкото и животът му - продължава да кара последователите му да го величаят и да се прекланят пред мистичния му образ. Защото със смъртта си, която остава в тайна два месеца, той буквално е изчезнал, превърнал се е в дим, както може би би направил един истински магьосник.