Отцепени сме от света, но се шегуваме, че е репетиция за брекзит, казват българите на Острова
"Идеята ни е да пожелаем весели празници на сънародниците си и накратко да разкажем, че има едни хора, които не са се отказали да бъдат българи". С това послание и притеснението да не звучи "прекалено патриотично изперкала" приема поканата ни за разговор Теодора Матева от Саутхемптън, Англия.
Тя е сред ентусиастките, които преди 6 години създават в пристанищния град на Острова българско училище. Над 100 деца на наши емигранти учат сега езика, празниците и традициите на своите баби и дядовци в школото "Васил Левски". Около него късче България съхраняват и двойно повече възрастни, намиращи се извън родината.
"Да се разбере връзката ни, надеждата, че един ден ще се завърнем, дори с децата си. Работим заради това всички заедно- асоциация, учители, родители. Всичко е продукт на заедността", обяснява почти възрожденската мисия Теодора.
Родом е от Дряново, по професия медсестра, макар да не я практикува в Англия. В училището ръководи малката група по народни танци след редовните часове. Не е педагог, не са учителки и останалите й три приятелки - още една медицинска сестра, финансистка и правистка, захванали се с идеята за БГ училище в Саутхемптън.
"Събирахме се 3-4 приятелки, като си мислехме, че може да се редуваме и да се опитаме да "преподаваме" на децата си. Никое от тях не беше посещавало училище в България и щеше да е лесно да са на едно ниво. Не се получи. После щяхме да се редуваме да ги караме до Лондон. И това не стана. Тогава ни осени идеята да си го създадем сами. Поразпитахме, поразтърсихме се из законите- българските и тукашните, и се заехме като на шега", спомня си Теодора.
Тогава фейсбук не бил толкова популярен, не можели да разпространят идеята, а и не били много българите в града. Тръгнали от къща на къща да записват желаещи с молба, измислена от тях. Записали се 24 деца, завършили 18. През това време учредили асоциация, измислили име на училището. "Не мислихме много, то естествено си се появи - Васил Левски. Писахме до посолството, още помня как се радвахме на отговора. И тогава осъзнахме какво се случва и като че ли малко се поизплашихме. Почти нищо не ни беше ясно, но имахме огромно желание и хъс, а и връщане назад беше равносилно на предварителен провал-немислимо!", разказва тя.
И тъй като нито една от четирите нямала нищо общо с педагогика и преподаване, започнали да търсят учител. Така се срещнали и харесали с Габи, всички й казвали "Госпожа училище". "Беше най-слънчевият и харизматичен човек, когото бях виждала. Тя вече е в Америка и други деца и се радват. Все още поддържаме контакт. Голям човек, без нея нямаше да се получи", допълва Теодора.
Решили занятията в БГ училището да са в събота, защото в Англия повечето извънкласни клубове са в неделя. Децата били на различна възраст, разделили ги на три групи. "Най-големите учеха материала за трети клас, нищо, че бяха от 13 до 15-16-годишни. Знаеха два езика, но писането куцаше, за бг граматика беше пълна трагедия. И понеже си останахме с един учител, те учеха в петък, докато ние имахме репетиции с народните танци, тъкмо и тях бяхме сформирали. В събота започвахме сутрин с един клас, после детска група", връща се в началото Теодора. Втората година вече имали право да кандидатстват за финансова помощ от МОН. Намалили наполовина таксите. До ден-днешен не са ги пипали, макар по техни проучвания да са най-ниските от училищата в Англия. "Не го направихме, за да ни е бизнес. Всеки си има работа, а това си ни е кауза, сега вече май хоби", казват от Български образователен център – Саутхемптън.
И така, шеста година със 100 деца от 3 годишна възраст в детската група до 8-ми клас. Развиват и извънкласни форми - две групи за народни танци и група за бг бит, култура и традиции. Екипът на училището вече е от 12 души и още двама по заместване. Родителският съвет е дясната им ръка. Вярват, че когато работят заедно, всичко е преодолимо.
"Последното предизвикателство е пандемията. Ние дори спряхме преди тукашните училища да го обявят, и това ни даде възможност да преминем веднага на дистанционно обучение. Някакси бяхме настроени, никой не си и помисли да губи контакт с учениците. С най-малките бебоци беше трудно, но техните учители им измисляха клипчета, имаше и смешни ситуации. Колегите са млади, амбициозни и са на "ти" с технологиите. А и в Англия децата нямат проблем с недостиг на електронни устройства. Само трябваше да нагласят удобно часовете, защото има семейства с по две, с по три деца в училище. Тук забелязвам с удоволствие, че се решават и за трето дете. Средата явно наистина е определяща", казва Теодора Матева.
Успели да завършат учебната година. Родителите ги изненадали с клипчета на децата. Направили онлайн концерт. За първи юни пък сглобили и народен танц. "Показаха, че въпреки физическата раздяла, нещо ги събира. Беше много трогателно", обяснява Матева.
Въпреки усложнената ситуация с коронавируса преди празниците училищата в Англия не били затворени. Даже в Саутхемптън успели да посрещнат Дядо Коледа по класове. Един от татковците влязъл в ролята на Белобрадия старец. "До преди два дни БГ училището за мен беше пиене на кафе с българските татковци, докато децата учат история, география, литература. Обаче се наложи да стана Дядо Коледа и видях зад кулисите как се случват нещата - пламъка в очите на учителки, родителски комитет, училищно настоятелство", казва Дядо Коледа.
Нямало традиционния голям концерт заради противоепидемичните мерки, но и това не спряло екипа на "Васил Левски".
"Закупили сме всички пръскала, мазила, спрейове - всичко, което се налага за това лудо време, в което се налага да живеем, само и само да ходим на училище", казват от екипа.
Убедени са, че една пандемия няма да ги спре.
"Сега сме отцепени от света заради новия щам на вируса. Шегуваме се, че е репетиция за брекзит. Спрян е всякакъв вид транспорт, който можеше да отведе някои от желаещите да празнуват с баба и дядо в България. Няма да можем да отпразнуваме и тук, както други години всички заедно в някой клуб. Вече 9 месеца едно хоро не сме изиграли. Но децата пак ще имат весели празници, сигурна съм в това", завършва българката с възрожденски дух.
Коментари (0)
Вашият коментар