Ваксинираният епископ Тихон 27 г. работил като фелдшер в инфекциозно отделение

Духовникът е роден в Германия, приема монашество на 55 г. и е гонен от комунистите заради майка си и църковното образование

Eпископ Тихон стана първият духовник, който се ваксинира публично срещу коронавирус веднага след министъра на здравеопазването и това не е случайно. Той има медицинско образование и цели 27 г. от живота си работи като фелдшер в Германия. И то не къде да е, а в инфекциозното отделение на болницата в Щутгарт. Епископ Тихон е един от основните инициатори на доброволческите акции в болниците, където се лекуват заразените. Твърдо вярва, че Бог е помогнал на хората, които са създали ваксината.

През лятото той отново попадна във фокуса на общественото внимание, когато протестиращи скандираха “Оставка”, докато той осветяваше новооткрита метростанция.

Днес 75-годишният епископ Тихон е викарий на патриарх Неофит, но пътят му в йерархията на Българската православна църква е дълъг и труден.

Роден е на 26 май 1945 г. в Щутгарт със светски имена Христо Георгиев Иванов. Майка му Елисавета е германка, а баща му Георги е оперен певец. Тя работи в България по време на Втората световна война. Заминава за родината си, когато става ясно, че Червената армия влиза у нас. Няколко дни след това тръгва и бащата. По време на бомбардировките е била бременна с него.

Христо Иванов приема

кръщене в Руската

православна църква

в Германия

На следващата година след раждането му родителите на бъдещия епископ се прибират в България. На майката е забранено да се върне в родината си. Позволяват ѝ след 10 г., но после не я пускат да се прибере при семейството си у нас. Така Тихон останал без единия си родител още като дете.

През 1959 г. става възпитаник на Софийската духовна семинария в Черепиш, където се помещава тогава. Там се сприятелява и с бъдещия патриарх Неофит, с когото са връстници. Негов наставник и възпитател е бъдещият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон, на когото по-късно Тихон ще стане секретар. След завършването на семинарията Христо Иванов влиза в трудовите войски на армията. После завършва и Духовната академия. Като студент е един от основателите на църковния хор “Йоан Кукузел”, където днес диригент е братът на патриарха доц. Димитър Димитров. Създаването на хора през 60-те е следено изкъсо от Държавна сигурност, които още тогава алармират ЦК на БКП, че дейността на църквата и духовенството се засилва. От 1967 до 1975 г. младият духовник е иподякон в храм “Св. Александър Невски” и певец в храма “Света София”. В този период работи и като коректор и технически редактор на “Църковен вестник” и списание “Духовна култура”, както и в библиотеката на Светия синод.

По това време обаче бъдещият епископ се сблъсква с тоталитарния режим. Причината е, че майка му е германка. Води се на отчет в ДС не само заради нея, но и заради образованието си. Един ден агенти на политическата полиция го потърсили в църквата. Игуменът го заключил в подземието, за да го скрие. На следващия ден заминава за Севлиево при свой приятел. През 1977 г. го викат в милицията. Обяснили му, че вече може да пътува до Германия, за да види майка си. Дали му да подпише декларация, че няма да говори нищо за България, но той не го прави. Въпреки това му разрешили да се качи на самолета. Така Христо Иванов заживява в Германия. 3 г. учи в средно медицинско училище. Когато завършва, започва работа в инфекциозното отделение на Катеринин хоспитал в Щутгарт. От 1980 г. е секретар на учителя си от семинарията, вече Главиницки епископ, който после става Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон. Тогава още не е монах. Има съпруга и две деца. По-късно се развежда и приема монашески подстриг. Това се случва през ноември 2000 г., когато е на 55 г. Ръкоположен е за дякон от митрополит Симеон, а по-късно и за йеромонах от архиепископ Теофан от Руската православна църква в Берлин. На 6 юли 2003 г. е ръкоположен като Тивериополски епископ Тихон в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. Хиротонията му е извършена от покойния патриарх Максим. Още се спори дали е според устава, който изисквал 10 г. монашество преди ръкоположение за епископ.

През 2004 г. името му се замесва в скандал покрай раздаването на църковната титла “архонт”, станала широко известна с присъждането ѝ на Слави Бинев през 2006 г. от Старозагорския митрополит Галактион. Според духовници обаче епископ Тихон е проправил пътя към тази процедура в Рим. Вече я е дал на българския емигрант в САЩ и предприемач Джеймс Велков, както и на зам.-министъра на енергетиката в правителството на Симеон Сакскобургготски Илко Йоцев.

Заради здравословните проблеми на митрополит Симеон епископ Тихон управлява Западно- и Средноевропейската епархия от 2009 г., а на следващата става предстоятел на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. През 2013 г. епископ Тихон

отслужи молебен за

успеха на служебното

правителство

на Георги Близнашки Освободен е от поста през ноември 2015 г. от Светия синод. Мотивите не са публични, но неофициално се знае, че е заради предстоящия ремонт на храма. На негово място е назначен архимандрит Дионисий, познат днес като духовника-протестър, който беше всеки ден на площада заедно с “отровното трио”. Дионисий е предстоятел на патриаршеската катедрала само няколко месеца. Освободен е след скандала със зарята за Възкресение Христово. След това получи запрещение от служби и срещу него има църковно наказателно дело.

Малко преди да бъде освободен от поста в “Св. Александър Невски”, епископ Тихон беше един от двамата кандидати за русенски митрополит, след като Неофит стана патриарх. Светият синод обаче избра единодушно епископ Наум за владика.