Гойко Митич лекува Искра Радева с кисело мляко

Актрисата играе негова съпруга в “Оцеола”, сега се съвзема след коронавирус

“Щръклица ме хвана! Полудявам! М... му!”...

В абсолютно нехарактерен за нея стил възкликва една от най-красивите български актриси - Искра Радева, вирусно “заточена” в дома си, без любимия си театър.

Тя все още не успява да се похвали, че вече е “златна” (макар да е “циментова” - нейни отпечатъци има на Стената на славата пред Театър 199 - б. а.), защото не е получила отличието си от Министерството на културата - огърлие за заслуги към изкуството - ролите ѝ в киното, театъра, тв театъра, дублажа са неизброими - авторът поне се отказа на 150-ата. Попречи ѝ

световната

пандемия,

която не я подмина.

И то тежко

“Имах температура, 2-3 дни вдигах до 39,6 градуса, но си казвах - ще мине. Защо да е корона? Стоенето вкъщи пази пък и пия антибиотици. Не изгубих вкус, обоняние и апетит, но усещах умора. Тук е моментът да вмъкна - заклевам всеки, който вдигне температура и не може три дни да я смъкне, моментално трябва да отива на лекар, да не чака следващите дни, защото това чудо се развива много бързо. и затова заклевам всички, които имат подобни няколко дни с повишена температура. Това е сигурен симптом, че с организма нещо не е наред! Да не се самолекува. Да вземат веднага мерки! Не знам как ми дойде на главата, от къде и как го хванах. Нямаше никой заразен около мен. Внимавах. Тогава се обадих на наш близък лекар. И той ми се скара:

“Не отлагай

нито секунда повече!

Събирай си багажа и да си веднага пред входа на болницата! (Точно в този ден имахме уговорено интервю с Искра Радева по повод голямото отличие, а тя каза, че влиза в болница. Отложихме уж за кратко - б.а.) Така и направих. Постъпих в болницата. Първо попаднах в ковид отделението. С антибиотици ми свалиха температурата. Викам си - ще ме изпишат. Но оттам ме вкараха в интензивното. Сложиха ми веднага кислородна маска. Оказа се, че

бързо съм развила

двойна

бронхопневмония

Битката беше за глътка въздух. Слагаха ми системи от ранна сутрин до късно вечер. Дни наред... Отивах си. Ако не бяха лекарите... Те ме спасиха. Един месец от моя живот премина между живота и смъртта. Много тежко беше. Дължа на лекарите огромна благодарност. А пък д-р Любомир Спасов, който вече трети път ме спасява? На него не мога да му се отблагодаря.

Но вече съм в дома си. Последствията бавно отшумяват. Когато излязох от клиниката, краката ми бяха като гумени. Едва ходех. Казват, че

тази гадост удря и

мускулната маса

Отслабнах 6 кг Наваксвам ги, но не всичките - ще се опитам да опазя и фигурата си. Постлала съм си килимчето за аеробика пред телевизора и влизам във форма. Говорят, че вирусът удря и паметта. Не чувствам такива последствия. Винаги бързо и лесно съм си учила репликите.”

“Готвя, защото полудявам без работа, макар да съм казвала, че предпочитам да овършея цялата къща, отколкото да вляза в кухнята. Но сега с удоволствие готвя (има си тайна тетрадка с рецепти още от баба си - б.а.) Изчетох и купищата пиеси, натрупани от месеци. Харесала съм си още една за театъра. Винаги съм гледала да не правя компромиси с материала, защото това е изключително важно плюс добри актьори и додър режисьор, убедена е тя.

На Искра Радева ѝ предстои юбилейна годишнина. “Да не си продумала, ще го напишем, когато дойде времето!”, закле ме тя. Но това ни накара

да разгърнем

един стар албум

и да върнем времето

назад

Чак до 1971 г., за което не бихме се сетили, ако тя не ни подсказа една уникална снимка. Играе Че Чо Тер - съпругата на Оцеола, в едноименната българо-немско-кубинска филмова продукция по прочутия роман на Майн Рид. В ролята на вожда на семинолите е Гойко Митич - кумир на всяка жена. Двамата отивали в 4 ч в гримьорната и едва след 3 часа ги превръщали в бронзово-червенокожи индианци.

“Снимахме край Старо Оряхово в началото на февруари. Трябваше да се къпя в едно ледено езеро, но снимките се забавиха. На другия ден заминахме за Потсдам, където работата продължаваше в студио. Аз обаче съм направила остро белодробно възпаление. Болките бяха невероятни. Спряхме снимките. Искаха да ме вземат в болница, но аз отказах, защото майка ми беше с мен. Тя, горката, прекара две седмици до леглото ми. Пиех много силен антибиотик. Гойко, който живееше в съседен апартамент в хотела, ме трогна много, а майка ми се изуми наистина. Всяка сутрин той ми носеше кисело мляко за антибиотика. Беше изключително внимателен. Станахме много добри приятели. Преди време в тв предаването “Ах, тези муцуни” ми направиха изненада. Бяха му се обадили да го питат какво си е мислил за мен: “Още тогава си знаех, че Искра ще стане голяма актриса”, споделя той. Много хубави неща каза за мен и много ме трогна”.

Да стане актриса

била голямата мечта

на малката Искра

Майка ѝ пеела много хубаво с чудесен мецосопран. Била убедена, че дъщеря ѝ ще стане певица (Искра обича да пее и изпълнява хитове на най-добрите български композитори - б.р.), но щерката завършва ВИТИЗ. Баща ѝ дори спира да ѝ говори - виждал я като бъдещ лекар. След това обаче е горд, макар да успява да гледа само първата ѝ премиера...

Радева приема като голям шанс да попадне в последния клас на Апостол Карамитев, където е състудентка с току-що починалия след тежък инфаркт Филип Трифонов. Много тъгува за него и съжалява, че заради проклетата пандемия няма да можа да се прости със своя приятел (поклонението е днес - б.а.)

“За нас Карамитев беше кумир. Бяхме изгледали всичките му представления и продължавахме да ги гледаме. Бяха четири много щастливи години. Той се постара да ни научи на всичко, което знаеше за театъра, нещо повече - да ни предаде дори най-най-малките подробности. Тогава остави всички си други ангажименти, само и само да бъде повече с нас. Няма такъв преподавател!”, спомня си Искра.

Тази мечта за сцената ѝ дава още нещо, освен блясъка от светлините на прожекторите, букетите, аплодисментите.

В тъжни моменти

работата за нея е

спасение, в хубави -

катализатор и радост

Но каква е цената?

Дъщеря ѝ Елена от малка се досеща, че майка ѝ е различна, че много хора я познават, поздравяват, че всяка вечер се връща с цветя, по детски ревнува. (Лени носи името на прабаба си. Достолепната дама, известна столична красавица, предала страстта към изкуството на внучката си - актрисата Искра - б.р.) Но пък се научава да се възползва от ангажиментите ѝ. Така куп пакости минават между капките. Цялото ѝ детство е под знака на постановките “Кафе с автограф”, където Искра пее и играе. “Мама е заета”, “мама репетира”, “мама снима”. Заради тази свръхзаетост все баба или съседки я вземат от училище. Съзнава, че работата на майка ѝ е с натоварване на пилот на реактивен самолет.

Преди 23 години Искра Радева отваря и менажира един от първите частни театри - “Искри и сезони”. Преди година дори имат поредна успешна премиера - “Леща, грах и диаманти”. Успяват да изиграят пиесата едва 4 пъти, преди коронавирусът да им “спусне завесата”.

Наистина в пандемичните локдаун мерки има пролука - театрите могат да играят при 30% запълняемост на салона (например пиеса в Театър 199 могат да гледат 66 зрители.. б.а.). Но за частна трупа това означава сигурна загуба.

Според Радева, ако се разрешат 50% зрители да влязат в салона, то те пак ще стоят през стол, пак ще са с маски и няма да общуват, но тогава трупите поне финансово ще се задържат на повърхността. По този повод се шегуваме със заглавието на една от най-дълго и с голям успех играните пиеси в репертоара на “Искри и сезони” - комедията “Депутатите не лъжат” - не е писана от български драматург, от Димитрис Псатас - един от най-добрите гръцки сатирици... “Вижте афиша - след заглавието следват удивителна и въпросителна. Всеки да реши за себе си.

“За съжаление

духът на хората

е паднал много,

а той е този, който ни крепи в трудни моменти. Затова всички тези културни институти, които са затворени сега, могат да доведат до необратими последици. Един път като падне духът, много трудно се вдига. А и ситуацията е толкова тревожна и мрачна, че наистина има нужда от нас - артистите, в този момент. Видяхте какво се случи с концерта на Виенската филхармония. Имаше го, имаше злато, музика, обаче я нямаше публиката, която реагира бурно, ръкопляска непрекъснато. По друг начин изглеждаха и музикантите – някак унили, не бяха в тая еуфория, която съпътства тази прекрасна музика на Щраус. Друго е да е претъпкана залата. Целият спектакъл е в това – във взаимната реакция - да грабнеш вниманието на публиката от първия миг и да го държиш до последния... Много им е тежко на хората, особено тези, които са разчитали на една заплата . Кошмарно е. Не се мисли кой да поддържа духа на тези хора, а актьорите са днешните истински будители”, убедена е актрисата.

Тя отново връща разговора към своя колега Филип Трифонов: “Отиде си омерзен и огорчен (актьорът не получи пожизнена награда, която се дава от МК, а сумата всеки месец е 700 лв. - б.а.). И не само той - Андрей Чапразов, Георги Георгиев - Гец... да не се натъжаваме и да изброяваме тези светли имена.

Отидоха си

огорчени

Нейният театър “Искри и сезони” често дава възможност за изява на възрастни актьори (само ако са подходящи за ролята!, застрахова се Искра). “Така се помага на тези хора да се радват на живота, бидейки на сцената. Артистът иска винаги да остане на сцената. Не е без значение, че колегите си осигуряват допълнителни доходи. Всички знаем колко мизерни са пенсиите на артистите, а и заплатите”, сблъсквала се е актрисата менижър с финансовите проблеми. Винаги иска да помогне.

Самотата според Радева е най-тежкото нещо, което може да сполети всеки. “В живота, особено в последната му част, е хубаво да има човек до теб. Да има едно рамо, на което да се облегнеш. Аз не мога да се оплача, защото децата ми са винаги около мен. Сега и внукът ми запълва много голяма част от времето ми.

Кристи е на 3 години

и ми казва бабо Иси”

И тя му позволява да я нарича баба! Къде е суетата! “Напротив, приятно ми е. Гледаме се, радвам му се. Голямо щастие е да имаш едно такова същество до себе си. Аз толкова малко време отделях на Лени, репетирах, снимах, имах представления. Внукът говори абсолютно всичко. Задава такива въпроси, които се чудиш как са му хрумнали. Събрала съм най-хубавите приказки за него и му ги разказвам”, “наваксва” Искра пропуснати хубави мигове с Лени.

Често я питат или пък тя прочита някъде, че Лени се е сгодила. “Живеят си с приятеля си заедно на семейни начала вече 7 години. Имат прекрасно дете. Но искат да се женят. Лени наистина има пръстен, но го сложи отдавна. Това е символ на връзката им такава, каквато е. Днешните млади хора сякаш се чувстват в брака завързани, приковани. А така по-някакъв начин взаимоотвошенията им са по-нормални”, отсича актрисата, която е изиграла всичко - от адвокат до журналист, от медицинска сестра до директор на дом за изоставени деца и индианка. Не е шега - над 150 роли в пиеси на драматурзи от ранга на Шекспир, Иван Вазов, Нушич, Нийл Саймън, Тенеси Уилямс, Мортимър и Кук. Още ѝ предстои да бъде под светлините на прожекторите. “Нека има и искри, и сезони”, пожелава си тя.