Разпознаваме се в георите на "Синята гора"

Привидно темата е коронавирусът, но

Николай Табаков ни занимава

с човека и неговото битие

Излезе от печат новият роман на Николай Табаков “Синята гора” (ИК “Книгомания”). Както вероятно се досещате, тази книга няма нищо общо с дърводобива. Тя разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение.

Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, размирно се съгласяваме, понякога плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, предизвикват, често са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме.

А точно това ни поставя не само в автентичната ситуация на сериозно размишляващи човешки същества, но поставя пред нас онзи вечен, изконен, абсолютно личен и неотменим въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда.

Въпросът е труден.

Отговора - ако

го потърсите.

Една разходка

в гората

Николай Табаков е сред утвърдените белетристи в националната ни литература, особено в жанра на романа (кога станаха дванайсет?) и “Синята гора” е поредното доказателство за това. Отдавна е известно, че когато в основата на определена литературна творба се говори за актуални събития, които са се случили и продължават да протичат в непосредственото време, винаги съществува опасност сътвореното да е нетрайно във времето.

Конкретното събитие трябва да бъде само повод за поставяне на важни екзистенциални, социални и морални въпроси, които са битийни за човека. Само когато писателят успее да се измъкне от конкретното, да го направи универсално и да разгледа общочовешки проблеми, постига успех.

Такъв е Николай Табаков с новия си роман. Привидно темата на повествованието е коронавирусът, но чрез персонажите и сюжета писателят ни занимава с човека и неговото битие. В творбата умело са включени и криминални моменти, което поддържа интереса и въображението на читателя.

Николай Табаков споделя не виждането на личните неща, а виждането чрез тях. Героите му “говорят” дори с имената си. Дядо Плетикрачко, Баба Меца, Наско Дири-Бири, все чешити и волнодумници. Самият автор често “взема думата” в повествованието, става герой в романа, защото има да каже важни неща. Езикът на текстовете му на места е философски задълбочен, понякога битово жаргонен или нежно лиричен.

И всичко с мярата на красотата на художественото слово.