Боби Косатката: В Кьолн и Амстердам публиката прие Intelligent Music Project все едно са ни слушали години наред

Рони Ромеро

ме трогна, като

изправи зрителите

в Античния

театър на крака,

за да ми изпеят

Happy Birthday

Борислав Мудолов, когото феновете познават като Боби Косатката, печели с впечатляващия си глас мястото си в Intelligent Music Project, където пее на една сцена с изключителни български музиканти и световни звезди. Освен че участва в проекта на д-р Милен Врабевски, от пролетта на 2019 г. той е вокал на легендите в българската музика – “Тангра”, а преди много години създава и своята банда Der Hunds, в която продължава да е и до днес.

- В Intelligent Music Project имате възможността да сте на една сцена с Рони Ромеро. Какво е усещането за един певец да си партнира с такава звезда?

- Страхотно удоволствие и опит. С него непрекъснато се забавляваме, много се шегува. Разказва интересни истории от неговия творчески опит с групи като “Рейнбоу”. Работи заедно с Майкъл Шенкер от “Скорпиънс”. Миналата година издадоха албум заедно с Адриан Ванденберг, бивш китарист на “Уайтснейк”. С него имахме честта да се запознаем в Нидерландия, когато свирихме там с Intelligent Music Project. На 6 август имам рожден ден. Миналата година на тази дата имахме концерт с групата в Античния театър в Пловдив и Рони Ромеро накара цялата публика да стане на крака и да ми изпее Happy Birthday. Бях много изненадан и трогнат, ето за такъв човек става въпрос!

- Между концертите и пътуванията имаше ли време да се забавлявате?

- О, да. Върви непрекъснат купон. С Intelligent Music Project направихме повече от 10 концерта тази година. Два от тях дори бяха в чужбина – в Кьолн и Амстердам. Смея да твърдя, че всеки наш концерт става все по-успешен. Между тях си прекарваме чудесно.

- Каква беше публиката навън и как ви прие?

- Бяха чужденци, които идват да видят и звездите, с които свирим - Саймън Филипс от “Тото” беше на барабаните на това турне, Рони Ромеро и Ричард Гризман. Музиката много им хареса, сравняват я с прогресив рока от 80-те, 90-те години на групи като “Тото”, “Пинк Флойд” и т.н. Свирихме в легендарни клубове, на чиято сцена са били банди като “Гънс ен Роузис”. Публиката беше много приятелски настроена, все едно са ни слушали години наред. След концертите идваха да ни поздравят.

- Планирате турне с групата. Как виждате този проект като развитие напред?

- Хубавото е, че продуцент е д-р Милен Врабевски, а той е човек с много широк размах. Ако не беше коронавирусът вече щяхме да сме направили второ европейско турне. Въпреки пандемията той продължава да прави планове, вече се обсъждат дори идеи за Япония и Щатите. Проектът е с идеята да се развива мащабно. В новия албум участват и нови световноизвестни музиканти, много певци от световни групи. В новия албум участват и нови световноизвестни музиканти, много певци от световни групи. Вече мога да разкрия, че в лятното турне на групата в края на месец май, освен Рони Ромеро, ще има още две световни звезди с нас на сцената – легендарният барабанист на “Рейнбоу” и “Блек Сабат” – Боби Рондинели и Джон Пейн – дългогодишен вокалист на група “Ейша”. Тепърва набираме скорост и ще се развиваме все по-добре. В момента репетираме усилено за турнето, сега работим върху беквокалите.

Скоро ще станат три години, откакто работя в този проект. Николо Коцев им беше казал за мен. Чувствам се прекрасно, хората са изключителни. Това е сбъдната мечта за един музикант. Звукозаписното студио е първокласно, имаме неограничено време да експериментираме, да правим хубава музика. И най-вече отношението на д-р Милен Врабевски към всички е страхотно. Успява само с едно изречение да скъси дистанцията и да те предразположи да работиш добре.

- Проектът набира все по-голяма популярност, на какво се дължи този успех според вас?

- На музиката и на групата, естествено, но и на неизчерпаемия ентусиазъм и енергия на д-р Врабевски, който е двигателят на този проект. Ето, докато е тази пандемия, ние записахме още един албум, това ме извади от първоначалната депресия при първата изолация. И концертите, които правим на живо, всеки път, като се върнем отново в някой град, публиката се удвоява. Обаждат ни се хора след това да ни поздравят...

- Нямате музикално образование, но в момента сте един от най-добрите гласове на музикалната ни сцена. Как се случва това?

- Ходил съм на уроци по китара и предполагам, че четирите години уроци по солфеж са ми помогнали. Основното е работата с грамофона, след това с касетофона, компактдиска... От съвсем малък, може би от 4-5-годишен започнах да пея вкъщи, за удоволствие. После над 15 години съм свирил и пял по клубове и пианобарове, а това е голяма школа, защото се пеят различни неща, часове наред.

- Паралелно с Intelligent Music Project сте вокал на “Тангра” и Der Hunds. Какво подготвяте с тях?

- С “Тангра” продължаваме да правим нови песни за новия албум, който ще се казва “По пътя”. За съжаление, коронавирусът доста ни попречи, по време на първия локдаун имаше период от време, в който изобщо не се бяхме виждали, още никой не знаеше какво се случва. Направихме няколко песни, една от тях даже записахме от разстояние - “Денят”, и я пуснахме по радиата. През лятото имахме няколко големи концерта, в Несебър снимахме видео към “Когато си до мен”, която излезе наскоро. Трябваше да имаме 40-50 дати за концерти, но всичко отпадна.

С Der Hunds издадохме един дълго отлаган албум, но без промоция, защото беше планирана за април и не можа да се реализира.

- Когато ви поканиха в “Тангра”, притеснявахте ли се как ще ви приемат ревностните почитатели на бандата като ново лице?

- Не съм се притеснявал, но се питах каква ще е реакцията и я получих много бързо, още на първите концерти, които бяха в различни градове на страната. Хората реагираха великолепно, чувах ги да викат: “Браво, Боби!”, което е достатъчно показателно. През октомври свирихме в Перник на празника на града и след това имахме афтърпарти с публиката. Имаше хора, които се бяха разплакали, песните на “Тангра” всеки ги знае.

- Вие сте машинен инженер по образование, само с музика ли свързвате бъдещето си?

- Доста късно установих, че музиката е моят начин на живот и съм много щастлив, че все пак го разбрах. Дълги години имах колебания дали да се занимавам и с други неща. Работил съм във фирма за охранителна техника, бил съм шеф на цех за подправки, но паралелно винаги съм се занимавал с музика. Преди около 3-4 години стигнах до заключението, че все пак може да се живее от музика в България.

- Защо все пак избрахте да учите тази специалност?

- Преди това завърших техникума “А.С.Попов” със специалност “Радио и телевизия”. Винаги съм имал влечение към техниката. Но да си призная, кандидатствах и с идеята да отложа казармата.

- Кога хванахте китарата за първи път?

- Тази година с Intelligent Music Project имахме концерти, в които участваше и Данчо Караджов. Разказах му, че като малък си пусках една плоча на “Сигнал” и на песента “Може би” се правех, че свиря на китара. Баба ми ме гледаше и след няколко месеца ми купи първата акустична китара. Дълго време си дрънках на една струна, но накрая тръгнах на уроци.

- Коя е музиката, която най-много ви лежи на сърцето?

- Рок, но това не означава, че се ограничавам само с това. Вкъщи се слуша всякаква музика. Много обичаме класически произведения – на Вивалди, Моцарт и т.н. Но моята е предимно рок от 90-те години, когато бях тийнейджър, в тези години човек най-силно се влюбва в музиката.

- Кой е най-вълнуващият ви момент на сцената?

- Най-скорошните спомени обикновено са най-силни. Турнето с Intelligent Music Project, в което имах шанса да съм на една сцена заедно със световни звезди, е като връх на изявите ми на сцена до момента и ще го помня цял живот.

- Много рок музиканти заминават да свирят по кораби и в клубове в скандинавските страни. Вие защо не сте избрали този път?

- Тази работа не е никак зле платена, но половин година си в България, другата половина си навън. Първата ми група беше създадена именно с тази цел. Но тогава със съпругата ми Гергана все още бяхме гаджета и тя ми каза, че ако замина, няма да ме чака. Избрах нея и не съжалявам нито за миг. Винаги съм успявал да се занимавам с музика и тук.