Драго Драганов влиза случайно в БНТ, по-рано му предричат, че всички ще го гледат

Лятото на 1990 г. е, когато Драго Драганов е приет да учи в Софийския университет предучилищна педагогика. Но все пак се явява и на изпитите за ВИТИЗ - от дете мечтае да се занимава с театър. Той минава успешно първите кръгове в академията, но на последния го късат. Драго не се ядосва много - все пак вече е приет за студент и не трябва да ходи и в казарма. За да си почине малко след напрегнатите изпити, заминава за Лом - родния град на негов колега от Факултета по начална и училищна педагогика. Там гостува цирк, в който Драго има близки приятели. Затова отива да ги види и да си поговори с тях. И така, докато е в компанията на приятелите си, една ромка се приближава до касата и отправя към жената там странна молба -

да гледа на ръка

на касиерката и за

благодарност тя да

ѝ даде билет

за представлението. Така и става - ромката поглежда към ръката и разказва много неща за живота на касиерката, голяма част от тях абсолютно верни. Драго, заинтригуван от случката, се приближава към гадателката и я пита дали би му казала нещо и за него. Не че вярва на подобни предсказания, но любопитството го гложди. “Ти какво, бе? Искал си да те гледат? Ще те гледат, ама ти няма да ги виждаш!”, казва му тя.

Тогава Драго изобщо не подозира колко вярно ще се окаже пророчеството на жената. Само две години по-късно по чиста случайност той ще влезе за първи път в коридорите на Българската национална телевизия и ще стане един от най-популярните тв водещи, когото гледат много зрители на малкия екран, без самият той да вижда своята публика.

Няма нито един съзнателен момент от живота на Драго, в който телевизията да не е заемала значимо място в живота му. Още от малък той е запленен от нея, има си любими детски герои, но обича да гледа късно вечер и рубриката “Студио Х”. Когато започне страшният филм, той опира око на ключалката на детската си стая и така вижда какво дават на малкия екран. “Редувахме се със сестра ми на ключалката. Нашите родители ни забраняваха да гледаме тези филми, защото се излъчваха късно вечер, когато трябваше вече да сме в леглата.”

Макар да обича телевизията от малък, той никога не си е мечтал да работи в нея - искал е да се изявява на театрална сцена. От най-ранна възраст влиза в театрална школа, после става част от състава на детско-юношеското театрално студио в “Сълза и смях”. А когато по-късно вече учи в Софийския университет и среща близки и познати, те винаги го питат: “Как е във ВИТИЗ?”. Никой дори и не допуска, че животът му ще се стече по различен начин от това той да се занимава с театъра.

Драганов попада в БНТ по чиста случайност. Негова колежка го кара заедно с нея да се яви на конкурс за тв водещи. Оказва се, че

за участие в него

са се записали

общо 2000 души

Всички те се явяват на първия кръг от конкурса, който представлява кратко събеседване с комисията пред камера. Заради многото желаещи този етап продължава пет дни. За следващия кръг комисията съкращава тези 2000 кандидати на 700. “Когато останах измежду тях и продължих към трети тур, нещо у мен щракна. Появи се любопитство към онова, което може би ще стане някой ден моя съдба.”

Никога не си е представял как още от самото начало ще попадне от вратата на телевизията в новините, ще започне да прави 5-минутна публицистична рубрика - “Частен случай”, която ще се ползва с огромен авторитет, ще води свое собствено дългогодишно предаване - “Чай”. То тръгна в ефира през 2000 г. и в него гостуваха едни от най-обичаните популярни лица у нас, разискваха се различни интересни теми, показваха се любопитни неща. Драго още си спомня как за едно издание на “Чай” превръща студиото му в плаж и с риск да пропадне подът, вкарва в него джакузи с 2 тона вода. “За да разчупим формите и да продължим да бъдем интересни, направихме първото предаване между две телевизии едновременно”, разказва той. Тогава сутрешните блокове на БНТ и “Нова” с Николай Дойнов и Искра Ангелова за първи път в историята излъчват едно и също предаване, само че с разменени студиа - Драганов е водещ в “Нова”, а Дойнов и Ангелова са в БНТ.

Последното издание на “Чай” е на 30 септември 2007 г., а няколко дни по-късно Драганов вече е на екрана с шоуто “Бъди звезда”, с което да се избере българския участник за международния конкурс Евровизия тогава.

Сега Драго е лице на друго много хубаво тв предаване - “БНТ на 60”. Идеята за него е на генералния директор на медията Емил Кошлуков. Той иска да направи кампания, с която да се отбележи 60-годишнината на обществената телевизия. Концепцията е зрителите да видят на екрана хората, които са част от телевизионната история. С уникални кадри, които притежава само Златният фонд на БНТ, публиката да си ги припомни в тяхната младост и такива, каквито са останали в сърцата им. За водещ едва ли има по-подходящ избор от Драго Драганов - един от малкото, които знаят повече от гугъл за телевизионната история у нас. “Аз съм против предаването да бъде разглеждано като опит за реставрация на някакъв строй, като опит да провокира носталгия у зрителите. Напротив! Споменът може да бъде и мрачен, може да навява тъжни емоции. Имаме нужда от това да преосмислим спомените си и “БНТ на 60” ни дава тази възможност сега. Имаме нужда да видим дали са помъдрели нашите екранни любимци, дали новото време ги е променило по някакъв начин, да чуем какво ги вълнува днес и какво мислят за онези години и с какви чувства се връщат към тях”, категоричен е Драганов.

Гостите му са максимално откровени, защото в телевизията те се чувстват у дома, като сред най-близките си хора. Драго няма слушалка в ухото, няма предварително начертани теми - той застава пред тях и просто ги изслушва внимателно. Разбира се, че се подготвя добре предварително, но оставя своите събеседници да зададат тона на разговора. А много често, докато влизат в телевизията, вървят по стълбите ѝ, срещат хората там, гостите на Драго си припомнят случки отпреди години, за които не са се сещали отдавна. И след това с усмивка ги разказват пред камерата. Случва се да изненадат и самия водещ с някои от историите си.

Аз съм виновен да

изгори циркът,

му разказва

Васил Найденов

при гостуването си. Драганов не може да повярва.

“Аз го проклех”, продължава големият певец. “Ама защо?”, възкликва водещият.

Оказва се, че директорът на цирка бил много опърничав човек. През 1982 г. оттам поканили Васил Найденов да пее в циркова програма със своята група два месеца. “Тогава ние се обличахме много екстравагантно, искахме да привличаме внимание. Директорът непрекъснато ни правеше забележки, караше ни да изглеждаме по-прилично. Един ден не се стърпях и му казах: “Да ти изгори циркът!”, разказва Васил Найденов пред камерата на БНТ. Когато разбира, че циркът е изгорял, той изпитва такъв ужас, защото все пак изрича на глас онези думи. “Това е случка, която научих в кадър”, смее се Драго.

“БНТ на 60” набра невероятна скорост. Когато беше логично предаването да спре, се оказа, че има огромен интерес към него и е сред първите по рейтинг в телевизията”, разказва Драганов. Затова и Емил Кошлуков решава предаването да продължи и да показва историята на БНТ в 60 мин през погледа на хора, които са били част от нея.

10 години е разликата във възрастта на Драганов с голямата му любов- телевизията. Преди ден - на 22 януари, без много шум популярният тв водещ отбеляза своя 50-годишен юбилей. Все още сме в пандемия, а той е от отговорните хора, които спазват противоепидемичните мерки. “Не мога да събера всички онези, които би трябвало да са с мен на прага на тази толкова сериозна възраст. Това, че съм здрав и че съм успял за тези години със сигурност, е повод, който трябва да се полее, но това няма да е на рождения ми ден. Мерките трябва да се спазват. Ще дойде времето и за празниците”, категоричен е той.

Сега Драго мечтае животът да се върне към своята нормалност, страните да отворят свободно пак границите си, да отиде на цирк. И да посрещне следващия си рожден ден на фестивала в Монте Карло, който всяка година съвпада с неговия личен празник.