Очаквайте на 8 февруари новия му роман „Опашката“
Тази творба от автора на „18% сиво“ и „Хавра“ е завладяваща притча за покварата и измамната сила на илюзиите.
След завладяващото пътешествие в миналото и престъпните измерения на съвремието в „Хавра” – носител на наградата Роман на годината на фонд „13 века България“ и Националната награда „Христо Г. Данов“ – обичаният български писател Захари Карабашлиев пренася читателя в съвсем близкото (възможно) бъдеще.
На 8 февруари 2021 г. в две издания, с твърди и с меки корици, на пазара ще се появи „Опашката“ – увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата (ИК "Сиела").
Любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят.
Същата нощ обаче Павел открива, че докато годеницата му е била в командировка, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Съвсем истинска опашка, за която любимата му отказва да говори.
Междувременно той получава и неочаквано предложение – да се включи като кандидат в предстоящите президентски избори. Изкушен да приеме и да поведе страната към нов ред, Павел трябва да направи съдбовни избори. А всяко решение носи своето последствие.
„Опашката” съчетава в себе си елементи на дистопичната фантастика, любовния романс, изпепеляващата политическа сатира и драмата на абсурда, превръщайки се безспорно в най-различната и най-смела творба на Карабашлиев.
Роман, който ще промени дишането ви и ще ви накара да се замислите. Защото пътят към покварата най-често е осеян с добри намерения.
* * *
„Момчето, което последва баща си в Аушвиц” от Джеръми Дронфийлд – изключителната история на едно еврейско семейство/
„Момчето, което последва баща си в Аушвиц” от Джеръми Дронфийлд е базирана на истинската история на Фриц и Густав Клайнман (ИК "Сиела").
В нацистките лагери на смъртта завършва пътят на милиони. На 27 януари 1945 г. малцината, оцелели в концентрационния лагер Аушвиц, са освободени, а техните истории продължават да ужасяват, но и да вдъхновяват човечеството.
76 години по-късно на същата дата – Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – на пазара се появява „Момчето, което последва баща си в Аушвиц” от Джеръми Дронфийлд – невероятната история на момче, решило да последва баща си зад стените на земния ад. Защото където има семейство, има и надежда.
Годината е 1939. Виена също е завладяна от хаоса на Втората световна война. Густав Клайнман – еврейски тапицер – попада под ударите на немската машина. Той е депортиран в Германия заедно с шестнайсетгодишния си син Фриц. Оказали се в концлагера Бухенвалд, мъченията и жестокостите, които преживяват, сякаш не могат да бъдат по-страшни.
Но един ден Густав разбира, че скоро ще бъде изпратен в Аушвиц. Решение, което означава само едно – сигурна смърт. А Фриц не може да изостави баща си в неговото последно пътешествие.
Момчето доброволно се присъединява към групата, която ще бъде отведена в Освиенцим. А за нацистите мястото на евреите е в концентрационните лагери. Без значение в кой от тях.
Изглежда, че Аушвиц е последната спирка за баща и син. И само безусловната любов един към друг и вярата им в бъдещето могат да ги спасят. Но колко дълго може да съхрани човек именно човешкото у себе си?
Джеръми Дронфийлд възкресява суровата картина на лагерите на смъртта от спомените на едно семейство, подложено на немислимото. Книгата е базирана на тайния дневник на Густав, прецизни проучвания на архиви, както и на интервюта с членове на семейство Клайнман. Това превръща романа в завладяващо журналистическо разследване и смазваща хроника на времето.
„Момчето, което последва баща си в Аушвиц” е разтърсващ и емоционален разказ за това какво е да преминеш през ада и да прегърнеш живота въпреки това. История, която следва да бъде помнена и предавана във времето. За да не се повтори никога.
Ярка, въздействаща, често шокираща и брилянтно написана реална история, която заслужава да бъде прочетена и която ще се помни дълго!
Хедър Морис, автор на „Татуировчикът на Аушвиц”
Топ 10
Коментари (0)
Вашият коментар