Любен Зидаров рисува с две четки на 97 г.

Художникът с нови илюстрации към Андерсеновите приказки

Как ли се прави изложба от творби, нарисувани през последните 12 месеца, когато художникът е на 97 години? Или пък чисто нови илюстрации към Андерсеновите приказки? А как ли на 95 се измисля различна от стандартната визия на Хари Потър, навличайки си гнева на по-консервативните фенове на младия магьосник?

Любен Зидаров знае най-добре, защото е живял достатъчно дълго и от толкова много време е художник, че неговото разбиране за творчеството е в категории, недостъпни за още недораслите до прага на столетието си.

И да е на “ти”

с мъдростта на

самоиронията, на

която са способни

само богатите духом

Една от неговите любими истории е как преди години, на някаква опашка, го заговорило едно разкапано, по думите му, старче и му рекло: “Ами аз-аз-аз ви познавам, израсъл съм с вашите илюстрации!” Случката безспорно е забавна, но пък и кой ли не е израсъл с познатите илюстрации от любимите книжки?

Ако може да се говори за стойностен стил в българската детска илюстрацията, превърнал я в самостоятелна художествена единица, не просто визуализираща литературното произведение, но кореспондираща и него на едно ниво, това са илюстрираните от Любен Зидаров книги и заглавия. Стотици. “Шехерезада”, “Островът на съкровищата”, “Том Сойер”, “Принцът и просякът”, “Морското вълче”, “Винету”, “Граф Монте Кристо”, Николай Райнов, Андерсен... Всички те са не само разпознаваеми за няколко поколения образи, но са и друго разбиране за функцията на илюстрацията за деца, която да не е единствено картинният пейзаж на съдържанието, а

отварящ се портал,

зад който на

фантазията на

младия читател е

даден простор

да се развива и да доразказва. При това по пътя и със средствата на една високохудожествена оригинална, артистична и неподражаемо авторска естетика.

Поводите за разсъждения относно творческите вълнения и страсти на “късния пленерис(т)”, според заглавието на неговата предишна изложба в галерия “Ракурси” за 90-ата годишнина, са няколко. В рамките на изминали две-три години в областта илюстрацията измежду доста други илюстрирани в този период книги могат да бъдат посочени: преработеното двутомно издание на приказките на Николай Райнов, продължението на “Островът на съкровищата” - “Силвър” на Андрю Моушън, предизвикалите толкова емоции, но наградени на последния софийски Панаир на книгата корици на седемте книги от поредицата за Хари Потър и най-новото, шесто издание на Андерсеновите приказки, след като петото беше издадено през 2018 на китайски език в Пекин.

Втората област, в която художникът ветеран се изявава от края на 70-те години до днес със завладяващ чар и постоянство, е живописта в масло и акварел. Навлизането в това ново за изявения вече илюстратор амплоа неочаквано бе отключено от двумесечния творчески престой в сърцето на изкуството, когато за любимия и до ден днешен Париж

замина

илюстраторът, а се

завърна живописецът

Любен Зидаров. При това като че ли не само живописец, но и като автор на своя собствена, отново не само разпознаваема, но и неподражаема артистична линия, започната със знаменитата изложба от 40 автопортрета, показана в залите на СБХ на “Шипка” 6.

Зидаровата живопис представлява необичайно сполучлива амалгама от фантазията на илюстратора и чувствителността на живописеца. Допълнено от ярката и забавна, често саркастична нотка в почти всяка картина или акварел. В логиката на този метод се вписва и провокативното заявление на художника за неговото несъгласие с лицемерието Господне. Щото Той, който уж бил създал Човека прекрасен по свой образ и подобие, вместо да му позволи да доживее дните си в това си състояние, го превръща на старини в жалко, осакатено подобие на предищното си “аз”. Затова, неспособен, както и всеки от нас, физически да задържи красивата птица на младостта, художникът Му отмъщава, превръщайки в непреходни и неподвластни Нему образи моментите на всеки свой досег с четката, платното или листа. И със своите реални и измислени герои, разбира се.

Така в годините като в отделни продължаващи да се разказват приказки се надиплят добилите популярност серии с магарета и “магарешки галактики”, яздещи добичета или стряскащи се баби - част от селската или морската тема със смешновати плажуващи и самотни лодки, на парижкия и на далматинския цикъл, на таванските натюрморти, на политическия социален сарказъм и на непрестанното търсене на себе си в другите и на другите в себе си в невероятните превъплъщения на вечните му автопортрети.

Картините на Любен Зидаров, по-точно сцените в картините, привличат със своята необичайност за жанра си, съчетаващ недовършения, развиващ се в съзнанието разказ на детската илюстрация с безумните цветни видения, отварящи се в живописта и акварела. Най-ценното в тях се оказва обстоятелството, че

те като че ли

развиват кодовете

на образите си

пред очите на наблюдателя и ги превръщат във визуални метафори.

В аналогична посока се движи еволюцията на илюстраторския стил на Любен Зидаров, повлиян от живописта му така, както в маслата и акварелите прозира приказната фантазия на илюстратора. Нещо повече, илюстрираните напоследък заглавия показват един твърде агресивно различен подход и резултат, наречен от неговия автор “моят втори период”, при който илюстрацията, технически усложнена със смесването на техники като темпера, акварел, туш, молив и цветни маркери и обогатена от персонализирана метафорична естетика, се превръща от в синкретична арт форма - еднакво близка както до полиграфията, така и до кавалетните форми. Това е и една от причините зад яростните полемики около образа на новия неортодоксален Хари Потър. Но погледнато дори и в световен план, колко ли са художниците, предизвикали на 95-годишна възраст полемика с изкуството си?

Току-що приключилата си самостоятелна изложба живописецът илюстратор бе нарекъл “Пред залез”, изписано по стария правопис с е-двойно. (В нея беше включил автопортрета си с две четри - едната за живопис, другата - за акварел - б.р.) Галерия “Ракурси” отново беше преизпълнена от неговите “вечни” метафори и закачки - многозначните автопортрети, самотни лодки, далечни морета под звездите, мъдри магарета, живата природа, каменни къщи със стълби, водещи доникъде, магията на цветове и звуци на сто метра от Сена... Тя е и продължение на предишните две негови експозиции, случили се след пътешествия в Далмация и до Париж - “Старецът и трите морета” и “Двоен калейдоскоп”. За всеки истински артист се оказва истина, че

той е някакъв

пътешественик -

в реалния свят или в реалността на творчеството си. Но дори истинското странстване се оказва пътуване към себе си или към примамливата тайна, криеща се някъде отвъд залеза. Защо ли? Може би защото отблясъците на слънцето понякога са най-ярки пред залез...

Тъй рече Любен Зидаров:

За девиза

- Разяснете на читателите вашия девиз “Любенес дум сумус” (Игра на думи със студентския химн  Ювенес дум сумус - “Да живеем, докато сме млади).

- Не ми е нито девиз, нито максима, но ми действа бодро и оптимистично.

* * *

За отличията

Мога да цитирам само думите на Фридрих Велики, към които се присъединявам. “Титлите и званията са за глупака, мъдрецът има нужда само от името си.”

* * *

За автопортретите (над 70)

- Предпочитам аз да се шегувам със себе си отколкото другите да си правят шеги с мен.

* * *

За книгите

- Пиша с удоволствие сатирична поезия и случки, написах си и епитафиите, но никога не бих ги публикувал. Нека всеки си знае гьола.

* * *

За рисунката

- Рисунката е поезията в творчеството на художника. Тя е вода направо от извора, от душата на твореца и носи истинските стойности на това, което е той.