Защо Маша Илиева не се усмихва и не анализира, а критикува

В началото преди 25 години Маша Илиева не знаела откъде да започне обучение на децата, но днес нейни питомници танцуват на много сцени

Преди 25 години, когато примабалерината Маша Илиева решава да има своя частна школа, не си е представяла, че ще прави това в следващите цели 25 години. И няма да усети, че те са изминали. Нито че школата през този четвърт век ще се утвърди като една от най-големите и успешни в страната.

“Аз и досега не си давам сметка, че са минали 25 години. Това е ужасно много! А тогава никакви сметки не правех. Положението ми беше тежко, нямах работа. Даже си мислех, че и сервитьорка мога да стана”, откровена е днес примабалерината.

Маша не е предполагала и друго - че на юбилейното представление Националната опера ще изглежда необичайно – без половината редове, с огромно разстояние между сцената и зрителите. И че 100-те деца, които танцуват на 25-годишния юбилей няма да се съберат на сцената за поклона. Вместо тях излезе екипът на Маша, когото заразата принуди да преподава дистанционно и в тези 100 семейства месеци наред се танцуваше балет. Не само от децата.

“Извинете ме за забележките, но ви обичам”, тихо в края на спектакъла Маша помоли за прошка.

По принцип тя никога не си спестява критиките в работата нито към балерините от националния балет, нито към децата в школата си.

“Обикновено казват, че девизът на Девите е “Аз анализирам”, но аз съм го трансформирала в “Аз критикувам”. Това е руският начин на работа – един педагог винаги посочва грешките на питомниците си и ги хвали само отвреме-навреме. Знам, че трябва да ги хваля и да се усмихвам, но при мен надделява критиката. Нищо чудно да карам някого да се отчайва, но какво да правя – аз друго не знам. Мен така са ме учили, даже майка ми, която не е била балерина, винаги ме е подхващала след спектакъл с критики”, споделя тя.

В средата на 90-те години, положението на Маша Илиева на балетната сцена може да се оценява по различни начини. Не е ставало въпрос някой да я уволнява от Софийската опера, но положението на цялата трупа е било изключително тежко. Спектаклите били малко, публиката не влизала в салона и на Маша ѝ се случвало да излиза в главна роля само 2 пъти в годината, а това е равносилно на смъртна присъда за всяка балерина в разцвета си.

Шумът около снимките ѝ в “Плейбой”, покрай който много българи за първи път чуха, че има балерина на име Мария Илиева (както е по паспорт Маша), е доста след това, някъде към 2003-2004 г.

“Първоначално не си давах сметка с какво се заемам. Мислех да направя някаква школа по пластика и балет, но през 90-те години всичко се разпадаше. Отидох в дома на културата “Лиляна Димитрова”, която тъкмо се бе преименувала на “Средец” и там колега, който имаше курс по народни танци, предложи да направя школа по класически балет”, разказва Маша.

Лошото е, че когато застанала пред децата, осъзнала, че въпреки стабилната школа, която е изкарала в Русия, да преподава особено на малки деца, далеч не е толкова лесно.

“Ходих в ЦСКА да разпитвам треньорките по художествена гимнастика какво правят със съвсем малките Много е отговорно и честно казано се страхувах”, признава тя. Което не ѝ пречи години по-късно да направи докторат по методика на преподаването на балет, в който основата е особеностите на анатомичното развитие на децата между 3 и 7 години.

Но се случило така, че всичко или почти всичко открила в практиката. Не знаела например, че докато не навършат 5 години децата нямат развито периферно зрение. И се чудела защо не може да ги накара да гледат крачетата на другарчетата си и да вървят в крак с тях. И още десетки неща, които се наложило да открива сама.

Много деца, които са идвали в школата на Маша в началото, продължавали и досега и затова ѝ се наложило да организира курсове за любители за възрастни.

Балетът по принцип е жестоко изкуство и на практика много малко тези, които биха могли да се посветят на него. Липсата на добре подготвени балерини особено в класическия балет е вездесъща, защото не повече от 1-2 деца на всеки 50-60, и то в най-добрия случай, показват истински данни или имат характера да станат професионалисти.

И в това отношение Маша успява. В момента има 3 балерини в трупата на Софийската опера и балет, които са посещавали като малки нейната школа, а след това са завършили Националното училище по танцово изкуство, където приемът е след 4-и клас. Това са Ралица Илиева, Елена Петрова и Мартина Сергиева.

Има и две ученички, достигнали до лондонския “Ковънт Гардън” и Виена.

Но школата е само една част от дейността на Маша Илиева. Малцина подозират, че тя има 40 години непрекъснат трудов стаж в операта, където и до ден-днешен е репетитор. Това е човекът, който подготвя балетните артисти по принцип или за конкретно представление и роля, както и човекът, който има решаващата дума в трупата кой каква роля ще получи. Трудът на репетитора е много отговорен, защото балетистът, и гениален да е, не може да се види как изглежда отстрани и какво точно прави.

В момента Маша има по няколко 3-4-часови репетиции на ден за “Лешникотрошачката”, чиито представления са към края на февруари. Това е сложен спектакъл, с много сцени, със сложни ансамбли, в който едни и същи артисти влизат в по няколко роли.