Елина Хира, 14 г.: Защо вменяват на мъжа, че не е редно да плаче?

Тя е ученичка и е едно от осем момичета, които пишат на 99 адреса на успеха в проекта ни "Жените, които променят"

Елина е от София, но има корени и от Индонезия – баща ѝ е оттам. Ученичка е във френския лицей “Виктор Юго”.

“Аз съм голяма късметлийка, защото идвам от семейство, което е много отворено за най-различни култури, и имам роднини в Индонезия и в България. Ние обичаме да пътуваме и това ме кара да научавам много за света и хората”, казва Елина, която е изумително зряла за своите 14 години. Покрай пътуванията си видяла как хора не живеят и наполовина толкова добре като нас – нямат покрив, здравеопазване, образование. Това я кара да се чувства още по-благодарна за своя живот и да оценява всичко, което иначе сме свикнали да възприемаме като даденост.

От малка е привлечена от темата за правата на човека. “Бях на около 10, когато започнах да научавам повече за хората и обществата и разбрах какво е расизъм. След това съм се интересувала много, правя проекти, изнасяла съм речи”, разказва Елина. Смята, че не само жените са дискриминирани в някои области от живота, например в заплащането, но и мъжете, на които се вменява от малки, че не бива да бъдат емоционални, че не е редно да плачат. Тя е решена да работи за разбиването на тези предразсъдъци, макар още да няма представа каква ще стане.

“Имам чувството, че когато порасна, ще имам няколко професии и ще ги сменям. Обичам промяната и нещо да се случва. Може да съм психолог, да рисувам, да се занимавам с астрофизика, защита на природата”, изброява мечтите си малката Елина.